Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (33)

XXXI

Тримата мъже, облечени в черно, преминаха през ръкава на самолета с бърза крачка и излязоха на терминала на летище „Барахас“ в Мадрид. Декарабиа, който вървеше най-отпред, включи мобилния си телефон и изчака търсенето на мрежа. Последваха табелите с надпис Salida^[1] и спряха пред движещата се багажна лента. Последователният звън от есемеси извести, че вече има връзка.

Погледна дисплея и видя куп съобщения. Първите три бяха от местните мобилни оператори, които го приветстваха за добре дошъл в Испания и го информираха за цените на роуминга. Изтри ги и погледна останалите две — пропуснати обаждания от един и същи номер, който Декарабиа незабавно разпозна. Натисна зеления бутон, за да върне обаждането.

— Аз съм, велики Магус — каза Декарабиа, щом от другата страна вдигнаха. — Сега пристигаме. Търсили сте ме?

— Да, Декарабиа. Тайната ни връзка в Интерпол току-що ми изпрати изисканата от мен информация. Имаме достъп до секретното досие на нашата приятелка.

— И какво?

— Тази Ракел де ла Конча изглежда многообещаващ новобранец — добра в съблазняването и коварна в операциите. Използват я главно за примамка на заподозрени. — Той се закашля. — Има един проблем обаче. Кучката си е пуснала отпуск тази седмица.

— Проклятие! Къде е отишла?

— Това липсва в досието, очевидно — каза Магус. — Но успяхме да проникнем в електронната й поща и видяхме, че е наела апартамент в някакво градче южно от Мадрид.

— Чудесно! Имате ли адреса?

— Улица „Веласкес“ — отвърна той, като добави номера на сградата, входа и етажа. — Намира се в градче, наречено Сесеня.

— Нещо друго?

— Това е всичко. И този път не се проваляй. Ясен ли съм?

Мъжът на летище „Барахас“ щеше да отговори, но в този момент връзката прекъсна. Магус бе затворил.

Агентът прибра телефона в джоба си, извади айпада, влезе в интернет и написа в търсачката името на мястото, което му бе дал лидерът на организацията. Екранът веднага бе изпълнен от картата на Испания. Декарабиа плъзна пръст под Мадрид и между него и Толедо, някъде на четиридесет километра на юг от столицата, намери това, което търсеше.

Сесеня.

Декарабиа се изправи и съзря дипломатическото си куфарче да изскача върху лентата за багаж сред този на останалите пътници. Това бяха оръжията. Изпълнен с надежда, той си пое дълбоко дъх и се усмихна.

— Ловът започва.