Франсис Пол Уилсън
Проклятието (76)

4.

Джак остана сам в кухнята и отново помириса пръстите си. Отначало помисли, че халюцинира, но после забеляза дупчицата от игла в кората на портокала. Нямаше съмнение — вътре имаше еликсир на ракшаси. Идваше му да повърне. Кузум бе оставил напоен с еликсир портокал за Вики. Искаше да я даде на чудовищата си!

Джак едва сега осъзна най-лошото — Грейс и Нели не бяха случайни жертви. В цялата история имаше замисъл. Двете възрастни дами са били умишлено избрани мишени. А следващата беше Вики!

Но защо, за бога? Дали заради къщата? Нима Кузум искаше да избие всички, които живееха в нея? Вече бе премахнал Грейс и Нели, но защо следващата му жертва трябваше да бъде Вики, а не Юнис или Джиа? Нямаше логика. А може би имаше, но мислите на Джак бяха твърде объркани, за да я проумее.

На стълбището се появи Вики. Носеше нещо, което приличаше на голям пластмасов грозд. Мина покрай Джак навирила нос, без да го поглежда.

Сърдеше му се.

В края на краищата, той беше изплашил всички в къщата. Но нямаше как. Джак изпита непознат дотогава шок, когато разпозна миризмата на примесения с портокаловия сок непогрешим билков мирис на еликсира на ракшасите.

Стомахът му се сви от страх.

Не и моята Вики!

Приближи се до мивката и погледна през прозореца, докато миеше ръцете си. Къщичката за игра, задният двор и целият квартал вече му изглеждаха мрачни и зловещи.

Но къде щяха да отидат? Не можеше да позволи на Джиа и Вики да се върнат в апартамента си. Щом Кузум бе разбрал, че детето обича портокали, сигурно знаеше и адреса. А за апартамента на Джак не можеше да става и дума. Хрумна му да се обади в спортния магазин.

— Ейб? Нужна ми е помощ.

— Нищо ново под слънцето — безгрижно отговори приятелят му.

— Сериозно е, Ейб. Става дума за Джиа и момиченцето й. Трябва да им намеря сигурно убежище, което да не е свързано с мен.

Шеговитостта веднага изчезна от гласа на Ейб.

— Не става ли в хотел?

— В краен случай ще свърши работа, но предпочитам да е частно жилище.

— Апартаментът на дъщеря ми е празен до края на месеца. Тя е в Европа.

— Къде се намира жилището?

— В Куинс. Между Астория и Лонг Айлънд Сити.

Джак погледна към купчината сгради отвъд Ийст Ривър. За пръв път, откакто разряза портокала, имаше чувството, че владее положението. Страхът му намаля.

— Чудесно! Къде е ключът?

— В джоба ми.

— Идвам да го взема.

— Чакам тук.

Влезе Юнис.

— Нямаш право да ни гониш оттук — строго каза тя, — но поне ми позволи да изчистя кухнята, преди да тръгна.

— Аз ще почистя — рече Джак и препречи пътя й.

Юнис се обърна и взе чувала с боклука, но той го измъкна от ръцете й.

— И за това ще се погрижа.

— Обещаваш ли? — попита тя, като го гледаше с неприкрита подозрителност. — Не искам когато двете дами се върнат, да заварят къщата в безпорядък.

— Обещавам — отговори Джак, изпитвайки съжаление към тази предана дребна женица, която нямаше представа, че господарките й са мъртви.

Той я изпрати и видя, че Джиа слиза по стълбите. Изглеждаше по-спокойна.

— Искам да знам защо е всичко това. Вики е горе. Разкажи ми какво става, докато не е дошла.

Джак се зачуди какво да отговори. Не можеше да й каже истината. Джиа щеше да помисли, че се е побъркал. Започна да импровизира, смесвайки истината с измислицата, като се надяваше, че думите му звучат логично.

— Мисля, че Грейс и Нели са отвлечени.

— Но това е смешно! — възрази Джиа, ала гласът й не прозвуча много убедено.

— Бих искал да е така.

— Но в къщата не е влизано с взлом, нито…

— Не знам как са го направили, но съм сигурен, че връзката е течността, която намерих в банята на Грейс! — Той млъкна, за да види реакцията й. — Същата миризма имаше и в портокала, който Вики донесе.

Джиа го хвана за ръката.

— Онзи, който ти изхвърли ли?

Джак кимна.

— И се обзалагам, че ако имахме достатъчно време, щяхме да намерим някаква храна със същата миризма, нещо, което Нели е яла.

— Не мога да се сетя… — Гласът й заглъхна, после се извиси отново. — Бонбоните!

Джиа го поведе към гостната.

— Тук са. Пристигнаха миналата седмица.

Джак се приближи до масичката, на която беше кутията. Взе един бонбон и го разгледа. Нямаше дупчица от игла. Разчупи го, поднесе го към носа си… и долови миризмата. Еликсирът на ракшасите. Протегна ръка към Джиа.

— Помириши го. Не знам дали си спомняш на какво миришеше разхлабителното на Грейс, но е същото.

После я заведе в кухнята, отвори чувала с боклука и извади портокала на Вики.

— Сравни миризмата.

Джиа помириса бонбона, после портокала и погледна Джак. В очите й се четеше страх.

— Каква е тази течност?

— Не знам — излъга той и изхвърли бонбона и портокала.

Отиде в гостната, взе кутията с шоколада и също я изхвърли.

