Филипа Грегъри
Последните Тюдори (60)

Тауър
Лондон, есента на 1562 г.

Чакам посещение от малката си сестра, Мери, с нарастваща увереност, че тя ще дойде и ще ми съобщи, че ще бъдем освободени, но тя не идва. Изпраща ми бележка, с която съобщава, че все още са в Хамптън Корт и кралицата е на легло с някаква болест: повикани са лекари, но никой не знае какво й е.

— Не, по-лошо е, тя е смъртно болна — прошепва Нед, като идва в стаята ми рано, целува сина си и го подава обратно на прислужницата. — Ела тук — казва и ме притегли към пейката в прозоречната ниша, където можем да говорим насаме. Господин Носльо скача горе и сяда тържествено между нас.

— Смъртно болна? Мислех, че просто отново има пристъп на воднянка.

— Имам приятели в двора, които ми изпращат новини. Сериозно е, много сериозно. Кити, кралицата е прихванала едра шарка. Вярно е: едра шарка, и тя вече е в безсъзнание. Не може да говори или да се движи. Кой знае, може вече да е умряла. Може би лежи мъртва в този момент. Тайният съвет е свикан на спешно заседание. Постоянно получавам съобщения. Опитват се да изберат наследник, ако Елизабет умре.

— Ако умре? — изричам задавено думите. Тя е такова проклятие и такъв бич в живота ми, че ми е трудно да си представя свят без нея. — Да умре? Елизабет може да умре?

— Да! Не ме ли чуваш? Може да умре. Изглежда немислимо, но е повече от вероятно. Тя има едра шарка, а не е силна. На легло е и температурата й се покачва. Тайният съвет е свикан. Трябва да изберат наследник, ако тя не проговори. Онемяла е от температурата, умът й блуждае. Говорят за Хенри Хейстингс, за Мери, кралицата на шотландците, или за Маргарет Дъглас — той замълчава, усмихва ми се, очите му блестят. — Но най-вече, разбира се, настояват за теб.

Поемам си дъх. Спомням си деня, в който короната беше предложена на Джейн и тя знаеше, че трябва да я приеме.

— За мен — казвам безизразно. Мисля си за Джейн и колко ужасно опасна е амбицията, мисля си за изкушението на короната и за бъдещето на сина си.

— Завещанието на Хенри VIII посочва майчиния ти род непосредствено след Елизабет — казва той спокойно. — Не майката на Маргарет Дъглас, не шотландската линия, а първо майка ти, а после теб. Елизабет каза, че наследството би трябвало да следва естествения ред, но Тайният съвет няма да допусне на престола на Англия Мери, кралицата на шотландците, която е наполовина Гиз, в момент, когато сме във война с Франция и нейното семейство. Завещанието на стария крал Хенри посочваше твоя род. Завещанието на крал Едуард посочваше първо Джейн, а после теб. Има само една протестантска наследница от рода на Тюдорите. Това си ти. Всичко сочи към теб.

Мисля. Поемам си дъх и си помислям за сина си и за бебето, което би трябвало да се роди като принц. Моето затворничество е изострило амбицията ми. След страданията, които понасям за това, че съм наследница, не мога да премълчавам правата си над престола.

— Готова съм — казвам, въпреки че гласът ми трепери леко. — Готова съм. Мога да нося короната на сестра си.

Той издишва шумно, сякаш изпитва облекчение, че зная своя дълг към страната си, че съм подготвена да заема мястото си на трона.

— Елизабет може да е мъртва дори сега и може да ти носят короната. Може да идват с прилива на баржа от Хамптън Корт.

— Да идват при мен тук, в Тауър?

— Тук в Тауър.

Помислям си какво ужасно злощастие би било да започна царуването си тук, където Джейн започна и завърши своето. А после си помислям колко глупава мисъл е това. Би трябвало да подготвям речта си за мига, в който ще дойдат да ми съобщят, че Елизабет е мъртва.

— Възможно ли е да има война? — питам настоятелно. — Ако заема престола, папистите ще се вдигнат ли срещу мен?

Той се намръщва.

