Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 3 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2020 г.)

Издание:

Автор: Иван Янев

Заглавие: Феникс

Издание: първо

Издател: Фабрика за книги

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Дайрект Сървисиз

Редактор: Даниела Младенова

Коректор: Мария Гильова

ISBN: 978-619-230-045-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13549

История

  1. — Добавяне

XIV.
Лора

Беше наел и стая в едно доста съмнително място, но това изцяло го устройваше за целите, които следваше.

Много дни и нощи прекара край онази непристъпна крепост, която към момента беше огромна частна болница, а съвсем скоро щеше да започне да функционира в целия си капацитет, включително и като център по евтаназия. Всички умения, които имаше за оцеляване и промъкване, не му помогнаха да намери път към вътрешността на тази истинска цитадела. Направи стотици снимки, които след това подробно разглеждаше, и така попадна на нея. Казваше се Лора. Стори му се от всички лица, които преглеждаше, че в нея има потенциал. Проследи я, запозна се с нейните навици.

Под маската той правеше ужасени гримаси, но трябваше да остане твърд, нямаше право на размекване. Мислеше, че никога повече няма да му се налага да се отнася грубо с човешко, а и с друго същество.

— Ще изпълняваш ли всичко, каквото ти наредя?

— Да — отговори младата жена. Той я помъкна в стаята, разкъса дрехите и я хвърли на леглото по гръб. После й заповяда да си вдигне краката успоредно на раменете и с белезници й закопча глезените като ги прокара зад врата й, така че тя беше превита на две, а задникът й стърчеше абсолютно свободен, както и нейните гениталии. После прокара ръцете й зад гърба и ги закопча на кръста с втори чифт белезници, така младата жена остана напълно обездвижена и той изцяло разполагаше със сгънатото й тяло.

— Виж какво, курво скапана, сега ще се позабавляваме, ясно ли е?

— Но какво искаш? — изплака жената.

— Какво искам ли? Ще видиш, маце. Ей сега ще видиш. Ти нали си курва или бъркам? Чукаш ли се за пари, а, маце?

— Да, за пари го правех преди, но напоследък вече не.

— Няма бивши курви, от мене да го знаеш. Курвата си е курва, схващаш ли?

Жената нищо не отговори, а гледаше право в маската, от която идваше приглушения му глас. Той я шляпна по гениталиите, а тя подскочи повече от страх, а не от болка, защото той не искаше да й причинява физическа болка, но трябваше да я подчини безпрекословно. Тя беше окосмена, но личеше, че полага грижи за триъгълника си, защото космите бяха добре оформени.

— Е, кучко, ти се чукаш с оня стар пръч, нали?

— За какво говориш?

— Значи, продължаваме с курвенските номерца, така ли? Лора, нали така ти е шибаното именце? Та, Лора, ако не си послушна и разговорлива, ще страдаш, адски ще страдаш.

Той извади една машинка и включи в нея кабел, който от другата страна имаше метална щипка, без да се суети излишно, захвана щипката за клитора и. Тя го гледаше с разширени от ужас очи, но мълчеше. Други две кабелчета, които пак бяха снабдени с щипки, той ги прикрепи към пъпките на гърдите и, като ги залепи допълнително и с лепенки, за да не се изплъзнат. После седна и пак попита:

— Е, маце, шибаш ли се с оня нафталин? Луд ли е по тебе, а?

— За какво говориш? — попита жената. В следващия миг тя изкрещя неистово. Той беше пуснал ток първо на клитора, но веднага след това и на циците й. Започна да ги редува, като внимаваше токът да има стрес ефект, а не силов. Но младата жена беше толкова уплашена, че започна да се мята неконтролируемо. Той спря тока и пак запита:

— Е?

— Да — изръмжа жената. — Да, чука ме, старият перверзник. Но, моля те, моля те, повече не пускай това ужасно нещо.

— От теб зависи. Ако си говорим, тогава няма да го пусна, но ако замлъкнеш тогава. — И той отново врътна копчето. Жената подскочи и изпищя.

— Добре, спирам, но засега. Та я ми разкажи за оня кретен, главния лекар. Как му беше името?

— Проф. Менгеленски. Той ми беше клиент още когато работех като проститутка. Той ми даваше пари, с които успях да завърша за медицинска сестра, това му беше желанието. Каза ми, че като взема диплома, след това няма да има проблем да ме вземе при него на работа и да си живеем добре. Но тогава трябваше да бъда само негова.

— И ти, маце, какво направи?

— Аз наистина инвестирах немалко средства, за да завърша, а той после удържа на обещанието си и ме взе при него на работа. Но понякога се случваше да му изневеря с някой друг доктор, все пак той е доста стар, а мен ме привличат младите. Напоследък не ме търси често за секс, тъй като либидото му доста се снижи и предпочита основно стриптийз.

— Аха, а какво стана, че се преместихте в онази крепост?

