Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (66)

LXIV

Траторията срещу гара „Санта Мария Новела“ се бе превърнала в убежище на Томаш и Ракел. Те обмислиха варианта да се настанят в хотел или пансион, но фактът, че трябваше да покажат документ за самоличност, ги разубеди. Не се съмняваха, че мъжете, които ги преследват, претърсват всички места в града, където биха могли да прекарат нощта.

Когато пристигнаха в ресторанта от „Палацо Векио“, те седнаха на същата маса от сутринта и си поръчаха храна. Когато сервитьорът със засукания мустак се отдалечи с поръчките, историкът отвори тефтера си на масата и двамата започнаха да изучават криптограмата, която трябваше да разгадаят преди началото на предварителното изслушване следващата сутрин.

GO TO satan + & SEARCH OVER SATAN’S TOMB

— Отиди в сатаната плюс и потърси върху гробницата на Сатаната — прочете Ракел. Вдигна очи към португалеца. — Слушай, нали беше дешифрирал тази главоблъсканица още в Мадрид? Тогава останах с впечатление, че…

— В апартамента на приятелката ти открих, че Филипе е скрил диска тук, във Флоренция — обясни Томаш. — Новината по телевизията за предварителното изслушване по делото на Международния наказателен съд и престоят на Филипе в Италия ме наведоха на тази следа. — Той посочи към шарадата. — А сега криптограмата ще ни насочи към точното място на скривалището.

Агентката на Интерпол отново се взря във фразата, този път толкова настойчиво, сякаш вярваше, че може да извлече с поглед тайната, скрита в странните думи.

— Нищо не се разбира! — оплака се накрая тя, ядосана. — Йероглифи!

Съсредоточен в шарадата, Томаш замислено потърка брадичката си.

— Забеляза ли, че в тази криптограма има нещо странно?

— Нещо странно? — повтори иронично Ракел. — Coño! Всичко е странно. Всичко.

— Да, но… видя ли, че сред фразата, цялата с главни букви има една дума с малки? — Той показа думата. — Първото satan следвано от знак за събиране. Написано е с малки букви, виждаш ли?

Погледът на испанката се взря в думата и знака „плюс“.

— Да, и какво? Какво му е особеното на това?

— За какъв дявол Филипе ще изписва тази дума по-различно от останалите? Защо тя е с малки букви, а останалите с главни? — Той посочи прилепения до думата „+“. — И защо е знакът за събиране? С какво иска да събере satan?

Ракел отново прочете тихо фразата, сякаш говореше на себе си.

— Отиди в сатаната плюс и… — Тя замълча за миг и се взря в Томаш. — Отиди в сатаната плюс! — повтори тя, този път настойчиво. — Трябва да отидем при сатаната плюс!

Историкът се разсмя.

— Да, но къде е това място? Къде се намира сатаната плюс? В ада?

Агентката от Интерпол не обърна внимание на шегата, озърна се наоколо и въодушевено вдигна ръка да повика сервитьора.

— Извинете, може ли да ви попитам нещо?

Сервитьорът любезно се приближи.

— Si, signora. Cosa vuole sapere?^[1]

— Имали тук, във Флоренция, място, наречено… ъ… сатаната плюс?

Италианецът се ококори, мислейки, че не е чул добре.

— Сатаната какво?

— Сатаната плюс.

Мъжът отстъпи назад, сякаш се опасяваше, че клиентката ще се преобрази в демон и ще го нападне с огън и сяра.

— Scusi^[2], signora, но не знам много за Сатаната, за щастие. Знаете ли, аз съм отдаден на вярата католик и… всъщност тези практики на демо…

Ракел разбра, че така няма да стане. Махна с ръка, отпращайки сервитьора.

— Добре, добре — каза припряно тя. — Разбрах…

Италианецът се отдалечи, хвърляйки уплашени погледи към масата с иберийските клиенти, и вероятно се питаше дали предшествениците му са били с всичкия си, когато са отишли в Иберия в опит да цивилизоват такива безумци.

Ракел се бе разсеяла за миг покрай разговора с италианеца и не забеляза блясъка в очите на Томаш, втренчен в „сатаната плюс“ в криптограмата. Историкът започна да драска букви в тефтера, като последователно променяше местата им, докато накрая стигна до комбинация, от която остана доволен.

— Разгадах го! — внезапно възкликна той с триумфален тон. — Разгадах го!

— Какво? Какво е?

— Знам защо думата е с малки букви! Това е анаграма!

Погледът на Ракел се местеше нагоре и надолу, между лицето на събеседника й и загадката в бележника.

— Анаграма ли? Какво искаш да кажеш?

Томаш посочи към satan +, надраскано на листа.

— Филипе е написал анаграмата с малки букви, за да отбележи, че дешифрирането й се подчинява на други правила, различни от тези за останалата част от криптограмата. И тъй като това е анаграма, трябва да подредим буквите на satan по такъв начин, че да образуват друга дума. Разбираш ли? Анаграма! Веднъж направихме този номер в гимназията.

— Така ли? — учуди се тя. — Съществува ли дума със същите букви като satan?

Португалецът посочи към комбинациите от букви, които бе подредил преди минута в тефтера.

— Santa — каза той. — Думата santa се пише със същите букви като satan, но в различен ред. Santa е анаграма на satan. Достатъчно е да махнеш п от края на думата и да го поставиш в средата.

— Santa? — повтори агентката от Интерпол, като отново се концентрира в пълната фраза от криптограмата. — Отиди в санта плюс и потърси върху гробницата на санта?

— Анаграмата се отнася само до satan, написано с малки букви, а вторият satan си остава satan.

— Отиди в санта плюс и потърси върху гробницата на Сатаната — поправи се Ракел. — Какво, по дяволите, означава това? Какво е санта плюс?

Историкът се засмя.

— Не е плюс — отбеляза той, посочвайки към „+“. — Тук не става дума за знака за събиране, а за кръст, разбираш ли? Тоест посланието гласи „Отиди при Светия кръст“. — Взе химикалката и отново изписа криптограмата, този път с разгаданата анаграма.

GO TO Santa cross & SEARCH OVER SATAN’S TOMB

— Хммм… — промърмори Ракел, хапейки долната си устна. — Започва да придобива смисъл.

Този път Томаш вдигна ръка, за да извика сервитьора. Мъжът се приближи с плахи стъпки, чудейки се какво още да очаква от тези клиенти.

— Signore?

— Кажете ни, има ли тук място на име Светия кръст?

Като чу тези думи, очите на италианеца засияха.

— О, това е базиликата! Да, ходя там всяка неделя! — сподели той. — La Basilica di Santa Croce!^[3] Много известна и красива! — Удари звучна целувка на върха на пръстите си. — Madonna, che bela! Творба на изкуството без аналог!

С погледа на човек, който започваше да навързва нещата, историкът махна с ръка към улицата.

— Тази базилика… не е ли тук, в центъра на града?

Сервитьорът кимна утвърдително.

— Si, signore.

— Там са погребани много италиански знаменитости, нали? Микеланджело, Галилей…

Италианецът разпери ръце.

— Davvero, signore! Базиликата е tempio dell’Itale glorie!^[4] Там най-великите спят своя вечен сън! Славните синове на Флоренция и на Италия!

Томаш и Ракел се спогледаха съучастнически.

Разгадана, криптограмата на Филипе наистина се бе превърнала в карта.