Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 3 гласа)
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2020 г.)

Издание:

Автор: Иван Янев

Заглавие: Феникс

Издание: първо

Издател: Фабрика за книги

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: българска

Печатница: Дайрект Сървисиз

Редактор: Даниела Младенова

Коректор: Мария Гильова

ISBN: 978-619-230-045-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13549


III.
Нейният спомен

Тя се намираше под мъжкото тяло и с всички сили се бореше, но силният мъж не й остави никакви шансове и здраво я притисна към земята. Тя го хапеше, дереше и с отчаяно движение, движение на животно, заклещено в ъгъла, го удари с коляно в слабините. Чу се тежък стон и хватката за миг отслабна, но после с още по-голямо настървение започна да я притиска и да се опитва да й разкъса дрехите.

Точно в този миг детето се събуди и се разпищя. Детският глас все едно инжектира неограничени количества сила у жената и тя захапа здраво нападателя, който, свалил панталоните си, се мъчеше да я обладае. Зъбите и стискаха, а в устата й започна да се процежда кръв от изнасилвача. Болката вероятно го разсея и тя успя да си освободи едната ръка, която като пружина стрелна между краката му, и цялата си сила концентрира в нея — в дланта и пръстите обхвана топките на натрапника, впи ноктите си в тях, рязко ги изви и силно ги дръпна. Оглушителният му вик й вля още сили и с другата ръка започна да го дере по лицето. Положението се беше променило — тя нападаше, а доскорошният мераклия за женска плът се отбраняваше. Навън се чуха гласове и тогава той се отскубна от ноктите на жената, удари я силно през лицето и изчезна.

Жената разтърси глава и отпъди този кошмарен спомен. Онова беше на място, където всеки можеше да издевателства над по-слабия физически, но тук беше друго. Имаше и още нещо — тя гледаше походката на човека, който продължаваше към сепарето, беше зърнала и лицето му — това лице нямаше нищо общо с ония животински лица, които искаха да разполагат с тялото й.

И все пак дали трябваше да му се довери — кънтеше в нейната глава, а секундите течаха. Тогава тя усети детето, което потрепери, и това в миг предреши дилемата.

Тръгна след мъжа и все така продължаваше плътно да стиска детето, все едно някой щеше да го грабне от нея и да избяга.

Когато се доближиха до масата, той вече се беше настанил и си вадеше лаптопа от чантата. Кимна към свободните места. Те се настаниха и почувстваха, че нищо не ги застрашава.

— Извинете ме, че така… как да кажа, малко се натрапих — с усмивка се обърна мъжът към жената. — Чувствайте се абсолютно спокойни. Знам, че е лесно да го кажа, но не знам как по друг начин да ви убедя. Бъдете мои гости!

— Съжалявам, но не говоря добре езика ви — отговори тя. — Аз съм преподавателка по английски език, така че, ако ви е възможно, бих се радвала да говорим на него.

— Да, разбира се — отговори той на английски. — Едва ли може да се каже, че го говоря перфектно, но в последните години се наложи здраво да поработя върху езика, тъй като основната част от прехраната си изкарвам именно благодарение на английския език. Едно е сигурно, жаден и гладен няма да остана поради езикова бариера — засмя се.

Жената се усмихна и това беше първата й усмивка, която показа по-пълно нейната хубост.

— Благодаря ви! Благодаря, че ни спасихте от този кошмарен дъжд.

— Моля ви! Не си струва да говорим за това. Ако искате да ми доставите удоволствие, просто споделете с мен напитките и храната, които се предлагат в това приятно място. А аз, ако не ви притеснявам, ще трябва да поработя малко, защото ме притискат множество ангажименти.

— Да. Да, разбира се. Работете си и ви благодаря. Ще се възползваме от поканата, защото детето не е яло от снощи.

