Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Каллисто, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020 г.)
Корекция и форматиране
johnjohn (2020 г.)

Издание:

Автор: Георгий Мартинов

Заглавие: Калисто

Преводач: Елка Хаджиева

Година на превод: 1966

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1966

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Живко Станкулов

Художник: Александър Денков

Коректор: Надежда Добрева; Лиляна Малякова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8682

История

  1. — Добавяне

Те са отровени!

Стъпки на човек, приближаващ се до палатката, събудиха полковник Артемиев. Той винаги спеше много леко, а напоследък, измъчван от тревога, изобщо бе забравил какво е спокоен сън.

Никой в двата лагера не подозираше кой е той. Всички смятаха, че е кореспондент. Само Козловски знаеше, че е сътрудник на разузнаването.

Работата с калистяните и изучаването на донесените от тях научни материали като че ли вървяха гладко. Нищо не показваше, че някаква опасност застрашава гостите на Земята. Но съветското разузнаване знаеше, че опасността съществува.

Техниката на Калисто все още беше загадка. Двамата съветски учени Смирнов и Манаенко се занимаваха с изучаването на двигателите на звездолета. Определени среди в чужбина се опасяваха, че резултатите от техните изследвания ще останат в ръцете на СССР и няма да бъдат публикувани както другите материали от звездолета. Според тях съветските хора би трябвало да скрият „атомните тайни“ и да ги използуват за увеличаване на военната мощ на своята страна. Такава перспектива, разбира се, ги тревожеше. Те не можеха да си представят, че някой доброволно ще се откаже от една техническа тайна, при това толкова важна. Съдеха по себе си и правеха съответните изводи. По-добре никой нищо да не научи от техниката на Калисто, отколкото с нея да разполага СССР. По-добре да бъдат унищожени и „котелът“, и книгите на калистяните, а и звездоплавателите да бъдат убити… Това беше чудовищно, но логично.

Въпреки всички усилия Артемиев все още не можеше да попадне по следите на врага. Всички от лагера на Академията на науките и от лагера на чужденците бяха най-старателно проверени. Напразно. Можеше да се остане с впечатление, че няма никакъв таен враг, че сведенията, събрани от съветското разузнаване, не са верни, но полковник Артемиев дори не допускаше такава вероятност. Врагът съществува! Трябва да бъде намерен! Разобличаването на Дюпон и О’Кели подкрепяше неговата увереност. Противникът не можеше да бъде толкова наивен. Врагът, изглежда, е твърде предпазлив и много опитен.

„Още по-добре! — мислеше си Артемиев. — Когато го открием, ще бъдем уверени, че той е тъкмо онзи, когото търсим.“

Николай Николаевич Козловски не придаде никакво значение на това, което му каза професор Смирнов. Опитният разузнавач обаче не постъпи така. Като узна, че китайският журналист Ю Син-чжоу някога е бил инженер, Артемиев се заинтересува от това неочаквано откритие. Самоличността на Ю Син-чжоу досега не будеше у него съмнение. Сведенията, получени от агенция „Синхуа“, не оставяха място и за най-малко подозрение. Но ето че се появи ново, неизвестно досега обстоятелство. И Артемиев не го отмина.

„Защо Ю Син-чжоу не е казал, че е инженер? — мислеше си полковникът. — Случайно ли, или нарочно?“

Струваше му се странно един човек с диплом на инженер да замени професията си с журналистика. От друга страна обаче, много вероятно бе агенция „Синхуа“ да е пратила Ю Син-чжоу в лагера именно защото е инженер, човек с технически познания. В случая такъв кореспондент безспорно ще е по-полезен от професионален журналист. Но защо той е премълчавал това досега?…

Артемиев все още в нищо не подозираше Ю Син-чжоу, но в ума му се бе породило смътно недоверие и той искаше да провери всичко докрай. Още същия ден, когато научи за разговора между Козловски и професор Смирнов, той изпрати радиограма, с която искаше подробна биография на журналиста, а също и негова снимка.

Докато очакваше с нетърпение отговора, той с инстинкта на разузнавач чувствуваше, че е попаднал на следа. Но до какво можеше да го отведе тя, не му беше ясно. Лоялността на Ю Син-чжоу изглеждаше вън от съмнение.

