Филипа Грегъри
Последните Тюдори (99)

Замъкът Гримсторп
Линкълншир, Коледата на 1568 г.

Коледата в Гримсторп е ярка и студена, а баба ми е в двора, затова ние със слугите й празнуваме тихо в нейно отсъствие. Позволено ми е да се разхождам в градините, надолу до конюшните и из целия вътрешен двор на прекрасния замък, но когато пада снегът и пътеките се покриват с гъсти преспи, не мога да стигна по-далече. Нямам нищо против да стоя затворена заради снежните преспи: знам, че снегът ще се стопи.

Доведената ми баба ми изпраща писмо с коледен подарък — златна чаша — и ми съобщава новините. Пише предпазливо, за да не може никой шпионин да твърди, че тя заговорничи с мен.

Имам радостни новини за Нед Сиймор, графа на Хартфорд, пише тя, избягвайки да споменава, че той е мой зет. Освободен е от затворничеството и може да живее свободно в дома си в Уилтшър, Улф Хол. Синовете му, Теди и Томас, остават при баба си в Хануърт, но могат да пишат на баща си и могат да ти пишат и да получават писма от теб. Знам, че това ще ти достави голяма радост.

За миг спирам да чета и се замислям за малките си племенници, синовете на Катрин, и за баща им, все още разделен от тях: но поне могат да си пишат. Наистина, Елизабет се превърна в чудовищно могъща кралица. Всички можем да бъдем единствено там, където тя е склонна да ни позволи.

Доведената ми баба дава ясно да се разбере, че ходът на разследването, което трябваше да разгледа предателството на коварния полубрат на Мери, кралицата на шотландците, е изцяло преобърнат. Лорд Мъри е предоставил на разследването ковчеже с писма, които според слуховете доказват, че кралицата е убийца на съпруга си и разпътна любовница на Ботуел. Не коварният полубрат, а самата кралица е изправена на съд — както Елизабет се закле, че никога няма да се случи.

Не всички писма имат вид на написани с истинския й почерк, тактично обяснява доведената ми баба. Затова някои хора се съмняват, че са нейни.

Съвсем сигурна съм в това. Предполагам, че шпионите на Уилям Сесил преправят и преписват писма като послушни деца, приведени над учебниците си, трескаво фалшифицирайки. Но така или иначе, на Елизабет й липсва смелост да стигне до окончателно заключение и началото на новата година заварва шотландската кралица и мен, задържани в нашите затвори: аз — в Гримсторп, тя — в замъка Болтън, облечена в скъпите си кралски одежди, които настоя да й препратят от Лохлевън, и двете — надяващи се на свободата си с идването на пролетта.

Тя не просто се надява: пише на Филип II Испански, заявявайки, че е задържана неоснователно от Елизабет. Това може да й спечели свободата, но със сигурност ще й спечели непоклатимата враждебност на Уилям Сесил и всички протестанти. За разлика от нея, аз нямам на кого да пиша. Единствената ми роднина с кралско потекло е моята единствена неприятелка: Елизабет.