— Почти сигурно не. Не биха имали подкрепа. Мери, кралицата на шотландците, не може да ни нападне, докато във Франция цари смут и безпорядък, а близките й не могат да изпратят френски войски да я подкрепят. Маргарет Дъглас води война чрез писма, но не разполага с армия и с подкрепа в страната. Самата тя е арестувана, а съпругът й плаче на решетките на прозореца си и не може да й бъде от помощ. Хенри Хейстингс е от старата кралска фамилия и няма подкрепа. Няма никой друг. Това трябва да е твоето време. Това трябва да е подходящият момент за теб — той кимва към затворената врата на стаята на прислужницата. — И за него. Безспорния наследник.

На вратата се потропва тихо и аз скачам на крака, събарям масата и разливам виното.

— Сега ли? — питам. Чувствам как сърцето ми блъска като чук и си помислям за бебето, защитено и безмълвно в корема ми, и за брат му в съседната стая. Помислям си, че ние сме новото кралско семейство и може би ми носят короната.

Нед прекосява стаята с три големи крачки и отваря вратата. Там стои стражът, придружен от още един мъж.

— Вестоносец, милорд — казва почтително стражът. — Каза, че трябвало да ви види.

— Добре сте направили, че сте го довели при мен — казва Нед непринудено. Стражът отстъпва назад и пратеникът влиза в стаята.

Не мога да откъсна очи от свитъка в ръката му. Навярно върху него е кралският печат, навярно членовете на Тайния съвет ми съобщават за смъртта на Елизабет и ме уведомяват, че са на път към нас.

Нед настоятелно протяга ръка. Пратеникът му дава свитъка. Това е кратко набързо надраскано съобщение.

— Пише, че трябва да ви се доверя — обръща се Нед към мъжа. — Какви са новините?

— Кралицата посочи Робърт Дъдли.

— Какво? — възклицанието на Нед е толкова високо, потресът му — толкова голям, че чувам как Теди проплаква в стаята на прислужницата, и тя отваря вратата и надниква оттам.

— Няма нищо! — казвам й заповеднически и й махвам да се върне при бебето. Обръщам се към вестоносеца: — Сигурно грешите. Това не може да бъде.

— Посочи го за протектор на кралството, а членовете на Тайния съвет се заклеха да го подкрепят.

Ние с Нед си разменяме стъписани погледи.

— Не е възможно — прошепвам.

— Какво казва господарят ви? — пита настойчиво Нед.

Мъжът се ухилва:

— Казва, че няма да спорят с една умираща жена, но че съпругата ви трябва да бъде готова — обръща се към мен и прави дълбок поклон, какъвто се полага на кралска особа. — Казва, че сигурно не остава много. Никой не би подкрепил един Дъдли, и никой не желае да приеме още един протектор. Кралицата си е изгубила ума от треската. Като посочи Робърт Дъдли, тя даде на членовете на Тайния съвет правото да короноват когото поискат. Тя не е в състояние да разсъждава правилно: не могат да я вразумят. Никой за нищо на света няма да му даде короната. Кралицата отхвърли собствения си род, тя е предателка спрямо собствения си престол. Всеки знае, че наследницата трябва да бъде лейди Хартфорд — и той ми се покланя отново.

Нед кимва, съобразявайки бързо.

— Нищо не може да се направи, докато кралицата е жива, Бог да я благослови — казва той. — Едва после можем да предприемем някакъв ход. Ние сме нейни верни поданици, докато диша. Ще се молим за нейното оздравяване.

— Да — казва мъжът. — Ще се върна в Хамптън Корт и ще съобщя на милорд, че разбирате. Ще научите веднага, щом има повече новини.

— Живеем в необикновени времена — казва Нед, говорейки почти полугласно. — Времена на чудеса.

