Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 3 гласа)
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2020 г.)

Издание:

Автор: Иван Янев

Заглавие: Феникс

Издание: първо

Издател: Фабрика за книги

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Дайрект Сървисиз

Редактор: Даниела Младенова

Коректор: Мария Гильова

ISBN: 978-619-230-045-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13549


VI.
Моника

Излезе от банята само по хавлия. Беше я вързала точно под гърдите си, които стърчаха над възела и право напред. Хавлията стигаше до малко над коленете й, а те, коленете, бяха изящни и добре оформени. Тя суетно се задържа пред голямото огледало, усмихна се със задоволство, после вдигна хавлията до кръста си, огледа добре стегнатите си бедра, усмихна се още по-широко и тръсна кестенявата си коса. Кафявите й очи блестяха от доволна женска суета, тя обичаше тялото си и работеше за него, тя искаше винаги да изглежда добре заради самата нея и заради… Тя не продължи мисълта си — първо, защото не искаше да си спомня и второ, защото по-скоро усети, отколкото видя движение. Но в следващия миг го видя в огледалото. Тя не можа да повярва, това беше той. Той се приближаваше зад нея с непроницаемо изражение.

„Но как беше влязъл?“ — мина през главата й като светкавица. Последната им среща протече много бурно и тя му каза, че го мрази и че не иска да го вижда повече. Та той й беше посегнал. Почти я изнасили. Почти, защото все пак му се отдаде, макар да демонстрира пълно равнодушие.

Вече чувстваше дъха му, помилва голите й рамене и я целуна по косата. Тя потръпна, но нищо не направи. Той протегна ръка и я обхвана през шията, а с другата с бавно, но твърдо и сигурно движение разхлаби възела на хавлията, която се свлече около тънките й глезени. Тя застана пред него и огледалото, както майка я е родила. Той вече милваше гърдите й, а тя все още не знаеше как да реагира. Беше му казала, че вече не изпитва сексуално влечение към него. Каза му, че всичко между тях е безвъзвратно отишло в историята и повече няма как да имат каквото и да е общо помежду си. Но не разбираше от дума. Продължи да я гали по корема, по гърба и все едно се наслаждаваше на нейното объркване. Спусна ръце по-надолу и започна леко да масажира двете полукълба на дупето й, което беше също така добре стегнато, но като че ли сега се стегна още, но само за миг, след това под нежните пръсти на мъжа седалищните й мускули се отпуснаха и тя започна да усеща някаква топлина, която се зараждаше някъде вътре у нея. Усети тръпката отпреди, за което вътрешно се упрекна, но само за миг. С едната си ръка мъжът я обхвана през кръста, с другата започна да се промъква към триъгълника, който тя току-що беше гладко обезкосмила. Той го изследваше от върха до основата, но не бързаше да отиде по-далеч. Милваше я едновременно по венериния хълм, а другата му ръка отново беше на дупето. Започна да я облизва по врата, по ушите и след това заслиза по гръбнака надолу. Жената потръпна, но той не даде знак, че е забелязал това. В основата на гръбнака се спря и започна с език да изследва началото на цепката, която разделяше двете полукълба. Продължи надолу по нея, като подробно обследваше всеки милиметър от територията, която бавно, но сигурно завземаше. Едната ръка продължаваше да я гали по триъгълника, но вече много близо до върха, а в следващия миг го премина и се озова между бедрата, които тя беше несъзнателно разтворила. В този момент тя изстена, но той пак не обърна никакво внимание. Езикът отзад и ръката му отпред, продължаваха бавно, много бавно да изследват нейните най-съкровени места. Дишането и стана все по-учестено. Без предупреждение, той изведнъж се изправи и я обърна към себе си, като я хвана за раменете. Гледаше я право в лицето, а тя не знаеше какво да направи или каже. Но не я остави дълго в неведение, защото отново започна нежно да я милва, първо — по косата, после — по лицето и слизаше надолу. Когато стигна до гърдите й, ги обхвана и започна леко да ги пощипва, а зърната, въпреки че отдавна бяха щръкнали като ягодки, още повече напращяха, но не ги докосваше — искаше да увеличи насладата. Обикаляше с пръсти около тях, галеше основата им, но бързо се отдалечаваше и обхващаше и двете гърди с премерена сила — нито прекалено слабо, нито прекалено силно. Мачкаше ги и гледаше как тяхната стегнатост му оказваше, макар лек и нежен, но отпор. След известно време отново се насочи надолу, но този път почти не обърна внимание на гладкия триъгълник, а веднага, дори прибързано, обхвана с три пръста клитора на жената. Тя беше не влажна, тя вече беше много мокра, защото, въпреки че не искаше да си го признае, беше получила няколко мини оргазма. Започна да го масажира, а тя вече не се опитваше да прикрива стенанията си. Изведнъж, без предупреждение, той пусна клитора и я отмести на една ръка разстояние. Тя не се съпротивляваше, та нали знаеше, че това е той, човекът, който я беше обичал по-рано повече от всичко. Тя беше притворила очи и чакаше, чакаше да разбере какво ще направи мъжът, когото тя вече не обичаше, или поне си налагаше това да е така.