Артемиев винаги всецяло се отдаваше на работата, която го занимаваше в даден момент, такъв бе характерът му. Дори насън не забравяше поставената пред него задача. Унесен в полудрямка, той продължаваше да чака отговор на радиограмата си и когато чу стъпките, веднага се събуди, седна на леглото и запали лампата.

Беше четири часът сутринта; лагерът спеше и само много сериозна работа можеше да доведе някого пред палатката му.

Той не се излъга.

Влезе един от помощниците му, който бе дежурен тази нощ при радиостанцията на подполковник Черепанов.

— Бърза телеграма, другарю полковник.

Радиограмата беше дълга. В нея се съобщаваше цялата биография на Ю Син-чжоу.

Артемиев прекара бегъл поглед по редовете.

Име… Година на раждане… Партийна принадлежност… Откога членува… Семейно положение… Образование…

Пръстите на Артемиев замряха на бланката.

Образование: завършил литературен институт в Москва.

Значи…

Значи, Ю Син-чжоу не е инженер. Но професор Смирнов е открил у него инженера и не можеше да греши. Пък и самият Ю Син-чжоу бе потвърдил, че е инженер.

Артемиев за секунда затвори очи. Замисълът на врага, изплъзващ му се досега, изведнаж изпъкна пред него с ослепителна яснота. Ето къде, значи, се е крила опасността, която той очакваше, приближаването на която предчувствуваше!… Всичко беше толкова ясно и просто и Артемиев с учудване забеляза, че измъчващата го тревога изведнаж изчезна.

Радиограмата не закъсня! Дойде навреме!

Той започна бързо да се облича.

— Врагът е открит! Истинският, действителният враг, който тъй дълго оставаше неразкрит!

Къде се е дянал истинският Ю Син-чжоу, другарят китаец, станал жертва на врага, ще се разбере после. Как са успели да го премахнат и да го заменят със свой човек? И това ще се разбере, когато му дойде времето. Най-главното е направено. Замисълът на врага е разкрит.

Дюпон и О’Кели, които бяха подставени, за да приспят бдителността на съветските разузнавачи, не можаха никого да заблудят. Истинският враг, заради успеха на когото ония пожертвуваха двама свои агенти, въпреки всичко е разобличен.

Артемиев тичешком се спусна към палатката на Козловски. Тя се намираше в центъра на лагера до палатката на Черепанов; и когато полковникът стигна пред нея, спря го часовоят. Освен един-двама души никой не знаеше кой е Артемиев — той ходеше цивилен и часовоят постъпи правилно, като не го пусна, но Артемиев скъпеше всяка минута. Той високо повика Козловски; секретарят на обкома излезе и го въведе в палатката.

Полковникът, без да продума, му подаде радиограмата. Козловски я прочете и веднага разбра всичко.

— Незабавно… — започна той, но в този миг платнището на палатката се разгърна и вътре се втурна Широков. Достатъчно бе само да зърнат лицето му, за да разберат, че се е случило нещастие.

— Добре, че не спите! — каза запъхтян той. — Калисто виести мианиино…

— Говорете на руски — прекъсна го Козловски.

Личеше, че се е случило нещо много сериозно.

— Звездоплавателите умират! — каза Широков.

Той се отпусна на стола и хвана главата си с ръце.

— Умират — повтори той. — Елате, Николай Николаевич! Трябва да се направи нещо. Не бива да допуснем такъв край.

— Къде е Куприянов?

— Там, при тях. Прати ме да ви извикам.

Козловски се обърна към Артемиев:

— Незабавно арестувайте човека, който се намира в лагера под името Ю Син-чжоу. И зорко го пазете. Да вървим, Пьотър Аркадиевич!

Широков бе толкова погълнат от мисълта за калистяните, че не обърна внимание на тази кратка реплика, която в друго време непременно щеше да го учуди. Заповедта на Козловски да бъде арестуван Ю Син-чжоу, дадена на онзи, когото всички смятаха за кореспондент, би трябвало да го смае. Ала той беше в такова състояние, че нищо не виждаше и не възприемаше събитията вън от онова, което бе погълнало цялото му съзнание.

Докато бързаха към калистяните, той разказа на Козловски подробностите на неочакваното произшествие.

Звездоплавателите напоследък нощуваха в лагера. Само Виениян оставаше на кораба. Широков се бе преместил при калистяните, за да слуша постоянно разговорите им и да се упражнява в езика.

Тази нощ Сийнг го събудил.

