Филипа Грегъри
Последните Тюдори (23)

Дворецът Хамптън Корт
Лятото на 1555 г.

Докато понася уморителна бременност в горещо време, кралица Мери се решава да прости на упоритата си полусестра и отстъпва пред увещанията на съпруга си, принц Филип, да освободи Елизабет от двореца Удсток. Нашата сродница идва в двора, облечена много скромно, с шапчица върху рижавата си коса, в протестантско черно и бяло, очарователна и въодушевена като всяка стара мома, която скоро ще стане леля.

Присъствието й само добавя още един „състезател“ в галопиращата надпревара коя дама да върви първа зад кралицата. Но нали, въпреки че може да се състезава за старшинство, не е възможно Елизабет наистина да си мисли, че има някакъв шанс да бъде посочена за наследница на кралицата? Дори самото й присъствие напомня на всички за религиозното разделение, защото всички знаят, че Елизабет е подкрепяната от протестантите наследница, каквато беше и сестра ми.

Когато дворът се премества в Оутландс, майка ми се прибира у дома в Боманър и, без да съобщи предварително на мен или Мери, сваля траура и се омъжва за своя началник на конюшнята, Ейдриън Стоукс, който ни служи и се грижи за конете и хрътките, откакто се помня. Мери казва, че почитаемата ни майка не можела да си позволи да му плаща, а не можела да се лиши от грижите му за конете й, но аз си мисля, че тя се радва да се отърве от името Грей, изписано с огромни ярки букви във всеки незаконен протестантски памфлет и прочуто из целия християнски свят. С Ейдриън Стоукс тя може да погребе предателското си име заедно със своя съпруг-изменник и своята дъщеря-привърженица на реформираната църква, и да се престори, както го правят всички други, че те никога не са съществували.

За нея всичко се нарежда много добре. Тя става госпожа Стоукс (макар да зная, че винаги ще настоява да я наричат лейди Франсес и да й се покланят дълбоко като на кралска особа), но аз все още съм лейди Катрин Грей. Мери все още е лейди Мери, и няма начин да променим имената си, освен ако някой не се ожени и за нас. Няма как да скрием, че ние, редом с Елизабет, Мери Шотландска и Маргарет Дъглас, сме последните останали Тюдори, всички до една с право на трона на кралицата, всички — навъртащи се в кралския двор в очакване на изхода на това бързо зачеване. Една от нас със сигурност ще наследи престола, освен ако кралицата не роди здраво бебе — нещо, което майка й е успяла да направи само веднъж.