Мъжът потъна в работата си, трябваше да подготви новия си курс лекции, който четеше на чуждестранни студенти. Заради академичната си работа беше се постарал да усъвършенства доколкото може английския си език. Но лекционният курс не му създаваше затруднения, за разлика от другата му дейност, която всъщност му осигуряваше достатъчното, дори и повече от това, материални средства за живеене. Отдавна беше проумял, че тук с научна работа можеше да получи личностно развитие, но не и материално и затова от няколко години работеше в сферата на рекламата и пиара. Имаше много заможни както фирми, така и отделни личности, включително и политици, които прибягваха до неговите услуги. Около тази си работа разбра колко мръсна дейност е политиката по тези географски измерения. Беше взел решение повече никога да не се занимава с лъскането на нечий политически имидж. Отдаде се на бизнес рекламата, но там сроковете бяха от днес за утре и понякога буквално се задъхваше, за да ги спази. В крайна сметка, това си струваше, поне в материално изражение. Но това напрежение в такъв динамичен сектор, какъвто беше бизнес рекламата, го беше доста изтощил и към момента си почиваше, имаше достатъчно средства, така че не му се налагаше да се преуморява. Но днес си беше поставил за цел да нанесе някои козметични допълнения по лекциите, за да бъдат по-интересни. Много му се искаше да избяга от сухотата на академичното преподаване, но в същото време да запази обема от знания, който трябваше да усвоят студентите, поднесен увлекателно и лесно запомнящ се. Той спря за миг да работи — само да си поръча кафе и кола на сервитьорката. Също поръча кроасани с масло, шоколад, сирене, защото ги правеха на място и винаги бяха топли, вкусни и ароматни. Жената поиска чай за нея и детето.

След половин час жената видимо се отпусна и отпивайки от поредния си чай, говореше успокоително на детето, което ядеше кроасан след кроасан, а майка му все още не беше хапнала нито един. Мъжът направи знак на сервитьорката и поръча още от ароматните лакомства, още чай за тях и кафе за себе си. Затвори компютъра и се облегна удобно. С интуицията си усети, че тези същества имат нужда от подкрепа, но каква, не знаеше. И дали въобще щяха да му позволят да им помогне и дали можеше да го стори, това бяха въпроси, които се въртяха в главата му и съвсем скоро трябваше да намерят отговори.

Но от дългия си опит с жените знаеше, че при тях нещата са, меко казано, сложни и на косъм. Той така и не можа да разбере как да подходи към жена в конкретна ситуация, а иначе минаваше за внимателен спрямо нежния пол, дори за джентълмен. Но е едно, когато си сред много дами, и е съвсем друго, когато си с една. Оставяше настрана обстоятелството, че почти всяка жена, когато й предложиш да й помогнеш, си мисли, че искаш да я вкараш в леглото, което принципно не е изключено, но все пак не се отнася за всяка и за всеки. Всички тези мисли минаваха през главата му, докато се чудеше как точно да подхване разговора, в който да предложи на жената своята подкрепа, ако има нужда от нея, и в същото време да й покаже, че няма никакви мераци към нея, а и към която и да е. Предпочиташе да си спестява терзанията по тая тема, достатъчно му беше за този, а ако вярваше в преражданията, щеше да заключи, че и за следващия живот си е платил на женската непостоянност и прищевки, така че твърдо живееше почти като аскет, а почти — защото все пак като мъж нищо мъжко не му беше чуждо, но предпочиташе да си плати и да си спести главоболието, причинявано от представителките на половината човечество.

И докато мислеше как да подхване нещата, отново се остави да го изненада жена, както все се случваше. Защото тя започна разговора някак си непринудено, като му каза:

— Господине, постъпихте благородно, за което трябва да ви благодаря!

— О, не, моля ви, спрете и не продължавайте тази тема, която е изчерпана още преди да започне. По-скоро бих искал, ако мога да направя нещо за вас и детето.

— Вие вече направихте — ние сме спасени от този потоп, на топло сме, нахранени и напоени. Какво повече може да иска човек?

— Искате ли да ми разкажете за себе си?

— Не съм сигурна — след няколко минутно мълчание отговори жената. — И какво би променило това? Имам предвид, ако ви разкажа?

— Не знам. Нищо, пак бих си предложил услугите, независимо какво ще чуя, защото виждам, че имате нужда от подкрепа. Но както се казва — насила може да се вземе, но насила не може да се даде, така че, ако не ми позволите, то и няма как да се опитам да помогна. Разберете ме правилно, не искам да се натрапвам.

Умълчаха се. Отпиваха от напитките си, които с всяка секунда изстиваха. Детето протегна ръчичка и си избра още един кроасан и разбира се, че беше с шоколад. Децата обичаха шоколад. Мъжът се радваше за това, че малкото същество нямаше притеснения и хапваше добре, което показваше, че е гладувало немалко в последно време.