Франсис Пол Уилсън
Проклятието (8)

7.

Обядът му се състоеше от бира и консерва с риба. Хапна в хладния си апартамент. Трябваше да се качи на покрива за ежедневната си гимнастика, но знаеше каква е температурата там.

По-късно. Ненавиждаше физическите упражнения и търсеше най-различни оправдания, за да ги отложи. Не пропускаше нито ден, но и не подминаваше възможността да се забави.

Отвори гардероба до банята, за да скрие двете си нови ценности. Извади част от мазилката на стената, после махна една от кедровите дъски зад нея. Там бяха водопроводните тръби, към чиято изолация като украшения за коледна елха бяха прикрепени десетки редки монети. Джак намери място за новите.

Сложи дъската и парчето мазилка на местата им и се дръпна назад, за да огледа произведението си. Чудесно скривалище. По-достъпно от трезор и по-хубаво от вграден в стената сейф. В днешно време крадците използваха детектори за метал и за броени минути намираха сейфа, разбиваха го или го отнасяха със себе си. Ала тук детекторът за метал щеше само да потвърди, че зад стената на банята има тръби.

Единственото, от което трябваше да се безпокои, беше пожар.

Съзнаваше, че психиатрите можеха да го определят като параноик, но Джак имаше по-добро обяснение — когато живееш в град, заемащ едно от първите места по обири в света и имаш професия, заради която често си навличаш гнева на някои хора, и нямаш застраховка, изключителната предпазливост не е симптом на душевно заболяване, а необходимост за оцеляване.

Довършваше втората бира, когато телефонът иззвъня. Пак ли беше Джиа? Джак изслуша записа на телефонния секретар, после чу гласа на баща си и вдигна слушалката.

— Здрасти, татко.

— Никога ли не изключваш онова нещо, Джак?

— Телефонният секретар ли? Току-що влязох. Какво става?

— Само исках да ти напомня за турнира по тенис в неделя.

— Ще бъда там рано в неделя сутринта.

— Добре. Ще се видим.

Каква лъжа, помисли си Джак, докато оставяше слушалката на мястото й. Страхуваше се от срещите с баща си. Въпреки това продължаваше да приема поканите да посещава Ню Джърси и да се наслаждава на родителското неодобрение.

Той включи телефонния секретар и облече тънък жълто-кафяв панталон. Джинсите не бяха подходящи за Сътън Скуеър.

Реши да отиде пеша. Тръгна по Кълъмбъс авеню и мина покрай Сентръл Парк Юг и под арката от ковано желязо на входа, като за развлечение броеше арабите и гледаше как богатите туристи влизат и излизат от луксозните хотели. Продължи на изток по 59-та улица.

Започна да се поти. Зави му се свят при мисълта, че отново ще види Джиа.

В продължение на една година беше истинско удоволствие всяка сутрин да се събужда с мисълта, че ще я види през деня.

В съзнанието му се появи лицето й, когато научи истината за него. То изразяваше разочарование и нещо по-лошо — страх. Помислила бе, че той може да й причини болка или да допусне да я наранят, и това беше най-голямата обида от всички. Обясненията му не промениха решението й.

Сега му се предоставяше още една възможност. Нямаше намерение да я изпусне.