Франсис Пол Уилсън
Проклятието (63)

2.

Един ден от живота на Кузум Бахти…

Джак потисна обидата при раздялата с Джиа и се зае със задачата да разбере как Кузум прекарва дните си.

Прибра се в апартамента си и набра номера му. Обади се Колабати и от краткия им разговор Джак научи, че може да намери Кузум или в консулството, или в сградата на Обединените нации. Успя да изкопчи и адреса на жилището му. Може би щеше да му потрябва. Позвъни на индийското консулство и узна, че мистър Бахти ще бъде в Обединените нации през целия ден.

Нареди се на опашката от туристи пред сградата и зачака да започне обиколката. Не знаеше нищо за Обединените нации. Повечето хора, които познаваше в Манхатън, не бяха идвали тук.

Беше си сложил черни очила, закопчана догоре тъмносиня риза, светлосини бермуди, три четвърти черни чорапи и сандали. На врата му висеше фотоапарат „Кодак“ и бинокъл. Реши, че ще бъде най-добре да прилича на турист.

Подобната на гробница сграда беше недостъпна за обикновените хора. Имаше желязна ограда, а пазачите на входа проверяваха картите за самоличност. Вътре имаше и детектори за метали и Джак — макар с нежелание — бе оставил оръжието си вкъщи.

Обиколката започна. Тръгнаха по коридорите и екскурзоводът им разказа накратко за историята, постиженията и бъдещите цели на Обединените нации. Джак слушаше с половин ухо. Спомни си забележката, която веднъж бе чул, че ако изритат дипломатите, тази сграда ще се превърне в най-хубавия бардак на света и като такъв ще допринесе много повече за международното разбирателство.

Турът му даде възможност да се запознае с вътрешното разположение. Имаше помещения, където достъпът беше забранен. Джак реши, че е най-добре да седне в заседателната зала, където обсъждаха някаква нова международна криза. Настани се и научи, че индийците са пряко замесени в конфликта — Индия заплашвала червен Китай с агресия.

Беше истинско мъчение да слуша дискусията. Всяка незначителна малка държава трябваше да се изкаже и обикновено повтаряше казаното преди нея. Накрая изключи слушалките, но продължи да наблюдава индийската делегация с бинокъла. Кузум не се виждаше. Джак намери телефон и пак се обади в индийското консулство. Отново му отговориха, че мистър Бахти е в сградата на Обединените нации с делегацията.

Тъкмо се накани да си тръгне, когато Кузум най-после се появи. Вървеше с величествена и делова походка. Връчи купчина книжа на председателя на делегацията и после се настани на един от столовете отзад.

Джак застана нащрек и се вторачи в него. Кузум се забелязваше отдалеч, защото беше единственият с тюрбан на главата. Той размени няколко думи с дипломатите около него, но повечето време мълчеше. Изглеждаше затворен и умислен, сякаш беше под напрежение. Въртеше се на стола, местеше крака насам-натам, потропваше, непрекъснато поглеждаше часовника си и играеше с пръстена си — типично държание на човек, който мисли за нещо и иска да бъде на друго място.

Къде ли?

Джак остави Кузум в сградата и излезе на площада отпред. Видя къде са паркирани колите на дипломатите, запомни индийския национален флаг и намери едно сенчесто място на отсрещната страна на улицата, откъдето ясно виждаше изхода.