— Не знам, честна дума, но това, което загадъчно ми каза, е, че предстои нещо наистина грандиозно. Нещо, което не е познато досега по тези места. Каза ми, че всички ще имат много пари, защото това ще бъде една неизчерпаема златна мина.

— А какво се случва зад стените на крепостта? Не си помисляй да скриваш каквото и да е, защото — и той посегна към копчето.

— Неее — изкрещя Лора. — Всичко, каквото знам, ще ти кажа.

— Е? Слушам те за това, което става вътре.

— Не знам подробности, но там има няколко сгради и се строят още. Знам, че има огромна болница, но ще има и диспансер, ще има и екарисаж и други неща.

— Екарисаж ли?

— Да, така ми каза, защото щяло да има и трупоизгаряне.

— Кога се очаква да започне да функционира целият комплекс?

— Много скоро, не знам точно, но почти всичко вече е на финалната права. Работи се денонощно и с часове резултатите са видими. Буквално до дни се очаква стартирането на комплекса.

— Кукло, ако нещо си си спестила или си ме заблудила, да знаеш, че ще те опека жива, разбираш ли? — Той извади един предмет от раницата и я попита: — Знаеш ли какво е това?

— Не — отговори с разширени от страх очи жената.

— Това е бензинова лампа. Знаеш ли какво правят с нея по селата?

— Не.

— Пърлят прасетата, а ако нещо си ме метнала, ще ти опърля сливата най-напред, а после и цялата, разбра ли ме? — Той запали бензиновата лампа и насочи пламъка към окосмения й триъгълник, като внимаваше да не я изгори, но все пак искаше да опърли малко от космите и успя да го постигне, стаята се изпълни с мирис на опърлено, а жената отново се изви и запищя.

— Млъкни, курво!

— Моля те, недей, моля те.

Той изгаси лампата и каза:

— Казах, че това ще ти се случи, ако си ме излъгала или ако тепърва ме излъжеш. И не само това. — Той извади един фишек с кръгла форма и дълъг около една педя и й каза:

— Това е динамит, ако разбера, че ме лъжеш, ще ти го натикам в задника и ще го запаля. Всъщност защо още сега да не ти покажа за какво иде реч?

— Не! Недей. Всичко е истина. — Но той не й обърна внимание и рязко бръкна с пръст в ануса й. После, без да види тя, сипа лубрикант, за да не я боли физически и отново бръкна, а после забучи фишека в щръкналия й задник. После щракна със запалка и доближи до фитила, който веднага пламна. Тя усети топлината от пламъка, а сълзите и се стичаха по бузите. Изведнъж се чу слаб гърмеж, а жената подскочи и се сви още повече, започна пронизително да пищи, защото беше на ръба на психическата си издръжливост. Той беше сложил предвидливо ръката си върху гениталиите и, за да не вземе случайно да хвръкне някоя искра и да й причини болка. Но той не искаше тя да разбере, че всичко е блъф, че всичко цели нейното безпрекословно психическо пречупване, защото той разбираше, че тази мръсница ще го изиграе при първа възможност, затова трябваше да бъде на вид безкомпромисен и решен да я ликвидира безпощадно.

— Сега беше малка играчка, която гръмна и опърли едва-едва косъмчетата ти, но следващия път ще бъде съвсем истинско и ще ти се разхвърчи сладкото дупе в четирите посоки на света. И помни, че знам, че имаш дете. То няма никакъв шанс, ако шибаната му майка врътне някой номер. Чу ли?

— Да, моля те, само детето не пипай. Всичко ще правя, каквото поискаш от мен.

— Добре, но аз си имам принципи. И един от тях гласи, че на курви имам нулево доверие. Ще те изпитам, но ако ме изпързаляш, има кой да се погрижи за детето. — Той й показа снимки и продължи:

— Виждаш колко е красиво, нали? Не бих искал да се случи каквото и да е лошо на това дете, но все пак майка му ще реши. А и още нещо. Ако направиш някой номер, освен детето, ти също ще имаш проблемчета, макар малки. — Той извади едно шише и го разклати. — Знаеш ли какво е това? Това е киселина, маце. С нея аз или ако мен си изцакала, моите аверчета ще изрисуват много хубаво прекрасното ти личице. И това не е всичко, срамните ти устнички ще плуват в тази киселина, а клиторът ти се опасявам, че няма да я понесе много добре. — Той видя как тя потръпна. Май беше успял да я изплаши до смърт и да я убеди, че е изверг, който пред нищо не се спира. Той продължи:

— Но преди киселината, първо, ще ти полеем малко хубавите цицки с топъл восък, както ей сега ще усетиш. — Той извади една свещ и я запали. После се доближи и се надвеси над прегънатото и оковано с белезници тяло, намести й циците и наклони свещта, като внимаваше за височината, за да може, докато пада капката, тя да се е охладила достатъчно и единствено да постигне психоефект, без да я нарани. Но още при първата капка, жената изкрещя и се замоли:

— Спри, умолявам те, спри! Що за човек си ти? Нямаш ли поне мъничко човешко?

