Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Каллисто, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2020 г.)
Корекция и форматиране
johnjohn (2020 г.)

Издание:

Автор: Георгий Мартинов

Заглавие: Калисто

Преводач: Елка Хаджиева

Година на превод: 1966

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Народна култура

Град на издателя: София

Година на издаване: 1966

Тип: роман

Националност: руска

Печатница: Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Редактор: Зорка Иванова

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Живко Станкулов

Художник: Александър Денков

Коректор: Надежда Добрева; Лиляна Малякова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8682

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Не бива да се бавим!

Инженерите от комисията настойчиво атакуваха Куприянов и той най-после се предаде. Още същия ден, а не „утре“ се състоя техническото съвещание, в което взеха участие командирът на звездолета — Диегон, и главният инженер — Миенион. Преводачът, то се знае, беше Широков.

Куприянов разбираше, че е много важно да се изясни какви мерки трябва да се вземат, за да възстановят „сърцето“ на звездолета, ако то е сериозно повредено, и упорствуваше само защото се страхуваше за здравето на Миенион, който най-тежко понесе последиците от отравянето. Диегон бе вече напълно здрав. Преди да замине, Сийнг разказа на другарите си за диверсията и калистяните също молеха по-скоро да се свика съвещанието. Под този двустранен натиск Куприянов трябваше да отстъпи от „медицинските“ си позиции. Но все пак накара Широков да говори по телефона със Сийнг и едва след като получи съгласието на калистянския лекар, разреши на Миенион да стане от леглото.

Късно вечерта в палатката на Куприянов се събраха всички членове на експедицията, цялата правителствена комисия и двамата звездоплаватели.

Професор Смирнов подробно запозна присъствуващите с устройството на вратите на звездолета. Според него можеше да се направи само едно — да се прореже стената, но сплавта, от която бяха направени корпусът на кораба и всичките му преградни стени, беше толкова твърда, че никакъв инструмент не би могъл да се справи с нея.

— Електродъговите, оксиженните и термитните начини за рязане на метали не са приложими в случая — каза той. — Те могат да дадат температура най-много три-четири хиляди градуса, а за да бъде стопен металът от Калисто, са необходими най-малко единадесет хиляди градуса.

— Нямат ли те нещо като „калистянски“ оксижен? — попита Неверов.

— Доколкото зная, нямат — отвърна Смирнов. — Те са били сигурни в здравината на частите на звездолета и не са предполагали, че ще стане нужда от ремонт.

Широков седеше до калистяните и дума по дума им превеждаше всичко. Миенион потвърди, че на кораба си нямат апарат за заварка на метали.

— Колко време диверсантът е бил при агрегата? — попита той.

— Около час и половина.

— Другарят Миенион казва, че това време не е достатъчно, за да се разглоби дори горната част от кожуха на машината. А без да се разглоби кожухът, нищо не може да се повреди. Той смята, че последица от диверсията ще е само това, че трябва да се реже стената и отново да се запоява — преведе Широков.

— Кажете му, че нашите апарати за заварка не могат да дадат повече от четири хиляди градуса.

— Казах му вече.

— Може да се опитаме да омекотим метала с токове с ултрависока честота — каза един инженер от комисията. — Попитайте какво е мнението им за този начин.

Превеждането отне много време. Широков още не знаеше езика на калистяните дотолкова, че да преведе такава чисто техническа фраза. С помощта на професор Смирнов, който си послужи с рисунки и математика, задачата все пак беше решена.

— Това не бива да се прави — отговори Миенион. — Такава операция ще наруши изотропността на метала.

Думата „изотропност“ остана непреведена. По смисъла на фразата се досетиха какво значи тя.

Положението се оказа трудно. Трябваше колкото може по-скоро да се проникне в помещението на „котела“ и да се установи в каква степен ще е необходима помощта на земната техника. Но как да се направи това, като не намират начин да отворят вратата?

— Другарят Диегон пита — каза Широков — дали можем да направим апарат… — не разбирам добре какво казва той… Някакъв апарат по чертежи, които са в звездолета. Така ли е? — обърна се той към Лао Сен.

— Мисля, че е така — отговори китайският лингвист.

Инженерите от комисията се спогледаха.

— Всичко зависи от това какво ще е необходимо за направата му.

Съвещанието се протакаше, защото преводачите все повече и повече се объркваха в дебрите на техническите термини. Почти всяка дума трябваше да се превежда по много сложен начин. При превеждането помагаха Смирнов, Манаенко и Аверин.

Съвсем неочаквано трябваше да разкажат на калистяните за раняването на Виениян. Това се наложи, защото Миенион помоли Широков да отлети на звездолета и да донесе оттам една книга и някакви чертежи.

— Предайте на Виениян тази бележка. Той ще намери каквото трябва.

— Сийнг ни помоли нищо да не казваме за Виениян, преди той да се върне — рече Куприянов, когато Широков преведе молбата на Миенион. — Но сега няма как! Кажете им!

Както и трябваше да се очаква, вестта за раняването на другаря им много развълнува калистяните. Миенион скочи и нервно закрачи из палатката. Той каза нещо на Диегон, а в отговор командирът на звездолета само сви рамене.

