Иван Янев
Феникс (2)

I.
Центърът

Спасението е в черупката. В своята си черупчица. Да се изгради здрава, стабилна, да се събере вътре човек и да си черупства. Да, това е спасението. Вярно, че е палиативно и дори илюзорно, но за момента върши работа. Но от друга страна, всяко спокойствие сега, се заплаща с лихвите по-късно. Черупката в най-неподходящия момент се напуква или счупва. И тогава околността залива с цялата си тежест нейната вътрешност, нейното съдържание.

Мъжът се криеше изключително ловко и професионално. Още не знаеха, че той беше изпълзял от своята си черупка. Разчиташе на елемента на изненада. Надяваше се да не го пропилее с лека ръка. Прекара доста дълго време край този частен медицински комплекс, който беше същинска крепост. Тук щеше да започне да функционира с всичко останало и център по евтаназия. Знаеше, че тук щяха да се случват отвратителни неща, но не подозираше, че безчовечието е достигнало чак такива измерения. Все още не знаеше, че това на практика щеше да бъде извор за човешки органи. Извор, в който щяха да се събират принудително и тайно клошари, бежанци, и легално само щяха да пребивават безнадеждно болните, които под маската на милосърдието щяха да бъдат „спасявани“ чрез евтаназия, а основно — органите им разпродавани на черния пазар. Всички, чиито органи за продан, които пребиваваха в комплекса, надлежно щяха да получават медицинска помощ и всички възможни грижи до момента, докогато се появи купувач за някоя от техните вътрешности. Охраната си я биваше. Пространството беше оградено с висока около четири метра бетонна ограда, а след това имаше още към три метра телена мрежа. Не стигаше това, а през нощта около оградата в порядъка на 30-ина метра абсолютно почистеното пространство около крепостта се осветяваше с мощни прожектори. Камерите за наблюдение бяха повече от ясни, че ги има в гъста мрежа и няма никаква опция да се премине, без да бъде фиксирано каквото и да е живо същество. Откъм езерото сякаш беше най-удобната възможност за проникване, но знаеше, че това впечатление е по-скоро измамно, отколкото реално. Стопроцентово имаше и термокамери, така че сигурността беше като за място, в което не трябваше да прониква никой, който не е поканен от властелините вътре. Той виждаше как огромните автоматични врати пропускат различни превозни средства, като се започне от камиони, багери, коли, линейки, та се стигне до мотори. Той видя, че и хеликоптери пристигат и отлитат, което му показа, че има площадка за кацане. Това още повече го убеди, че тук става дума за цялата мощ, която е в състояние да се концентрира от мафия и държава, взети заедно.

— Тези много добре са се обградили — каза си той. — Но трябва да имат все някакво слабо място. Трябва да разбера какво точно се случва зад стените на тая крепост.

Беше си избрал един храсталак, отстоящ на стотина метра от входа на крепостта. Снимаше постоянно, когато имаше какво. Размишляваше откъде и как да подходи, за да влезе в устата на вълка, за да му погледне зъбите и след това да спомогне за тяхното изтръгване. Видя, че в линейките има медицински лица и се опита да ги заснеме, за да може после да ги проследи. Смяташе, че това е една от малкото възможности, а за друга изобщо не се досещаше, която можеше да използва.