Франсис Пол Уилсън
Проклятието (38)

4.

„Дори луната се страхува от мен! Бои се до смърт! Целият свят е уплашен!“

Джак гледаше поредния от любимите си филми — „Невидимия“.

Телефонът иззвъня. Той намали звука и вдигна слушалката, преди да се е включил телефонния секретар.

— Искам да те помоля за една услуга — чу се гласът на Колабати.

— Готов съм на всичко.

Е, почти на всичко, помисли си Джак.

— Довечера в Британската мисия ще има прием. Ще ме придружиш ли?

Той се замисли. Първият му импулс беше да откаже. Ненавиждаше увеселенията и събиранията. А приемът с типовете от Обединените нации — най-безполезните хора в света — беше мрачна перспектива.

— Не знам…

— Моля те. Направи го заради мен. Инак ще трябва да отида с Кузум.

Следователно, изборът беше да бъде или да не бъде с Колабати.

— Добре — съгласи се той.

Освен това, щеше да бъде забавно, когато видеше лицето на Бъркс. Можеше дори да си вземе смокинг за случая. Уговориха се кога и къде да се срещнат и Джак изведнъж се сети за нещо.

— Между другото, за какво се използва тревата дурба? — попита той и чу как Колабати рязко пое въздух.

— Къде я намери?

— Не съм я намирал. Доколкото знам, тя расте само в Индия. Искам да разбера дали се използва за нещо.

— В традиционната индийска медицина. Но откъде чу за нея?

— Едни хора я споменаха, докато разговаряха.

Защо ли се разтревожи Колабати?

— Стой настрана от нея, Джак. Каквото и да си намерил, не се приближавай до него. Поне докато се видим довечера.

Тя затвори. Джак се вторачи неспокойно в големия телевизионен екран. В гласа на Колабати имаше нещо странно. Сякаш се страхуваше за него.