Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (73)

LXXI

Сложиха лаптопа, който Марилу бе донесла, върху сатанинския олтар, точно до козята глава, и поставиха диска. Дивиди плейърът се отвори на екрана и показа първия кадър със стрелка, обозначаваща бутона play: зала, снимана отгоре, а долу се виждаха мъже с вратовръзки около маса, затрупана с документи.

— Сега ще видим серия от видеоклипове, направени от Ерик Гарние и Ерве Шопен в някои от залите в седалището на Европейската комисия в Брюксел — обясни Томаш, обръщайки се специално към двамата прокурори от Международния наказателен съд. — Както вече ви разказах днес следобед на предварителното изслушване по делото, двамата специалисти са били наети тайно от бившия председател на Комисията, за да открият източника на изтичане на информация. Били упълномощени да следят входящата и изходящата кореспонденция, включително имейли и телефонни разговори. Ще видим записи, които имат връзка с делото на МНС за престъпления срещу човечеството.

Двамата прокурори се взряха в замръзналия кадър на екрана на лаптопа.

— Този видеозапис — попита Агнес Шално — има ли връзка с подслушването?

— Разбира се — потвърди историкът, — Според документите, които Филипе ми даде, видеото е от среща на европейския комисар, отговорен за финансовата архитектура, и икономисти, които имали задачата да анализират последствията от създаването на единната валута. — Томаш посочи към комисаря. — Познавате ли този европейски комисар?

Прокурорите се наведоха над екрана, присвили очи в опит да видят по-добре човека на снимката, и зяпнаха.

— Аксел Сит?

Съдията изсумтя.

— Възразявам! — извика той. — Това е монтаж!

Томаш не му обърна внимание.

— Както знаете, преди да стане председател на Европейската комисия, съдия Сит е бил европейски комисар, излъчен от Франция. В качеството си на европейски комисар е един от създателите на архитектурата на еврото — напомни той. — Нека сега да чуем разговора, записан от камерите и микрофоните, поставени тайно от господата Гарние и Шопен.

Португалецът натисна play и видеозаписът започна с мъжете около масата, които клатеха глави и ръкомахаха, очевидно увлечени в разпален спор.

— Що за текстове са това? — прозвуча гласът на Аксел Сит.

— Поисках доклади за загубите и ползите от единната валута, а вие ми представяте този боклук?

— Но, съдия Сит, това са заключенията, до които стигнахме — отвърна един от икономистите. — Разговаряхме с много хора, проучихме всички трудове за парични съюзи и установихме, че съществува консенсус по този въпрос: без политическо единство единната валута няма да проработи. Не можем да не отбележим този проблем. Паричният съюз винаги облагодетелства центъра и вреди на периферията. Паричният съюз, който създаде франка например, беше изгоден за Париж, но навреди на Бретан и Южна Франция. Песетата бе полезна на Мадрид, но се оказа пагубна за Галисия и Андалусия. При паричния съюз винаги има трансфер на ресурси от периферията към центъра. Това означава, че той има смисъл само ако след формирането му центърът е готов да финансира периферията, за да компенсира загубите й. Но без политическо единство тази стъпка няма да бъде направена и периферните зони ще се дезинтегрират.

— Твърдиш, че страните от периферията няма да издържат на единната европейска валута?

— Ще издържат, ако има политическо единство, което да позволи компенсационни трансакции — отговори икономистът. — В противен случай няма да устоят. И още нещо: страните от периферията ще трябва да направят реформи в сектора на труда, за да устоят на удара на международната конкуренция. Не забравяйте, че те ще въведат една силна валута, която няма да могат да обезценят, за да ребалансират външните си сметки. Без тези реформи вносът ще ги смаже. Освен това на територията на единната валута трябва да има мобилност на работната сила, гъвкави цени и заплати и бюджетна интеграция — неща, които в момента не съществуват, няма да съществуват и в бъдеще, тъй като няма стратегии за създаването им.

— И какво е окончателното ви заключение?

— Единната валута, така както е замислена, ще се срине. Може да рухне още при първата криза като картонена кула. И ако еврото не преодолее бързо този колапс, страните от еврозоната ще преминават от криза в криза в една безкрайна агония, докато този съюз не се разпадне.

На видеото се виждаше как Аксел Сит потърква брадичката си, обмисляйки онова, което току-що бе чул.

