Георгий Мартинов
Калисто (4)

Съгласен!

Щерн с две ръце приглади огромната си брада („Нервничи старецът!“ — помисли си Куприянов) и заговори: — На всички ви е вече известно — започна той без каквото и да е обръщение, — че тази сутрин стана събитие, равно на което досега не е имало през цялата история на нашата планета. Впрочем не е точно така! По-правилно ще е, ако кажа, че такова събитие още не се е случвало през цялата история от съзнателния живот на човечеството. Тази сутрин на небето бе забелязана някаква странна блестяща точка. Нашата обсерватория изясни характера на тази точка. Оказа се, че „точката“ е металическо кълбо с диаметър около тридесет метра. С един от нашите рефрактори кълбото бе детайлно разгледано. Няма никакво съмнение, че то е изкуствено и има извънземен произход. Аз самият го видях. Това е космически кораб на обитатели от друга планета; и този кораб, както изглежда, има намерение да кацне на повърхността на нашата Земя. Такъв е нашият извод от анализа на наблюденията върху движението му, които успяхме да извършим, докато кълбото се виждаше. В шест часа сутринта то се намираше над Москва, почти в зенита. В девет корабът се отклони осемнадесет градуса западно и се намираше на височина четири хиляди километра. После постепенно започна да се спуска, като същевременно се движеше на запад. А понеже нашата Земя има навика да се върти около оста си, корабът към два часа през деня изчезна зад хоризонта. Данните от последното определяне на височината му показват три хиляди километра. Това означава, че корабът се спуска със скорост почти двеста и шест километра в час или петдесет и седем метра в секунда. Навярно той може съвсем да забави спускането си или, обратното, да го ускори. По този въпрос засега ние нищо не можем да кажем. Намеренията на екипажа му не са ни известни, но ако корабът започне да се спуска, нямаме никакви основания да смятаме, че ще преустанови спускането си и ще отлети от Земята, без да кацне на нея. Въпросът е къде ще кацне. Съобщих всичко това на председателя на Академията на науките, а той от своя страна го е съобщил на председателя на Министерския съвет. Сами разбирате, че такова събитие изисква да се вземат бързи мерки. Пред нас има две възможности. Корабът ще кацне или в границите на СССР и Китай, или в някоя капиталистическа страна. Но не бива да се забравя, че СССР и Китай заемат доста значителна площ от повърхността на Земята. Шансовете са приблизително равни. Аз дори смятам, че ние имаме повече шансове, ако се вземе под внимание скоростта, с която корабът се спуска. Продължи ли да се движи все така, той ще достигне Земята утре сутринта, и то тъкмо над наша територия. Не бива да се маем, нямаме време за предварителни разговори. Неверов, председателят на академията, беше незабавно повикан в Централния комитет на партията и получи там указание веднага да организира научна експедиция за посрещане на гостите. Корабът е близо до Земята и макар че сега лети съвсем бавно, ще кацне най-късно след двадесет часа. Съставих списък на членовете на експедицията и председателят утвърди девет души. За началник на експедицията е посочен член-кореспондентът на Академията на науките професор Куприянов, когото всички вие познавате. Той е тук.

Куприянов съвсем не очакваше подобен завършек и смаяно погледна Щерн. Старецът скри усмивката в брадата си.

— Да, да, Михаил Михайлович! Решихме да ви възложим посрещането на гостите, ако дойдат при нас, и вие да се погрижите да запазят добър спомен за хората на Земята. А най-важно — да се завърнат живи и здрави в родината си. Различните планети имат различни атмосфери, а в тях може да съществуват различни бактерии. Първата и главна роля принадлежи на медицината. Не бива да допуснем да пострада здравето на нашите гости дори в най-малка степен. Естествено и те самите разбират опасността и може би ще вземат мерки, но все пак ние сме длъжни да направим всичко, което е по силите ни. Затова решихме с председателя именно на вас, като на ръководител на Института по експериментална медицина, да възложим ръководството на цялата експедиция. Предполагам, че вие, както и останалите другари, включени в списъка, няма да се откажете.

Никой нищо не отговори. Развълнуваните учени мълчаливо се споглеждаха. Личеше, че неочакваното и така необикновено съобщение ги беше потресло. Лицето на Лежнев се бе покрило с алени петна и той нервно мачкаше с пръсти сукното на масата. Широков умолително гледаше Куприянов и щом срещна погледа му, професорът разбра, че младият човек умира от желание да бъде включен в състава на експедицията. Китаецът, който пристигна заедно с Лежнев, седеше неподвижно. Лебедев говореше нещо на съседа си, но съседът му явно не го слушаше и смутено се оглеждаше наоколо.

