Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (69)

LXVII

Залата тънеше в мрак, осветена само от трептящия пламък на четири свещи, подредени във формата на кръст, като всяка една бе специално поставена на определено място. Облечени с грубите роби, които бяха извадили от торбите, Томаш и Ракел влязоха в зала „Ботичели“ и се присъединиха към група събратя, които бяха застанали с гръб към входа и лице към вътрешната стена, декорирана с триптих на Ван дер Гус, изобразяващ поклонението на влъхвите пред младенеца Исус. Пред стената имаше маса, украсена с огромна козя глава. Контрастът между демоничния олтар и християнския триптих явно бе умишлено търсен. Новодошлите погледнаха натам и видяха, че върху масата имаше легнала по гръб жена. В ръцете й имаше черни свещи, чиито пламъци се извиваха като хипнотизирани змии. Един мъж с искрящо червена мантия и качулка, скриваща лицето му, като на всички останали в залата, бавно се приближи до жената и грубо пъхна ръката си под робата, за да опипа гърдите й. След това се наведе и жадно я целуна по устата.

— Madre mía! — прошепна Ракел, шокирана. — Какво е това?

— Черна меса — отвърна Томаш, също шепнешком. — Шшшт.

— Ами онзи? Кой е той?

Онзи бе мъжът в алената мантия, който се бе навел и целуваше жената, и изглежда, ръководеше церемонията в зала „Ботичели“.

— Маг. Той ръководи церемониите. — Португалецът събра дланите си в жест за молитва. — Сега млъкни, моля те. Ще ни издадеш!

След като извърши встъпителните сексуални ритуали, а именно сластни, продължителни целувки и ласки по гърдите и между краката на жената върху олтара, Магус се изправи и обръщайки се към поклонниците, подаде на един от тях бронзов потир с обърната пентаграма.

Той отпи от чашата и я подаде на следващия поклонник, така че да мине през всички от ордена. Хората трябваше да се изчакват и двамата неканени гости използваха това време, за да се огледат наоколо. Няколкото окачени ренесансови картини приличаха на призраци под трептящата светлина на свещите, подобно на неподвижни стражи, на които живите сенки вдъхваха живот, образувайки причудливи форми по пода и стените. Томаш и Ракел бяха застанали най-отзад и в този миг историкът с изненада видя че на стената зад тях бе „Раждането на Венера“ — прочутата картина на Ботичели, една от емблематичните творби на Ренесанса. Стори му се светотатство подобна церемония да бъде извършвана пред такава творба.

Потирът стигна до Томаш, който само докосна с устни течността и веднага го подаде на Ракел. Испанката се поколеба, когато съзря бълвоча, който се пенеше вътре.

— Какво е това?

— Пий и мълчи.

Осъзнавайки, че моментът не е особено подходящ за колебания, агентката от Интерпол отпи и подаде чашата на следващия последовател. Когато потирът се отдалечи, тя отново се приближи до Томаш.

— Какво пихме?

— Червено вино с дестилиран алкохол и тамян, смесени със смола и билки като черен блян и беладона. И катран, разбира се.

— Ах! Катран!

— Тези съставки се използват в черните меси за поквара на християнското посвещение. Беладоната например е растение, чието научно име е Atropa belladonna, произлизащо от Атропос, една от трите мойри или богини на съдбата в гръцката митология — онази, която отрязва нишката на живота. Имайки предвид, че тази меса трябва да почете Сатаната, съставките на питието са подходящи, не мислиш ли?

Междувременно потирът се бе върнал на олтара. Магус взе една кадилница, сложи тамян и я разлюля наоколо, насочвайки дима към лежащата на олтара жена и козята глава.

— Нека този тамян ти донесе удовлетворение, Повелителю на Ада! — каза Магус с дрезгав глас.

— Нека твоите сили ни обладаят — отвърна в хор орденът.

Тогава Магус започна да се разхожда сред първите редици последователи, насочвайки дима от кадилницата към тях.

— Нека Луцифер бъде с вас!

— Да бъде и с теб, велики Магус.

— Горе сърцата!

— Въздигаме духа си към Сатаната.

— Да благодарим на адския ни учител — извика Магус, протягайки дясната си ръка в римски поздрав. — Аве, Велзевул, Повелител на силата, император на Земята и на Ада, наш водач, повелител на смъртта и безкрайния мрак.

Церемониалмайсторът остави кадилницата в подножието на олтара, вдигна робата на жената върху масата, разтвори краката й и започна да я ближе. След това мантиите на останалите членове на ордена се свлякоха на пода и те останаха голи, само с качулките, които скриваха лицата им.

— Какво е това? — изплаши се Ракел. — Какво става тук?

Португалецът направи като другите и също свали робата си.

— Черните меси включват и ритуална оргия — обясни тихо той. — Съблечи се и прави онова, което правят всички.

Агентката от Интерпол не възнамеряваше да послуша съвета му.

— Не и това! — отвърна тя, клатейки настойчиво глава. — И дума да не става!

— Съблечи се, иначе ще привлечеш вниманието върху нас!

— Не!

Членовете на ордена в близост до тях започнаха да хвърлят любопитни погледи към Ракел, която бе останала единствената облечена последователка в залата.

— Какво? — обади се един от тях с обвинителен тон и изражение. — Няма ли да се съблечеш?

Испанката не знаеше какво да отговори.

— Тя е нова — побърза да обясни Томаш, опитвайки се да замаже положението. — Някои предразсъдъци не се преодоляват лесно. Да й дадем време, братя мои.

— Предразсъдъците остават пред вратата — изръмжа последователят със свиреп поглед.