— Слушайте, така няма да стане — заяви накрая европейският комисар, очевидно взел решение. — Редактирайте тези доклади и ми покажете само предимствата от създаването на единната валута. Струва ми се, че…

— Но, господин съдия, тези неща не се правят така! — възрази друг икономист. — Наш дълг е да предупредим тези, които вземат решения, и обществеността за опасностите, които ни очакват при проектираната структура на еврото. Ако излезем с доклад в рамките, които ни поставяте…

— Тишина! — прекъсна го грубо Аксел Сит. — Вече е решено. Проектът за единната валута ще бъде осъществен, каквото и да ни струва това! Искам доклад, който представя само предимствата на паричния съюз!

— А какво ще стане след това, когато еврото изпадне в колапс?

Европейският комисар сви рамене.

— Когато това се случи, драги, ние най-вероятно няма да сме тук — заключи той с безгрижна усмивка. — Да му мислят онези, които са на власт тогава! И данъкоплатците, естествено!

Екранът почерня и Томаш натисна stop. Присъстващите се взряха в съдия Сит, който клатеше глава.

— Всичко е монтаж — повтори той. — Нищо от това няма да издържи в съда. Монтаж!

Историкът отново не му обърна внимание.

— Записът на тази среща е особено важен, защото показва, че европейските висши чиновници са били информирани за опасностите, които проектираната структура на еврото криела, но въпреки това са потулили предупрежденията. И още по-лошо — манипулирали са докладите, за да представят реализацията и бъдещето на еврото в добра светлина.

— Този материал ми се струва наистина важно доказателство по делото, образувано от Международния наказателен съд — отбеляза главен прокурор Агнес Шално.

Без повече коментари Томаш избра следващия файл. Виждаше се стая с дивани. Там бяха седнали двама мъже — единият се бе облегнал назад с кръстосани крака, другият беше изправен.

— Запис на среща между финансовите министри на Германия и Португалия — обясни историкът. — Състояла се е в Брюксел в офиса на постоянното представителство на Португалия един час преди срещата на ЕКОФИН^[1] — съвета на финансовите министри на ЕС. Двустранните срещи преди официалните заседания са нещо естествено и обикновено няма свидетели. На тях двете страни обсъждат въпроси от взаимен интерес, както и в този случай. Впрочем вижте сами.

Томаш натисна play и кадърът се раздвижи.

— Ах, драги ми Аугущо, има един малък проблем, който трябва да разреша с вас — произнесе един гърлен глас на английски, очевидно на германския министър. — При добро желание всичко се постига, прав ли съм?

— Е, Гюнтер, за какво се отнася?

— Има един завод в Германия, който среща затруднения с поръчките — каза той. — Произвежда бойни подводници, но от падането на Берлинската стена никой не се интересува от продукцията им. Няма купувачи на U-Boote^[2].

— Така е, вече няма военни поръчки. Производителите фалират…

Германецът въздъхна.

— Жалко, защото тези хора са мои добри приятели. Те финансираха кампанията ми на последните избори, разбираш ли? Дойдоха при мен за помощ и както се досещаш, не мога да им откажа. Вече говорих с гърците, които ще купят четири подводници, но е необходима още една поръчка. Та си мислех дали португалският флот не се нуждае от някоя подводница…

— Подводници ли, Гюнтер? — учуди се португалският министър. — За какво са ни на нас подводници? Имаме „Баракуда“^[3] и тя ни е предостатъчна. Не ни трябват повече.

— Вие, изглежда, не разбирате, Аугущо. — Тонът на Гюнтер внезапно се втвърди. — Ние ви помогнахме с кохезионните фондове, както знаеш, а вие пръснахте парите ни за магистрали и благоустройство, предоставяйки ги на строителните фирми на приятели, финансирали предизборните ви кампании. — Той намигна на събеседника си и прошепна: — А дали не заделят по нещичко и за личните ви банкови сметки? — Той се разсмя зловещо и възвърна нормалния си тон. — Тоест парите на германските данъкоплатци бяха изхарчени за финансиране на вашите схеми и вашите партии. Затова сега искам да ми върнете услугата и да използвате парите на португалските данъкоплатци за финансиране на компанията, която подпомогна моята партия в Германия. — Министърът се озъби като хищник, заплашващ жертвата си. — Разбрахте ли?

Осъзнавайки, че трудно ще се измъкне, португалският министър се размърда на мястото си.

— Колко струва една от тези подводници?

— Цената на една подводница варира между четиристотин и петстотин милиона евро.