— Той едва се крепеше на крака — разказваше Широков. — Събуди ме и се строполи на пода. Другите лежаха в безсъзнание. Спуснах се да викам Михаил Михайлович и той, както си беше, без да се облича, хукна към палатката. Щерн, Лао Сен и Лебедев дотичаха с него, но той ги помоли да си отидат. Лебедев му донесе дрехите.

— Според вас какво е станало?

— Отравяне. И Михаил Михайлович мисли, че са се отровили с растителна отрова. Наша храна те не ядяха. Само своя…

— Състоянието им опасно ли е?

— Много. Най-лошото е, че не можем да върнем в съзнание Сийнг. Неговата помощ ни е необходима. Михаил Михайлович повика Аверин и му нареди веднага да анализира остатъците от вечерята им. Нищо не можем да предприемем, докато не знаем каква е отровата!

— Какви мерки взехте?

— В палатката е аптечката на Сийнг, но докато той не дойде в съзнание, не можем да я използуваме. Все пак Михаил Михайлович им инжектира един препарат, който аз му посочих. Сийнг ми беше казал, че се употребява при отравяния. Но не сме уверени, че именно това е нужното лекарство.

Пред палатката на калистяните се бяха струпали всички членове на експедицията и мнозина военни. Новината бързо се бе пръснала из лагера и вдигна всички на крак.

— Виениян знае ли? — попита Козловски.

— Не. Нямах време да му съобщя.

— Пратете Лежнев или Лао Сен. Дано той може с нещо да помогне.

Куприянов се бе навел над леглото, на което лежеше Сийнг. Когато Козловски влезе, той се обърна.

— Извинете, че ви събудих — каза професорът. (Странно и неуместно прозвуча тази фраза.) — Трябва да се обадите по телефона в Золотухино и спешно да бъдат доставени тук бомби с кислород. Нашият може да се окаже недостатъчен.

Изразът на лицето на Куприянов, гласът и движенията му бяха съвършено спокойни и Козловски разбра, че той е престанал да бъде началник на експедицията. Сега бе само лекар до леглото на болния.

— Постарайте се да намерите отнякъде прясно мляко — добави той.

Секретарят на обкома само кимна и бързо излезе. Видя как Куприянов и Широков отново се наведоха над Сийнг.

Макар Козловски да стоя в палатката само минута, той успя внимателно да огледа всичко наоколо. Звездоплавателите лежаха неподвижно със затворени очи. Поради черния цвят на кожата им не личеше дали лицата им са „бледи“, или не. Изглеждаха както обикновено. На пода се търкаляха парчета памук и счупени ампули. Една спринцовка, хвърлена навярно в бързината, се бе забила с иглата в облегалката на креслото. Миришеше силно на някакво лекарство.

Всичко говореше за отчаяната борба, водена тук до преди малко. Как ще завърши тя? Ще успеят ли да победят смъртта, внезапно явила се в лагера?…

Щом зад гърба му се спусна брезентът, той се намери плътно заобиколен от разтревожени хора.

— Как са?… Какво става?… Има ли надежда? — чуваха се от всички страни нетърпеливи въпроси.

— Нищо не зная, другари — отговори Козловски. — Край леглата на пострадалите е един от най-добрите лекари на Съветския съюз. Нека се надяваме на неговото умение. Направете ми път — добави той, като видя, че няма да може да се провре през тълпата. — Много бързам да изпълня едно нареждане на другаря Куприянов.

Тези думи оказаха вълшебно въздействие. Веднага му сториха път и той почти тичешком се спусна към палатката на началника на експедицията, където беше телефонът.

На първия изпречил се пред него офицер нареди незабавно да изпратят човек за мляко в близкия колхоз.

— Вземете колата ми! — викна той, без да се спира.

Козловски позвъни направо в квартирата на първия секретар на золотухинския райком и той му обеща, че исканият кислород ще бъде изпратен колкото се може най-бързо.

Козловски остави слушалката и излезе от палатката.

С оранжеви отблясъци се разгаряше утринната заря. Небето бледнееше. Една след друга угасваха звездите. Настъпваше ден, изпълнен с тревоги, ден, който можеше да бъде последен от живота на учените на Калисто, извършили велик научен подвиг. Затова ли бяха летели единадесет години през бездната на вселената, та когато вече достигнаха целта си, победили пространството и времето, тук, на Земята, на осемдесет и три трилиона километра от родината, да ги сполети такъв печален и безсмислен край?…

Всичко се случи така внезапно, че мислите на Козловски се уплитаха и той не можеше да се застави спокойно да прецени случилото се.

