Филипа Грегъри
Последните Тюдори (87)

Чекърс
Бъкингамшир, лятото на 1567 г.

В сравнение с тази нова катастрофална женитба на кралицата на шотландците, моят брак по любов с Томас Кийс и дори този на Катрин с Нед Сиймор бледнеят и се превръщат в дребна простъпка. Ние се влюбихме в почтени мъже, свободни да се оженят. Никой дори не е наясно дали Ботуел има съпруга. Но кралица Мери се омъжва за него без помен от срам, облечена в изискан траурен тоалет: черна кадифена рокля, цялата избродирана със златна и сребърна нишка. Моля лейди Хотри непременно да разбере за роклята, и тя наистина е от безбожно скъпо черно кадифе с истинска златна бродерия и алена фуста! Тя е едновременно булка и вдовица. Може да е убийца: безспорно се омъжва за убиец. Опозорена е в очите на света: французи, испанци и англичани, паписти и протестанти. Тя погуби сама себе си. Явно е, че не може да бъде престолонаследница на Англия.

* * *

Чакам сър Уилям да дойде при мен и да ми съобщи, че ще изляза на свобода. Продължителната тайна кампания на Уилям Сесил срещу шотландската кралица, тайният му план за нашето наследяване на престола, най-сетне е изпълнен. Вече не може да има причина ние със сестра ми да бъдем задържани. Сър Уилям Хотри ми казва, че братът на Робърт Дъдли, Амброуз, посетил Нед Сиймор, престъпвайки заповедта, която гласи, че зет ми не бива да има посетители; и го е уверил, че сестра ми Катрин ще бъде посочена за наследница, а семейство Дъдли ще я подкрепят.

Неспокойна съм в задушната си стая. Отварям и двата прозореца и гледам навън. Когато излизам за разходката си, крача нагоре-надолу из красивата лятна градина, обикаляйки отново и отново по външната пътека като опитомена катерица, който обикаля в кръг из клетката си. Всеки път, когато чуя тропот на копита, си мисля, че сигурно е пратеникът на кралицата, който идва да ме освободи. Вече едва ли остава много време.

Лейди Хотри ми разказва клюките от Лондон. Съпругът на лейди Маргарет Дъглас, изплашеният баща на лорд Дарнли, е избягал от Шотландия и е допуснат да влезе в Англия. Поканен е в двора, а лейди Маргарет е свободна да се присъедини към него. Той разказва за една бунтуваща се Шотландия. Шотландските лордове са против Ботуел и против своята кралица. Кралица Мери — жертва на Ботуел, съпруга на Ботуел — не може да запази авторитета си. Точно както винаги се е опасявала Елизабет, една омъжена кралица неминуемо се принизява до нивото на съпруга си. Мери дойде в Шотландия като вдовица на френски крал, облечена в рокля в най-яркото бяло^[1]. Не може да удържи страната като съпруга на Ботуел, облечена в прелъстително черно с червена долна дреха. Отнасят се към нея с привидна почит, но я затварят в островния замък Лохлевън. Съперницата на братовчедка ми, която беше толкова свободна и могъща, сега е затворничка също като нас.

* * *

И точно като нас нашата пленена братовчедка сега зависи от благосклонността на Елизабет. Никой друг не може да нареди на шотландските лордове да уважават своя монарх. Никой друг не държи армия по границата, шпиони в готовност, а и повечето лордове са нейни платени васали. Но вместо да нареди възстановяването на власт на една посестрима-кралица, Елизабет се вслушва в другата ни братовчедка, Маргарет Дъглас, която настоява за правосъдие заради смъртта на сина си: иска екзекутирането на снаха й и попечителство над внука й, малкия наследник. Всички тези праведни искания за унижаването на шотландската кралица много допадат на Елизабет, но тя не може да ги приведе в изпълнение.

Най-силното от всички убеждения на Елизабет е, че законът на страната не важи за кралиците. Иска всички да мислят, че една кралица може да допуска грешки — може да допуска фатални грешки в личния си живот — и въпреки това да е годна да управлява. Ако хората казват, че една кралица не може да бъде влюбена в женен мъж, в какво положение би поставило това Елизабет и Робърт Дъдли? Ако хората казват, че един нежелан съпруг или съпруга не могат да бъдат безмилостно убити, тогава как би трябвало да се обясни заключението на коронера за случайната смърт на Ейми Дъдли? Елизабет би искала малкият син на Мери Стюарт да й бъде поверен, би искала да види смъртта на баща му отмъстена, но безопасността на майка му като кралица е свещена. Нищо не е по-важно за Елизабет, дъщеря на обезглавена кралица, отколкото всички да разберат, че кралиците не могат да бъдат обезглавявани. В Англия никога повече не може да бъде обезглавена кралица.