— Е, какво, другари? — попита Щерн. Хайде да решим въпроса. Имате думата, Михаил Михайлович.

Куприянов вдигна глава. Той вече бе успял да обмисли неочакваното предложение и разбра, че не бива да се отказва. Задачата, която искаха да му възложат, беше трудна и отговорна, но той много добре разбираше, че изборът на председателя е правилен.

Стана. Очите на всички се устремиха към него.

— Съгласен съм — каза той — и благодаря за доверието. Да участвуваш в подобна експедиция, е голяма чест…

— По-конкретно, Михаил Михайлович! — каза Щерн.

— Имам няколко въпроса — рече Куприянов. — Какво ще правим, ако корабът не кацне в Съветския съюз? По какъв начин ще узнаем мястото на приземяването му и как ще стигнем дотам? Кой е включен в състава на експедицията?

— Отговарям по реда на въпросите — каза Щерн. — Както вече споменах, цялата наша подготовка трябва да се извършва, като се предполага, че космическият кораб ще се приземи в СССР или в Китайската народна република. Ако се приземи в Китай… — Той млъкна за секунда. — По едно щастливо съвпадение сега в Москва се намира заместник-председателят на Китайската академия на науките професор Лао Сен.

Китаецът, който бе дошъл с Лежнев, стана.

— Китайското народно правителство, с което аз се свързах тази сутрин, ми възложи — каза той на чист руски език — в случай че корабът се приземи на китайска територия, да ви поканя у нас.

— Прекрасно! — каза Щерн. — Същото ще направят и всички страни от социалистическия лагер. Но естествено може да се случи космическият кораб да кацне в Африка, Америка или Австралия. Няма смисъл да се гадае. Остава само да се надяваме, че ще се случи така, както ние желаем. Повтарям, имаме шансове, и то не малки. Все пак, ако корабът не кацне у нас, тогава ще решаваме какво да правим. Ще видим. Отговарям на втория въпрос: в този момент по цялата територия на Съветския съюз и Китай се извършва подготовка. Авиационните съединения, военни и граждански, получиха заповед: щом корабът се появи, да излетят скоростни самолети, които да го посрещнат и да го придружат до мястото на приземяването, а после незабавно да съобщят в Москва. Ние с вас ще бъдем тук и веднага ще излетим. Самолетите ни чакат. Това е отговорът на третия въпрос.

Той си сложи очилата и взе от масата един лист.

— Състав на експедицията. — Той вдигна очилата си на челото и изгледа насядалите около масата. — Моля другарите, чиито имена назова, веднага да кажат съгласни ли са, или не. Всъщност аз съм уверен, но все пак… И така, началник на експедицията — член-кореспондентът на Академията на науките на СССР, действителен член на Академията на медицинските науки, доктор по медицина професор Куприянов Михаил Михайлович. Той вече даде съгласието си. Заместници или помощници на началника на експедицията: Щерн Семьон Борисович. Съгласен! — отговори той сам на себе си. — Заместник-председателят на Китайската академия на науките професор Лао Сен.

— Съгласен.

— Член-кореспондентът на Академията на науките на СССР, доктор по биологичните науки, професор Лебедев Семьон Павлович.

— Разбира се, съгласен съм! — каза висок младолик мъж с гладко вчесани прошарени коси.

— Членове на експедицията: професор Лежнев Анатолий Владимирович.

— Разбира се, аз много искам — каза шишкото. — Но има известни обстоятелства…

Щерн с досада замаха с ръка.

— Съгласен! — каза той. (Лежнев в комично недоумение разпери ръце.) — Следващият: доктор по химическите науки, професор Аверин Кондратий Поликарпович.

Седналият до Куприянов слаб човек, който в лицето много приличаше на Тимирязев, стана и отговори:

— Съгласен съм. Благодаря.

— Доктор по техническите науки, професор Смирнов Александър Александрович.

Професор Смирнов, дребен на ръст, подвижен, с фино нервно лице, се наведе напред и бързо отговори:

— Безусловно съгласен!

— Член-кореспондентът при Академията на науките на УССР, доктор по техническите науки, професор Манаенко Артьом Григориевич.