Отново беше зад нея, с език обследваше врата и започна пак своя път надолу по гръбнака и. Когато отново усети, че езикът му е в чертата, разделяща двете и полукълба, тя вече започна да стене. Отново бавното докосване на най-интимните й части я влудяваше и възбуждаше, а тя не беше от жените, които лесно се възбуждат. Той веднъж я беше питал, да не би да е фригидна, а тя му беше отговорила, че е почти такава. А сега стенеше като най-голямата мръсница, когато само с език той я караше да изпитва оргазъм след оргазъм. Леко я обхвана през разтворените бедра с едната си ръка, а с другата съвсем слабо я натисна над кръста и, тя, със замъгленото си вече съзнание, инстинктивно се подчини и се наведе леко, а той, без да й подскаже с някакъв предварителен знак, сигурно и в цял обем проникна в нея. В този миг тя усети, че избухва в неудържима наслада и че силите й я напускат, и залитна напред.

Изчака го да излезе от банята и му каза:

— Виж какво, не искам повече нито да те виждам, нито да идваш, разбра ли? И да, забравила съм, но сега вече ще сменя ключалките. Ти вече нямаш работа в този дом.

— Не исках да се случва нищо такова, но като те видях така пред огледалото и… мъж съм все пак.

— О, да, не съм забравила. Та като заговорихме за мъжествеността ти, как е любовницата ти?

Ян тръсна глава и първоначално нищо не каза. После отговори:

— Надявам се, че е добре. Искам и ти, и тя да сте добре.

— О, колко благородно — язвително, кривейки устни, каза жената.

— Моника, нужно ли е да си изливаш жлъчта? Знаеш, че обичам и двете ви — теб като моя дългогодишна спътница в живота ми и майка на потомството ми, а нея като сродна душа. Поне така си мисля.

— Знаеш ли какво? Я тръгвай, преди Съни да се е върнал. За тези глупости сме говорили вече много дни, седмици, месеци и дори години, така че сложихме точка и толкова.

— Това Съни куче ли е? — небрежно и малко злобничко запита Ян, въпреки че знаеше за нейната връзка с някакъв младеж.

— Хайде! Чупката, че ако се върне, ще стане проблем.

— Да, ще стане проблем, но за него, така че силно му препоръчвам да се позабави. И знаеш ли, можеш да си доволна, Вероника ме разкара.

— Оу, нима? А тя колко пъти те разкарва, а ти като пале тичаше след нея, докато аз те чаках? Изобщо не вярвам нито на теб, нито на когото и да е вече. Хайде, чао.

— Не искам повече никога да те виждам. Ти уби сина ни! — сълзите рукнаха по страните на жената. Ян се обърна рязко и се закова. С променен глас каза:

— Моника, никога не казвай повече това! Достатъчно ми е самообвинението, което ме преследва денонощно.

 

 

Главата го цепеше, беше не само прекалил, беше се олял с водката, а трябваше да свърши сума неща. Това, че отново не можа да се овладее при срещата си с Моника, неговата дългогодишна съпруга, означаваше, че има проблем, който трябва да реши. Те вече бяха разведени и той нямаше право повече да се пъха в нейния живот. В крайна сметка, именно той доведе до края му техния брак. Срещна Вероника и се влюби в нея с жарта на хлапак, но знаеше, че я обича завинаги, колкото и това да е клиширано. Ян вярваше на това момиче, обаче сякаш малко рано се предаде. Взе душ, облече се спортно и тръгна. Хвана метрото, което не беше далеч от бърлогата му, и отиде право на стрелбището. Това беше втората му страст. Обожаваше да е там и да се упражнява. Първата серия, която направи, беше, меко казано, не особено задоволителна. Първата стрела отиде на „6“, втората — на „8“, а третата — на „7“. Ако го беше видяла тя, щеше заслужено да го осмее и да му препоръча да я погледа малко, а тогава да се опитва да опъва тетивата. Тя беше добър стрелец, беше шампион и това бяха едни от най-хубавите им моменти, поне за него, преди да се влюби в нея. На тренировките я гледаше и се наслаждаваше на стойката, на концентрацията, на упоритостта и. Втората серия беше значително по-добра — две деветки и една десетка.

— Добре е, мамка му, но когато дойде моментът стрелата да уцели на сто процента, не трябва да имам пропуск, защото втори шанс просто няма да ми се предостави.

Лъкът беше много добро оръжие, беше безшумно и второто му положително нещо, което не е за пренебрегване, това оръжие беше свободно, всеки можеше да си закупи какъвто желае лък и каквито желае стрели, които бяха все точно толкова смъртоносни, колкото и разните пушкала. Неудобството беше неговата големина, но пък за неговите цели това не беше от значение. Продължаваше серия след серия, искаше и трябваше да си върне формата отпреди, трябваше дори да стане още по-добър, за да бъде сигурен, че с една стрела ще постигне онова, което чрез граждански и политически изяви не успява. Трябваше да спре една машина, машина, която съсипваше десетки, дори стотици човешки съдби. Но така беше преди, а сега към този мотив имаше още един, болезнено силен и дори водещ — трябваше да отмъсти за сина си. Не знаеше кога и при какви обстоятелства, но знаеше, че лъкът е неговото оръжие. Погледна часовника си, беше станало време да тръгва.