* * *

Разбира се, ние не можем да спим. Дори не лягаме заедно на леглото и не се целуваме. Не можем да ядем. И двамата сме неспособни да правим каквото и да е, освен да обикаляме неспокойно из двете стаи и да гледаме през прозореца навън, в тъмната градина, за да видим дали към нас не се е насочил полюляващият се пламък на приближаваща факла. Сменям роклята си, за да изглеждам възможно най-добре, когато лордовете дойдат с короната. Покривам с парче плат клетката на конопарчетата, за да заспят и да не пеят. Кучетата кротуват в сандъка си, прибирам и господин Носльо в клетката му. Макар и без зала за аудиенции, без свита, ние излъчваме възможно най-голямо достойнство. Сядам в единствения хубав стол, а Нед стои зад мен. Не можем да се сдържим да не позираме, като актьори в жива картина, която трябва да представлява величието, след като в този миг пратеникът може би язди към нас, за да ни съобщи, че сценарият е готов, че ролите са се превърнали в реалност.

— Ще се отплатя на коменданта на Тауър — отбелязвам.

— Нито дума — предупреждава ме Нед. — Молим се за оздравяването на кралицата, Бог да я благослови.

— Да — съгласявам се. Питам се дали е грешно привидно да се моля за здравето на една жена, а тайно да се надявам тя да умре. Иска ми се да можех да попитам Джейн: това е точно от онези неща, които тя щеше да знае. Но наистина, как мога да искам Елизабет да живее, след като тя е такава неприятелка на мен и на невинния ми син?

— Моля се за нея — казвам на Нед. Мисля си, че ще се моля тя да отиде право на небето, и да не съществува чистилище, защото ако има, тя никога не би се измъкнала оттам.

Чуваме първите трели на птичи песни, отекващи високо в тихата ни стая, а после една по една пойните птици започват да зоват деня. Един дрозд запява звънка песен със сребрист глас, висок като на флейта. Размърдвам се на мястото си и виждам, че Нед гледа навън през прозореца.

— Разсъмна се — казва той. — Трябва да вървя.

— Без съобщение!

— Всеки вестоносец ще ме намери достатъчно лесно — казва той иронично. — Никъде няма да отида. Ще бъда заключен в килията си в Тауър. А ако дойде съобщение за теб, ще ме повикат веднага след като ти съобщят… — той млъква, без да довърши. — Помни: ако някой пита, молила си се цяла нощ за нейно здраве — допълва после. — Била си тук сама.

— Ще кажа това. И наистина, молих се — кръстосвам пръсти зад гърба си заради тази полуистина. — Ще дойдеш ли утре вечер?

Той ме взема в обятията си.

— Непременно. Непременно, любима. И ще ти изпращам всички новини, които чуя. Изпрати придворната си дама при мен по времето за вечеря и ще й кажа какво съм чул от Хамптън Корт — той отваря вратата, а после се поколебава. — Не се подвеждай от клюки — казва. — Не излизай от стаята си, освен ако самите членове на Тайния съвет не дойдат при теб. Би било фатално, ако те видят да приемаш короната, а после Елизабет оздравее.

Толкова се страхувам от нея, че направо изтръпвам при мисълта да допусна такава грешка и да бъда принудена да се изправя пред нея по истинско обвинение в измяна.

— Няма! Няма! — обещавам му. Заклевам се пред себе си, че никога няма да бъда кралица за девет дни като сестра си. Ще бъда кралица до края на живота си или изобщо няма да бъда. Така или иначе, не мога да предизвикам събитията. Всичко зависи от силите на една болнава жена на почти трийсет години, бореща се с една от най-опасните болести на света.

— И се моли за здравето й — казва Нед. — Постарай се хората да видят, че се молиш за нея.

Чуваме как вратата долу се отваря и стражът прошепва дрезгаво нагоре по стълбите:

— Милорд?

— Идвам — отвръща Нед. Целува ме жадно по устата. — До довечера — обещава ми. — Освен ако нещо не се случи днес.

* * *

Налага се да чакам цял ден. Комендантът на Тауър, сър Едуард, идва да ме посети и ме намира на колене пред Библията ми.

— Сигурно сте чули, че кралицата е болна — казва той.

Изправям се на крака.

— Цял ден се моля за нея. Бог да я благослови и да й даде сила — казвам.