Манаенко, по лицето на когото можеше безпогрешно да се познае националността му, приглади с ръка мустаците си и каза басово:

— Съгласен.

Той погледна Куприянов и, кой знае защо, му смигна.

— И последният — каза Щерн, — доктор по географските науки, професор Степаненко Владимир Петрович.

— Не ще и дума! — отговори той.

— Назованите от мен другари — продължи Щерн — са основният състав на експедицията. Ако е необходимо, към нас ще се присъединяват учени и от други специалности. Моля да не се забравя, че всеки участник отговаря за работата с гостите по своята специалност.

— Позволете ми да попитам, на какъв език имате намерение да говорите с тези тъй наречени гости? — обади се Лежнев. — Ние не знаем какво представляват те. Може тези същества да са съвсем различни от нас.

— Подобни опасения ми се струват неоснователни — отговори професор Лебедев. — От това, което ни разказа Семьон Борисович за кораба на нашите гости, личи, че те са добре запознати с геометрията (корабът има формата на кълбо), с металургията (кълбото е металическо), с математиката, космографията и много други науки, без които е невъзможно да се извърши космически полет. А това доказва, че техният разум е сходен с нашия. Разбира се, възможно е тяхната външност, тялото им, да се отличава от нашата, но аз не се съмнявам, че ще успеем да намерим с тях общ език.

— Правилно! — каза Щерн. — А задачата да се намери този общ език стои тъкмо пред вас, Анатолий Владимирович, и пред другаря Лао Сен. Именно вие трябва да изучите езика на гостите или тях да научите на нашия. А що се отнася до мен, аз съм напълно съгласен с онова, което каза Семьон Павлович.

— И аз съм на същото мнение — вметна Куприянов.

— Предавам се — шеговито каза Лежнев.

— Имате ли други въпроси? — попита Щерн.

— Как да нямаме — каза Аверин. — Повикахте ни тук, без да ни предупредите. Може да се наложи след кратко време да бъдем в самолета. А в домовете ни нищо не знаят. Пък трябва и да вземем със себе си някои неща, предполагам, че всички са съгласни с това.

— Аз например нямам у себе си пари.

— Аз трябва да дам нареждания в института.

— Аз имам срочна работа, която не може тъй да се остави. Трябва да я възложа на някого.

— Вие решихте вместо мен, но може ли поне да предупредя жена си? — каза с усмивка Лежнев.

Щерн внимателно изслуша всички.

— Разбирам всичко това — каза той. — Но и вие трябва да разберете, че събитието стана тъй внезапно. Естествено ще има затруднения. Да чакаме и да отлагаме излитането си — не можем. Щом се получи известието за приземяване на кораба, трябва незабавно да излетим. Но нещо е направено. Специални хора вече са изпратени по домовете ви. Те ще донесат всичко, каквото изпратят жените ви. Можете да се обадите по телефона. Всичко необходимо, което няма да успеем да вземем сега, ще бъде доставено на мястото със самолет. А колкото за пари, всеки момент трябва да получим тук необходимите средства и документи, в случай, че се наложи да летим извън границите на СССР. Смятам, че Михаил Михайлович няма да откаже да раздаде необходимите суми на всеки, който има нужда. Нашата експедиция през цялото време ще бъде свързана с правителството и президиума на Академията на науките. Всичко ще бъде организирано. Имате ли други въпроси към мен? Нямате? В такъв случай моята задача за днес е приключена. Моля да се отнасяте към началника на експедицията.

— Има още един малък въпрос, Семьон Борисович — каза Куприянов. — Трябва да вземем със себе си кинооператор…

— Предвидено е — прекъсна го Щерн. — ТАСС командирова с нас кореспонденти, фоторепортери и кинооператори. Те ще пристигнат на летището едновременно с нас.

— А телевизията? — попита Степаненко.

— За това е рано да се говори. Не можем да сме сигурни, че корабът ще кацне близо до град, в който има телевизионен център.

— Аз искам да взема и моя асистент Пьотър Аркадиевич Широков. — Куприянов посочи спътника си, който радостно трепна, като чу тези думи. — Може ли?

— Това е вече ваша работа — отговори Щерн. — Обадете се на председателя.

— Може ли от вашия телефон? — попита Куприянов.

— Разбира се, само не от този. — Щерн посочи телефона на една малка масичка. — По него ще ни съобщават за космическия кораб. Този апарат трябва да бъде винаги свободен.