Примирена, Ракел си пое дълбоко дъх. Осъзна, че няма избор; ако откажеше да се съблече, щяха да я хванат. Покорно остави робата да се свлече на пода и също остана гола, покрита бе само главата й. Проблемът бе, даде си сметка испанката, че нещата нямаше да спрат дотук. Томаш не бе ли споменал оргия? Какво още щеше да е принудена да извърши, за да запази прикритието си? Дали церемониалмайсторът щеше да се пъхне и между нейните крака, както правеше в момента с жената на олтара? И дали тя, Ракел, трябваше да му отвърне със същото? Тези вероятности й изглеждаха прекалено абсурдни, за да може да разсъждава върху тях. Как, по дяволите, се бе съгласила на този безумен план? Как щеше да се измъкне от тази каша?

Междувременно на олтара имаше развой. Магус също бе съблякъл алената си мантия, жената върху масата бе станала и главата й, потънала между краката му, ритмично се движеше нагоре и надолу. Бяха далеч, за да виждат подробностите, но бе очевидно какво се случва. След това жената отново се излетна по гръб върху олтара, церемониалмайсторът легна върху нея и доведе сексуалния акт докрай. Свърши със стонове и викове и когато най-сетне стана, взе една камбанка и три пъти позвъни с нея.

Това със сигурност беше някакъв сигнал, защото веднага след третия звън поклонниците се награбиха и започнаха да се целуват страстно и ненаситно. Като видя какво става наоколо и съзнавайки, че трябва да направи същото, Томаш прегърна Ракел и я целуна по устните. Испанката все още се колебаеше; не знаеше дали да отвърне, или да сложи край на тази безкрайна лудост.

— Признавам, че копнеех да правя това с теб, cariño — прошепна му тя на ухо. — Но не тук, не при тези обстоятелства и не по този начин. Какво ще правим сега?

— Театър — отвърна той. — Ще гледаме какво правят те и ще се преструваме. Прекалено заети са, никой няма да забележи.

Испанката тихо се засмя.

— Muy bien — съгласи се тя. — Но имам едно условие: когато цялата бъркотия приключи, ще правим тези неща насаме и както трябва…

Томаш я накара да замълчи с целувка; очите му бяха притаени, за да вижда какво става наоколо. След известно време поклонниците започнаха да се съвукупляват и под непорочния поглед на Венера на Ботичели португалецът легна върху спътницата си, преструвайки се, че прави същото.

В този момент Магус държеше пред себе си парче кварц във формата на тетраедър и произнасяше някакви странни ритуални слова, подобни на молитва, предназначена да съпровожда половия акт.

— Nee-thrar-ethun-aye-att-arz-oth — произнесе той. — Binn-ann-ath-ga-waf-amm._

С лице, прилепено до това на Томаш, Ракел кимна към церемониалмайстора.

— Какво, по дяволите, прави той?

— Използва формула на Парацелс, за да призове Дявола и демоните, като ги моли да участват в оргията — обясни историкът, поддържайки ритмичните движения на ханша си, имитиращи сексуален акт. — Сатанинските секти вярват, че оргиите освобождават сексуалната енергия, потискана от християнството. Тази енергия се направлява от кварцовия тетраедър в ръцете му, като по този начин я прави по-силна. След това Магът ще използва тази сила, за да затвърди властта си.

Испанката се взря в партньора си, който се движеше над нея, сякаш подлагаше на съмнение преценката си за него.

— Откъде, по дяволите, знаеш всичко това?

— Аз съм историк — усмихна се той. — Черните меси са възникнали през Средновековието и трябваше да ги изучавам. Дори съм чел Malleus Maleficarum^[1].

— Малеус какво?

— Старо ръководство по вещерство. — Томаш повдигна вежди. — Много подробно.

След минута приключиха със сексуалната постановка, симулирайки финалния върховен момент. Като свършиха, се огледаха наоколо. Някои от събратята също бяха готови с ритуалния секс и обличаха робите си, затова Томаш и Ракел направиха като тях.

Пет минути по-късно и последните от ордена приключиха с оргията. Тогава Магус завърши заклинанието си, произнесено пред кварцовия тетраедър, който бе избрал заради специалните му вибрации, и се върна до олтара. Взе кадилницата и отново започна да кади тамян наоколо.

— Слава тебе, господарю Велзевул, повелител на Ада, цар на…

— Извинете, велики Магус…

Молитвата бе прекъсната от мъжагата, пазител на двора, който в този миг влезе в залата.

Церемониалмайсторът остави кадилницата с тамян на пода.

— А, Мефистофел! Какво става?

Пазачът се приближи до Магус и му прошепна нещо, което не можеше да се чуе от разстояние. Церемониалмайсторът махна с ръка, за да го отпрати, и се взря в групата.

— Братя и сестри, скоро ще настъпи часът. — каза Магус. — Вече е полунощ и Мефистофел току-що ми съобщи, че гостите ни са пристигнали. Да благодарим на Повелителя на Ада!

— Слава на теб, Велзевул всемогъщи! — отвърнаха поклонниците в хор. — Нека безпределната сила на Сатаната бъде с нас!

В залата настъпи неловка тишина, сякаш всички очакваха нещо да се случи. Вратата изскърца и членовете на ордена впериха погледи натам. Силуетът на Мефистофел се очерта на светлината от коридора: зад него се виждаха двама души с черни мантии и качулки.

Магус разпери ръце да ги посрещне.

— Добре сте ми дошли, драги! Влезте, влезте.

Изплашени, двамата новодошли пристъпиха плахо и преди да затвори вратата, Мефистофел ги представи.

— Професор Томаш Нороня и сеньорита Ракел де ла Конча! — обяви тържествено той. — Двамата са на наше разположение, велики Магус.

Завладян от несвойствена радост, церемониалмайсторът им махна да се приближат до олтара.

— Добре дошли в Ада!