— Абсурд! Държавният бюджет е толкова свит, че не можете да си представите! Няма пари.

Германският министър пресилено се разсмя.

— Какво говорите, драги ми Аугущо? — възкликна той. Гласът му натежа многозначително, сякаш се опитваше да му намекне нещо. — Компанията, за която ви говоря, е готова да подкрепи партийните ни приятели в Португалия с една… да кажем, щедра сума. — Погледна съучастнически събеседника си. — Мисля, че ме разбирате, nicht wahr?

Португалският държавник внезапно се изправи, застанал нащрек.

— Щедра сума за моята партия?

— Jawohl.^[4]

Министърът от Лисабон прочисти гърлото си и смени тона.

— Всъщност съм чувал адмиралите да се оплакват от Баракудата. Казват, че била много стара, и така нататък. Може наистина да направим тази покупка, която впрочем е много важна за защитата на португалската брегова ивица. — Той сниши глас. — Сумата, за която споменахте… колко щедра ще бъде?

— Петнадесет милиона на подводница.

Португалецът подсвирна одобрително.

— О, колко интересно! — възкликна той. Смръщи чело. — Знаете ли, проблемът е опозицията в Португалия. Те веднага ще се усъмнят в сделката, ще вдигнат шум и… ще ни създадат неприятности. Трудно може да се обясни закупуването на толкова скъпи и очевидно безполезни подводници, не мислите ли?

— Не можете ли да говорите с тях?

— С главната опозиционна партия в Португалия?

Той колебливо махна с ръка, но все пак кимна.

— Да, може да се уреди. Разбира се, ще трябва да им дадем част от парите. Така всички ще са доволни и никой няма да повдига въпроса.

— Wunderbar!^[5] — зарадва се германецът, потривайки дебелите си ръце. — Тогава го направете, mein Freund^[6]!

Окуражаващите думи на германеца бяха достатъчни, за да стопят и последните остатъци на колебание у португалеца. Министърът от Лисабон си пое дълбоко дъх и се стегна — та той бе един от държавните мъже, които взимаха решения за доброто на страната си.

— Да, несъмнено Португалия се нуждае спешно от подводници! — Той вдигна пръст, сякаш говореше пред многолюдна аудитория. — Спешно, подчертавам! Ами ако испанците ни нападнат? А и вижте мащабите на морската зона, за която страната ни носи отговорност! Как е възможно да нямаме подводници? — Потри ръце. — Дори смятам, че ни трябват две. — Свъси вежди, обмисляйки броя. — Не, няма да са две. Три! Три подводници ще струват цели милиард и триста и петдесет милиона евро, не е малко, но… държавните интереси са по-важни, не е ли така? — Отново сниши глас. — Три подводници правят четиридесет и пет милиона постъпления, нали?

— Jawohl. Петнадесет милиона за всяка една.

— Отлично! Така ще има достатъчно пари за нас, а и да затворим устата на опозицията.

— Струва ми се sehr gut — отвърна одобрително германецът. — Слушайте, а как ще организираме превода, когато обявите закупуването на тази толкова ъ… жизненонеобходима за бъдещето на страната ви придобивка?

— Наши приятели имат фирма с банкови сметки на Бахамите и Каймановите острови — отбеляза замислено португалският министър. — Немският завод за подводници ще преведе парите в Швейцария, оттам ще ги прехвърлим на Бахамите, след това на Каймановите острови и накрая, когато вече не могат да се проследят, ще ги прехвърлим на една португалска фирма, която ще направи скромно дарение за нашата партия и главната опозиционна партия, с чиито лидери ще разговарям веднага, за да се уверя, че няма да възникнат проблеми. — Погледът на португалеца доби самоувереност. — След това ще говоря с приятелите си, за да организират превода, но вие може да разчитате на мен, драги Гюнтер. За доброто на Португалия, имаме сделка!

Германецът се изправи и стисна ръката на събеседника си.

— Ах, Аугущо, за мен е огромно удоволствие да правя бизнес с вас!

Екранът стана черен и Томаш спря видеото.

— Показателно, не мислите ли?

— Да — съгласи се прокурор Шално и протегна ръка към Томаш. — Мога ли да взема диска?

Историкът остана неподвижен.

— Разбира се — съгласи се той. — Но почакайте, защото има още…

— Моля?

Португалецът се усмихна.

— Шоуто едва сега започва — разкри той. — На този диск има много интересни записи.

Той се обърна към лаптопа.