— Не, маце, нямам, затова ми плащат и това е само увертюрата и ако нещо прецакаш работата, тогава ти обещавам истински купон, който ще си спретнем с теб. Сега стига толкова, но имай готовност по всяко време да се виждаме и да ме осведомяваш за всичко и без шикалки, окей?

— Да, обещавам, че всичко ще ти казвам, само не ми закачай детето, моля те! — почти проплака Лора.

— И ако някой разбере, че си бъбрим с теб, тогава… тогава мисля, че не искаш да чуеш какво ще стане с детето ти, а и с теб, но първо с него.

— Никой, абсолютно никой няма да узнае, уверявам те.

Той разкопча белезниците и я остави да се облече, но тя беше омаломощена и едва успяваше да нахлузи криво-ляво дрехите си, а той, въпреки че под маската правеше ужасни гримаси, успя да се въздържи и не й помогна, защото не биваше да прояви никаква слабост, защото Лора щеше веднага да разбере, че той не е това, за което се представяше.

После й завърза очите и я изведе. Натовари я в джипа и я закара близо до дома й. Свали я, или по-скоро разтовари я, и без да й отвързва очите, с мръсна газ се отдалечи. Отиде директно във вертепа и тичешком се изкачи по стълбите, затръшна вратата, заключи я и веднага отиде в тоалетната, където започна неудържимо да повръща. Той не можеше да повярва, че е причинил всичко това на едно живо същество, на една жена. Той, който се грижеше за всяка твар в природата, беше я изплашил до смърт. Вярно е, че физическа болка се стремеше да няма, а изцяло искаше психически да я подчини, но в момента не можеше да се понася. И само заради това, че искаше да се добере до сведения за мрежата, до сърцевината на тези, които подготвяха погубването на множество човешки животи, а органите на хората щяха да бъдат разпродавани като в месарница и да печелят от тях неописуеми купища пари. Всичко това беше оправдано, но той вече се чувстваше омерзен и не можеше да се търпи. Мислеше, че навеки е оставил този живот, който му се налагаше да води в специалните служби, но ето сега… сега трябваше да си го припомни много бързо и трябваше да бъде безкомпромисен.

Нямаше избор. Съзнаваше, че Лора е златната кокошка, чрез която можеше да се добере до главния доктор, до проф. Менгеленски, и така да събере необходимата информация. Беше информирал Ян и той прие неговия план.

Почувства се по-добре, или по-вярно да се каже — малко по-адекватен, беше изпаднал в нещо като душевен ступор, след като изхвърли от колата медицинската сестра.

* * *

Изчака няколко дни. Знаеше, че търпението е висша форма на израстване, а той го беше постигнал. Вярно, че сякаш беше позагубил тренинг, но специалната подготовка, която беше преминал, щеше да му помага през целия живот. След като настъпи определения ден, опакова нещата в раницата си и излезе на улицата. Хвана първото такси и каза да го закара на гарата. Имаше гигантски задръствания, но той не се дразнеше, беше свикнал да бъде търпелив и да не се ядосва за неща, които не са под негов контрол. А и нямаше закъде да бърза. Слезе от таксито и като се помота известно време безцелно, се насочи към една телефонна кабина. Именно на такова място трябваше да използва телефони, за да се предпази възможно най-добре. Набра номера и чу в слушалката още след второто позвъняване познатия женски глас:

— Ало, да.

— Маце, мислиш ли си за мен?

— Ъъъъъъъ… Да, кажете.

— Сама ли си?

— Не.

— Добре маце, нали знаеш, че ако шикалкавиш, ще се ядосам и онова, което избухна слабо на дупето ти, ще избухне далеч по-силно и по-навътре. А и за детенцето би ми било в известен смисъл неприятно, така че намери начин довечера да се видим или най-късно утре, защото може да загубя търпението си. Разбираш ли, маце?

— Да, разбира се, няма проблем. Довечера съм нощна смяна, но утре имам възможност.

— Ако този, който е там, е много любопитен, кажи, че съм от рекламна агенция, която иска да ти пробута някаква джаджа, като например епилатор за пусито ти, че иначе моята май не ти допадна, или бъркам? Хайде, маце, утре те чакам точно в 10,00 часа.

Окачи слушалката и промърмори: „Ако продължавам да играя тая роля, току-виж съм станал престъпник от класа“. Изпитваше почти физически дискомфорт да говори толкова много. През последните години там, сред природата, той се радваше на тишината и на шумовете, причинявани от птичките, дърветата, водата. А сега, сега му се налагаше толкова много словесен шум да произвежда, а и да търпи такъв от останалите двуноги, уж разумни същества.