— Бог да я благослови — повтаря той, но потайният поглед, който отправя към мен, ми показва че съзнава онова, което зная и аз — ако тя премине от безсъзнанието към смъртта, тогава Англия ще има нова кралица, а малкото момче в люлката ще бъде Едуард, принц на Уелс.

— Може би искате да се разходите в градината — предлага сър Едуард.

Кимвам.

— Ще отидем сега.

Не мога да седя на едно място, а не мога и да отида никъде. Не мога да се съсредоточа върху четенето, а не смея да се отдавам на блянове.

— Луси, донеси топката на Теди.

* * *

Чакам и чакам, стряскайки се всеки път, когато чуя вика, с който искат паролата откъм къщичката на вратаря, и големите порти се отворят със скърцане, но няма други новини от Хамптън Корт. Елизабет се е вкопчила в продължителна, безмълвна битка за живота си, а членовете на Тайния съвет искат услуги в замяна на избирането на наследника на трона. Никой няма да се съгласи с избора на Елизабет — Робърт Дъдли да стане лорд-протектор. Самият Дъдли — при положение, че собственият му баща е погребан в параклиса на Тауър, обезглавен за измяна — знае, че това е невъзможно, макар да съм убедена, че пламенната му амбиция, амбицията на рода Дъдли, сигурно се е разгоряла, когато най-напред е научил за това.

Той сигурно ще подкрепи кандидата на своето семейство, Хенри Хейстингс, който се ожени за момичето на Дъдли в онази поредица от сватби, в която омъжиха набързо и двете ни с Джейн, за да укрепим властта на рода Дъдли. Дори сега, осем години след смъртта на Джейн, старият заговор на Дъдли за трона се завърта като воденичен механизъм, неспособен да спре — едно колело, после друго и накрая големия воденичен камък, който разтърсва цялата постройка. Заговорът е в ход, водата се лее, воденичното колело се върти, но никой няма да подкрепи Дъдли.

Никой няма открито да подкрепи и Мери, кралицата на шотландците. Тя е папистка, а роднините й воюват с хугенотите и събират войска, за да се бият с английските войници в Хавър. Изведнъж тя се е превърнала във враг на Англия, и никога няма да възстанови репутацията си на владетел, готов да толерира нашата религия. Много малко хора предпочитат Маргарет Дъглас. При все че е от кралското семейство, тя е широко известна като папистка, хвърлена е в затвора за най-дяволско престъпление. Никой не би приел такава жена за кралица на Англия. Няма никой друг от кралско потекло и изповядващ реформираната религия, освен мен. Никой друг, чийто род да е посочен от завещанието на краля. Аз ще нося короната на сестра си.

Цял ден чувам това в главата си, като църковно песнопение, докато играя с Теди в градината и му помагам да се изправи и го оставям да скача на скута ми. Цял ден чувам отново и отново: „Ще нося короната на сестра си, ще сбъдна мечтата й. Ще довърша задачата, с която Джейн се зае, и в небесата ще настане ликуване.“

Когато идва време за вечеря, изпращам придворната си дама да прислужва на съпруга ми. Изпращам кошница праскови като подарък и тя ги занася на трапезата му. Връща се при мен, стиснала устни, сякаш за да задържи някаква тайна.

— Милейди, нося съобщение.

— Какво има? — чувам в главата си: „Ще нося короната на сестра си, ще сбъдна мечтата й.“

— Негова светлост поръча да ви предам, че — слава Богу — кралицата се е съвзела. Излязла е от унеса, а мехурите по кожата й са се спукали. Той каза, че, хвала на Бога, тя била по-добре.

— Хвала на Бога — повтарям високо. — Молитвите ни бяха чути. Бог да я благослови.

Обръщам се и влизам в къщата, като оставям Теди с прислужницата, макар че той вика след мен и вдига ръце, за да го взема. Не мога да допусна никой да види горчивината в изражението ми. Тя се е възстановила — тази вероломна сродница, тази зла кралица. Съвзела се е, а аз все още съм тук в тъмницата и никой няма да дойде да ме освободи. Никой няма да дойде да постави короната на главата ми днес.