— Но в нея сигурно има нещо! — каза Джиа — настоятелна както винаги.

За да не види очите му, Джак се наведе и съсредоточено започна да завързва чувала.

— Може да е приспивателно, което дават на хората, за да ги отвлекат по-лесно.

Тя се вторачи в него с озадачено изражение.

— Но това е лудост. Кой би искал да…

— Откъде е взела бонбоните?

— От Англия! От Ричард!

— Бившият ти съпруг?

— Той ги изпрати от Лондон.

Джак разсъждаваше трескаво, докато изнасяше чувала с боклука. Изхвърли го в кофата в уличката покрай къщата.

Ричард Вестфален. Каква роля играеше той в цялата тази история, по дяволите? Но Кузум спомена, че предишната година е бил в Лондон, а Ричард бе изпратил бонбоните оттам. Нещата съвпадаха, но нямаше логика. Каква би могла да бъде връзката между Ричард и Кузум? Не и финансова. Индусът не приличаше на човек, за когото парите означават много.

Джак се обърка съвсем.

— Възможно ли е бившият ти съпруг да стои в дъното на тази история? — попита той, след като се върна в кухнята. — Може би мисли, че ще наследи нещо, ако Грейс и Нели изчезнат.

— Не смятам, че Ричард е способен на такова нещо и някак не го виждам въвлечен в сериозно престъпление. Освен това той няма да спечели нищо от Нели.

— Но той знае ли го?

— Нямам представа. — Джиа се огледа и потрепери. — Хайде да се махаме оттук.

— Веднага, щом се приготвиш.

Тя се качи горе да извика Вики. След малко и двете застанаха в преддверието. В едната си ръка детето държеше малко куфарче, а в другата — пластмасовия грозд.

— Какво има вътре? — попита Джак и го посочи.

Вики го скри зад гърба си.

— Мис Джелирол.

— Как не се досетих.

Поне му говореше.

— Тръгваме ли? — попита Джиа.

Тя се беше преобразила — отначало не искаше да ходи никъде, а сега изгаряше от нетърпение да избяга колкото е възможно по-далеч от тази къща. Джак се зарадва на това.

Взе големия куфар и ги поведе към Сътън Скуеър. Спря такси и каза на шофьора адреса на спортния магазин.

— Искам да се прибера вкъщи — рече Джиа. — Апартаментът ми поне е в твоя квартал.

— Не може — възрази той. — И при мен е невъзможно.

— Тогава къде отиваме?

— В Куинс. Там никой няма да ви намери. Ще постоите няколко дни, докато оправя работата.

— Чувствам се като престъпничка.

Джиа прегърна Вики и я притисна до себе си.

На Джак му се искаше да прегърне и двете и да им каже, че всичко е наред и че ще се погрижи да бъдат в безопасност. Но след случката с портокала не знаеше как ще реагират.

Таксито спря пред магазина на Ейб. Джак изтича вътре и намери приятеля си в обичайната му поза да чете научна фантастика. На вратовръзката и ризата му имаше петна от горчица.

— Ключовете и адресът са на тезгяха — каза Ейб, като го погледна, без да мърда от мястото си. — Надявам се, че няма да цапате. И без това взаимоотношенията ми със Сара са хладни.

Джак взе ключовете и адреса.

— Джиа ще остави апартамента безупречно чист.

— Предполагам, че довечера ще имаш работа.

Джак кимна.

— Много.

— И ще искаш аз да се грижа за двете дами, докато те няма? Не ме моли. Ще го направя.

— Задължен съм ти, Ейб.

— Ще прибавя услугата към списъка — отговори Гросман и махна пренебрежително с ръка.

— Добре.

Джак се качи пак в таксито и каза на шофьора адреса на Сара.

— Мини през тунел „Мидтаун“ — добави той.

— По-добре е по моста.

— През тунела — повтори Джак. — И през парка.

— По другия път е по-бързо.

— Карай по 72-ра улица и се насочи към центъра.

Шофьорът сви рамене.

— Ти плащаш.

Стигнаха до Сентръл Парк Запад и влязоха в парка. Джак се бе обърнал назад и гледаше дали някоя кола не ги следи. Настоя да минат през парка, защото пътят беше тесен и криволичеше покрай дърветата и под надлезите. Всеки, който ги преследваше, щеше да се движи близо до тях от страх да не ги загуби.

Щом стигнаха до Кълъмбъс Съркъл, Джак се убеди, че не ги следят, но не откъсна очи от огледалото за обратно виждане, докато не наближиха Куинс Мидтаун Тънъл.

Влязоха в осветения от флуоресцентни лампи тунел и той се отпусна. Ийст Ривър беше над тях, а Манхатън — зад гърба им. Скоро Джиа и Вики щяха да се скрият в огромния мравуняк от жилищни сгради, наречен Куинс. Между Кузум и набелязаната от него жертва беше целият остров Манхатън. Индусът нямаше да може да ги намери. Загърбил тази тревога, Джак щеше да се съсредоточи върху въпроса как да се справи с откачения Кузум.

Но първо трябваше да изглади взаимоотношенията си с Вики, която седеше от другата страна на майка си и стискаше големия пластмасов грозд. Той се наведе и започна да прави разни гримаси.

Вики се опита да не му обръща внимание, но след малко също започна да се криви и да върти очи.

— Престани, Вики! Ще ти станат бръчки! — рече Джиа.