Куприянов забеляза, че Широков и Лао Сен недоволно се намръщиха, но не преведоха какво каза калистянският инженер.

Миенион се приближи до Широков:

— Трябва аз да отлетя до звездолета. Придружете ме!

Те излязоха от палатката.

— Не ми се сърдете. — Миенион му подаде ръката си. (Калистяните бяха възприели този жест, необичаен в родината им.) Широков стисна ръката му.

— Защо ще ви се сърдя? — каза той. — Вие сте напълно прав. Но вашите думи не важат за всички хора на Земята.

— Зная — отвърна му Миенион.

— Ние се стремим именно към това, тези думи да изчезнат от съзнанието на хората — каза Широков.

— Това не е толкова просто. У нас, на Калисто, отдавна вече са се изменили отношенията между хората, но както виждате, аз мога да произнеса думите.

— Споменът за миналото се запазва дълго — каза Широков.

На кораба Миенион намери необходимите му материали. После слезе долу и внимателно огледа двете врати към помещението на „котела“.

— Ще мине много време, докато влезем там — каза той. — Тялото на другаря ви ще лежи…

— Там няма наш другар! — като ужилен възкликна Широков. — Там лежи трупът на враг и… и…

Искаше да каже „негодник“, но не знаеше тази дума на калистянски.

— Днес — каза Миенион — правя грешка след грешка. Извинете! Не изразих добре мисълта си. Диверсията на кораба, раняването на Виениян — всичко тъй ме разстрои. Ние сме много привързани един към друг — добави той сякаш за пояснение.

— Разбирам ви — каза Широков — и не се сърдя на „грешките“ ви.

„Какво ли мислят за нас дълбоко в душата си? — питаше се Широков, когато се връщаха с вертолета обратно в лагера. — Какво ли говорят за нас помежду си? Може би ни смятат за диваци и негодуват срещу злото, сторено им от земен човек? Тяхната любезност и приятелските чувства, които ни засвидетелствуват — всичко това може да е само маска на вежливост.“

Тези въпроси го измъчваха, но отговор засега не можеше да получи. С време всичко ще се изясни. Той искрено обикна тези чернокожи пришълци от друг свят и много го огорчаваше мисълта, че те не изпитват към хората същите чувства. В лагера всички вярваха в искреността на калистяните. Тяхната откровеност, явното желание да помогнат на учените да се ориентират в техниката на Калисто, пълното им доверие към хората, всичко това показваше, че имат братски чувства към своите домакини. Но Широков не го задоволяваха тези външни признаци на доброжелателство. Той искаше да знае съкровените мисли на калистяните. Защо? Не обичаше да си задава този въпрос.

Върнаха се в палатката, където участниците в съвещанието ги очакваха с нетърпение.

Миенион донесе книги с описание на калистянския апарат за заварка на метали и чертежите му.

Стана ясно, че за да се направи апаратът, трябва най-напред да се изготви сплавта, от която бе построен звездолетът, и да се намери начин да се получи от земни материали неизвестен досега газ. Калистянският апарат за заварка беше газов.

— Задача, която не може да се разреши за ден-два — каза един инженер от комисията. — Обаче не е неизпълнима. Не бива да се бавим. Когато отворим вратата, може да възникнат нови проблеми. Утре сутрин трябва да се върнем в Москва и да решим на кои заводи да възложим тази необикновена поръчка. Кой от калистяните ще ни бъде консултант? — обърна се той към Широков.

— Миенион и Ниянийнг — отговори Диегон.

— Ниянийнг — обясни Широков — е вторият инженер на кораба. Освен това той е химик.

— Ще ни е необходим преводач.

— Пьотър Аркадиевич е нужен тук — побърза да каже Куприянов.

Не му се щеше да пусне любимия си ученик. Намерението на Широков, което той дори пред себе си не искаше да признае, отдавна вече не беше тайна за професора. Далече от него това намерение можеше само да се затвърди. Той все се надяваше, че Широков ще се разколебае.

— Най-добре е с вас да замине Лежнев — каза Козловски.

Така и решиха. Утре Лежнев щеше да се върне в лагера заедно с Виениян и Сийнг.

— Не е лесно да се изготви сплав, която да издържа температура единадесет хиляди градуса — каза Неверов. — Ако не успеем да направим това, ще трябва да прибегнем до токове с висока честота. Тогава ще се оправим и с по-ниска температура.

— Вече казах, че това не е желателно — отговори Миенион. — Но ако не се намери друг изход, ще трябва да се помирим с това, че качеството на метала на вратата ще се влоши.

— Какво каза по едно време Миенион? — попита Куприянов, когато съвещанието свърши и останаха двамата с Широков. — Защо не преведохте думите му?

— Хомо хомини лупус ест[1] — отговори Широков. — Такъв е смисълът на думите му. За съжаление той е напълно прав.

— Прав е, но не и по отношение на цялото човечество — рече Куприянов.

— Това му казах и аз и той се съгласи с мене.

Бележки

[1] Хомо хомини лупус ест. (лат.) — Човек за човека е вълк.