Джоана Линдзи
Любовта е приказка (51)

Петдесета глава

Против убежденията му бе да работи е убиец и да приеме помощ от Леонард Кастнер. Кристоф не биваше да забравя, че този човек за Алана беше нейното семейство. Все пак дързостта на Леонард го забавляваше. Нямаше как да не се възхити на човека, опрял самоуверено нож до гърлото му.

— Ето го! — каза внезапно по-възрастният мъж.

Кристоф се надигна, за да погледне над високата капра, където Леонард най-накрая седна, когато продължиха да пътуват. Почти бяха стигнали завоя към източния път, който минаваше покрай толкова много благороднически имения, включително и покрай дома на Кристоф. Беше казал на Алана, че ще я остави за малко при неговото семейство, докато Лео му покаже кои имения подслоняват симпатизанти на Бруслан. Но сега и той видя мъжа да се задава по планинския път. Онзи също ги забеляза.

— Ще те познае ли? — попита Кристоф Леонард.

— Не, но е възможно да се скрие, за да не го види никой тук в планината… Не го застрелвай! — предупреди, когато Кристоф насочи пушката.

Мъжът изостави пътя, за да не го познаят, като се разминават, и се спусна по склона направо през гората.

— Няма да го убия — каза Кристоф, но все още го държеше на прицел.

— Остави го да си иде. Нека да си мисли, че се е скрил, тогава ще бъде самонадеян, ще си мисли, че няма за какво да се тревожи.

— Да не би да реши, че е по-маловажен, отколкото предполагаше?

— Не. Просто знам къде да го намеря. Мога да чакам в Крепостта на Бруслан, докато се появи. Сега влизам и излизам от имението по всяко време. Ако го подгониш и той успее да се изплъзне, никога няма да разберем на кого докладва.

Кристоф изруга под нос, но се отказа и седна. След това забеляза, че Алана се е обърнала към него и го гледа, сякаш да го предупреди. Той се наведе бързо и я целуна поривисто по устните. Не ги задоволи и двамата тази целувка, но пък той само се опитваше да я успокои.

— Не се тревожи. Нямам намерение да започна стрелба и около теб да се разхвърчат отново куршуми.

Тя посегна към устните си, но се усети и прибра пак ръката си под одеялото.

— Не се тревожа. Но както изглежда, причината да ме оставиш при родителите ти, току-що отпраши към града, така че вече няма опасност. А пък аз предчувствам кого е посетил този тип.

— Нима?

— Твоята сърдечна приятелка, която си мисли, че ще се омъжи за теб.

Кристоф се позасмя на начина, по който се изрази, но попита Леонард:

— Колко далеч е имението, до което проследи човека на Бруслан?

— Не е далеч.

Младият мъж каза на Алана:

— Може би си права.

— Тогава няма първо мен да оставиш — заяви тя упорито. — Искам да видя как ще се гърчи, като я разпитваш.

Той не можа да не се разсмее. Знаеше защо, съдейки по киселата й физиономия, но все пак искаше да я чуе:

— Защо?

— Тя се държа с мен много гадно, когато бяхме у вас. Много гадно.

— Допускаш ли, че ще измъкнеш отговори от нея, които аз няма да мога да измъкна?

Алана се усмихна.

— Не, просто искам да седна някъде отзад и да гледам. Знам от опит какъв… варварин можеш да бъдеш, когато се захванеш да разпитваш.

— Интересна забележка — промълви той замислено. — Това означава ли, че според теб тези варварски склонности, които ме убеждаваш, че притежавам, са по-скоро преднамерени, отколкото естествени, както твърдеше преди?

— Не, аз… — Този път страните й бяха прелестно розови. — Може би понякога.

Той се разсмя.

— Най-официално ти съобщавам, принцесо, че да внушиш на един затворник чувство на безсилие, е много ползотворно и особено ако го разсъблечеш бързо преди разпита. Да се сдържа и да не приложа тази практика с теб беше… много трудно. Постъпката ми не е била твърде варварска, нали?

Тя пое дъх, след това хвърли поглед към капрата на кочияша, където седеше Леонард с гръб към тях, за да се убеди, че няма да я чуе, преди да смъмри Кристоф шепнешком:

— Млъкни. Не е уместно да се разговаря на тази тема по всяко време, още по-малко тук.

— Защо да се смущавам от онова, което един мъж и една жена правят заедно или чувстват един към друг?

— Съвсем скоро ще ме сгодят за друг.

— Наистина ли мислиш, че ще ме накараш да замълча, възползвайки се от този довод, след като признаваш, че не искаш въпросния годеник? Щастлив съм да кажа, че няма да се получи.

— Ха! — възмути се тя колкото можа по-искрено. — Между другото ти не описа интимност между двама души, а изтощителен разпит.

Той погали страната й с опакото на дланта си.

— Не мога да се съглася с теб. С теб искам само едно — да те грабна в обятията си и да те отнеса до най-близкото легло. Така че няма да дойде изневиделица, ако ти кажа какво удоволствие беше за мен онзи разпит, когато ти беше останала само по бельо. Изпитах такава наслада, че се надявам някой ден да се случи пак.

Руменината й стана още по-ярка, но все пак не устоя и го загледа достатъчно дълго, за да го смути с онова, което се таеше в очите й. После се разсмя и той се досети, че според нея той я дразни, и дори му отвърна със същото:

— Може би ще разменим местата си следващия път.

Не говореше сериозно… а дали пък наистина нямаше точно това предвид? Не, разбира се, че не, макар че усмивката й беше пленителна. Този интригуващ намек беше породен вероятно от нейното желание да го види на колене заради начина, по който я разпитваше. Напомни си, че тя е принцеса преди всичко, и сега го съзнава отлично. „И скоро ще се врече на друг мъж“ — помисли си с възмущение.

Непреодолимото му желание да я държи до себе си нямаше нищо общо със служебния дълг. Кралят беше категоричен, че Кристоф не бива да я докосва повече, и той щеше да се подчини, ако на нея й харесваше бракът, който й уреждаха. Той всъщност си помисли, че Алана няма да има нищо против, толкова красив и очарователен беше Карстен. Но тя се противеше и гневът на Кристоф се изпари за миг.

Сега, след като опасността отмина, той се поддаде на желанието си да бъде близо до нея и се съгласи да изпълни молбата й да присъства на разпита. Ако Надя наистина беше замесена, тогава баща й Еверард Браун нямаше да бъде вкъщи, защото тя не би се осмелила да си урежда любовна среща в своята спалня, ако той е там.