Имаше ли някаква връзка между това внезапно отравяне и разобличаването на Ю Син-чжоу? Наистина ли калистяните са се отровили от своите продукти (това изглеждаше просто невероятно), или бяха отровени?…

В звездолета имаше огромен запас от най-различни продукти, предвидени за полет, дълъг повече от двадесет години. По-голяма част от продуктите бяха от растителен произход, затворени херметически в големи кутии, нещо подобно на земните консерви. Запасите се съхраняваха в шестнадесет склада, в които изкуствено се поддържаше ниска температура. Да са се развалили по пътя, нямаше как, а беше невъзможно да се предположи, че при екипирането на звездолета за космическия полет в него са поставили развалени продукти. Калистяните бяха разказвали, че полетът им бил подготвян почти две години (по земно пресмятане) и че в тази подготовка взимала участие цялата планета…

Мислите на Козловски внезапно се прекъснаха — той видя Артемиев. Полковникът трябваше да бъде при арестувания „журналист“, а вместо това вървеше из лагера и явно търсеше някого.

Щом видя секретаря на обкома, Артемиев дотича при него.

— Ю Син-чжоу го няма в лагера — каза той.

— Как така го няма?

— Няма го никъде! Всички палатки са претърсени…

— Къде може да се е дянал? Снощи го видях — прекъсна го Козловски. — Охраната няма да пусне никого да излезе от лагера през нощта.

— Питах дежурния офицер — каза, кой знае защо, шепнешком Артемиев. — Часовите видели, че някой с крила отлетял към звездолета.

— Кога е било това?

— Около три часа през нощта.

Козловски конвулсивно вкопчи пръстите си в рамото на полковника.

— Вертолет! — изхриптя той. — Колкото може по-бързо извикайте професор Смирнов.

Нима… Нима радиограмата въпреки всичко дойде твърде късно?…

Звездоплавателите са отровени… Ю Син-чжоу е на кораба… Там е само Виениян, той няма да може да му попречи…

Нима въпреки всички наши усилия злодейският замисъл ще успее?

В тази страшна минута Козловски обвиняваше за всичко само себе си.

„Ю Син-чжоу — проверен китайски комунист! Вън от всякакво подозрение!“

Не бяха взели поука от случая с О’Кели!

Докато отиваха към вертолета, Козловски разказа на Смирнов за радиограмата и за подозренията си.

— Ю Син-чжоу е използувал крилата. Той е знаел, че през нощта вертолетът няма да го отнесе без разрешение на кораба.

— Той добре познава вътрешното устройство на кораба — добави професорът.

— На всяка цена трябва да му попречим! — възкликна Артемиев.

— Ако не сме закъснели — прошепна Козловски тъй тихо, че само полковникът го чу.

Те почти тичаха.

— Кондратий Поликарпович току-що е бил при Куприянов — каза Смирнов. — Намерил в храната на звездоплавателите кристали от соли на циановодородна киселина.

Колкото и да бързаше, при тия думи Козловски неволно се спря.

— Та това е сигурна смърт!

— Пьотър Аркадиевич каза, че дозата е смъртоносна за човека. Но той смята, че има надежда.

— Не разбирам.

— Дозата е смъртоносна за човека — повтори Смирнов. — Но щом калистяните не са умрели досега, значи, организмът им не е толкова уязвим от тази отрова като нашия. Вие знаете, че Широков е специалист в областта на токсикологията[1].

— Той надява ли се?

— Да. И Михаил Михайлович се надява на същото.

— Това ще бъде истинско щастие! — каза Козловски.

Когато стигнаха на мястото на вертолета, него го нямаше там. Беше отлетял, за да отнесе на космическия кораб заместник-председателя на Китайската академия на науките професор Лао Сен.

Ако Козловски не беше толкова разтревожен, отдавна би се сетил, че той изпрати там Лао Сен.

Беше се вече почти съмнало и над кораба ясно се виждаше неподвижно висящият във въздуха вертолет. Навярно китайският учен бе наредил на летеца да го чака.

В лагера имаше само един летателен калистянски апарат. И диверсантът беше използувал него.

Козловски и спътниците му нямаше с какво да отлетят до върха на кълбото.

Бележки

[1] Наука за отровите и противоотровите.