Филипа Грегъри
Последните Тюдори (17)

Тауър, Лондон
Събота, 10-ти февруари 1554 г.

Повдигат обвинение срещу баща ми и той ще бъде изправен на съд за участието си в заговора. Било е голяма, изменническа конспирация и като нищо е можела да успее. Смятали са да поставят Елизабет на престола и да я омъжат за Едуард Кортни, нашият братовчед от рода на Плантагенетите, човек от нашето семейство и от нашата вяра. Елизабет отрича да знае каквото и да било за това, разбира се. За толкова добре образовано момиче тя съумява да бъде забележително невежа, когато й изнася. Но тази конспирация означава, че нашата братовчедка кралица Мери трябва да гледа на всичките си сродници като на заплаха. Елизабет, аз, Катрин, дори малката Мери, Маргарет Дъглас и Мери, кралицата на шотландците, във Франция — всяка от нас би могла да бъде провъзгласена за кралица на Англия, измествайки нея. Всички имаме еднакво право и еднакви основания, всички сме заподозрени.

Толкова съм измъчена, че за мен е истинско облекчение, когато на вратата се потропва и влиза Джон Фекнам: едрото му червено лице е нагънато в предпазлива усмивка, русите му вежди — вдигнати нагоре, сякаш се страхува, че не е добре дошъл.

— Можете да влезете — казвам нелюбезно. Поемам си дъх и произнасям подготвената си реч: — След като ми бяха отпуснати тези дни живот, за да разговарям с вас, макар тъй малко да скърбя за тежкото си положение, че го смятам за по-явна проява на Божието благоволение към мен, отколкото Той е показвал към мен във всеки друг предишен момент.

— Подготвили сте се — казва той, разпознавайки начаса началните думи за дебат, и оставя книгите си на масата и сяда, сякаш знае, че преборването за душата ми ще е трудна работа за един заблуден еретик като него.