Джоана Линдзи
Любовта е приказка (39)

Трийсет и осма глава

Задържаха се навън достатъчно дълго, за да си е отишла досадната съседка на Бекерови, когато се върнат в къщата. В гостната Алана се топлеше до камината и не видя, че бащата на Кристоф е влязъл в стаята.

— Коша ми се струва неспокойна. Да не би някое диво животно да се е приближило до глутницата?

Кристоф се разсмя и кимна към Алана.

— Ако според теб тя е диво животно.

— Не бих искала да ме наричаш така — рече студено тя.

Кристоф ги запозна, макар че беше излишно. Приликата между баща и син беше забележителна. Останалата част от деня продължи приятно. За разлика от Кристоф неговото семейство се държеше мило и всички я накараха да се чувства като у дома си.

Ела се интересуваше от последната английска мода, при което мъжете изпъшкаха. Тя се разсмя и покани момичето в кухнята, за да си поговорят, без да ги отегчават.

Но онова, което искаше да разбере, беше:

— Харесваш ли моя Кристо?

Алана не се изчерви и успя да отговори уклончиво:

— Той… трябва да свикна с него.

Думите й разсмяха по-възрастната жена:

— Знам, че е различен от английските джентълмени, които познаваш. Ливанинските мъже не се церемонят, действат веднага по същество. Но той е добро момче.

Алана се подсмихна. Само една майка можеше да нарече мъж с ръста на Кристоф момче. Хареса много Ела. Докато беше с нея, се чудеше каква ли е нейната майка. Надяваше се, че и с Хелга ще разговаря с такава лекота.

Даже се запозна с малкия брат на Кристоф… отдалеч, когато една камериерка го доведе в гостната. Кристоф го взе от ръцете на жената и започна да го подхвърля нагоре, а детето се смееше, след това го занесе на Алана. Но то се притесняваше от непознати и всеки път, щом тя посегнеше към него, се дърпаше.

Уесли вечеря с тях. Седеше между родителите си и двамата го хранеха. Кристоф се пошегува с Алана:

— Не знае какво пропуска, като отказва да бъде в твоите прегръдки.

Поне шепнеше и никой, освен него не забеляза, че тя се изчерви. Но се получи много неловко, когато стана време за сън и Ела се обърна към Алана:

— Ще те заведа до твоята стая.

Кристоф ги спря и без изобщо да се шегува, каза:

— Не, тя ще спи в моята стая. В опасност е. Хората, които искат да я убият, са толкова амбициозни, че ще влязат и в къщата, за да се доберат до нея.

— Няма да спим в едно легло, госпожо Бекер — обади се Алана.

— Не, разбира се — съгласи се Ела. — Тя ще спи с мен, Кристо.

— Ами аз къде ще спя? — поинтересува се Джефри.

Алана си помисли, че въпросът е уреден, но Кристоф продължи:

— Настоявам, мамо. Не искам да се събудя на сутринта и да ви намеря и двете с прерязани гърла. Мой дълг е да я пазя и нямам намерение да будувам пред твоята врата или пред нейната цяла нощ. Благоприличието е неуместно, когато на карта е заложен живот.

— Наистина ли мислиш, че е възможно да проникнат в тази къща? — попита Ела.

— Проникнаха в моята квартира, за да стигнат до нея.

„Доста облагородена версия“ — помисли си Алана, след като беше в затвора, само свързан с неговото жилище. Но той явно не искаше да влиза в подробности пред семейството си.

Майка му кимна най-накрая, но прибави:

— Ще наредя да внесат походно легло в твоята стая. Ще спиш на него.

Кристоф се усмихна, след като се наложи в спора, и каза на Ела:

— Заведи я в спалнята, на мен не ми се спи още.

Алана заспа, преди той да дойде. Беше оставила една лампа да гори, макар че огънят в камината осветяваше стаята. След още един ден, изпълнен със събития, се унесе бързо. Походното легло беше разположено в другия край на стаята. По едно време се събуди, но утрото не беше настъпило. Събуди я топлото тяло на Кристоф до нейното.

Отвори очи и го видя надвесен над нея да се усмихва широко.

— Излъга майка ми, каза й, че няма да спим в едно легло.

Ако наистина искаше да прави любов с нея, щеше ли да я дразни със забележка, която непременно ще предизвика морални скрупули у нея? За да го спре, преди да я е изкушил, го предупреди:

— Само да ме докоснеш и ще се разкрещя. Семейството ти веднага ще дотича да провери какво става. Тогава какво ще им обясниш?

— Че съм те накарал да крещиш от удоволствие.

— Не би посмял — възмути се тя.

— И защо не? Аз съм варварин, забрави ли? Но ти охлади страстта ми. Хайде да поспим.

Но не стана от леглото. Търсеше очите й. Покана ли се надяваше да види, която тя не можеше да изрече гласно? А дали в погледа й наистина не се четеше покана. Затова ли я целуна внезапно? И само как я целуна. Примамваше я със своята страст.

Помъчи се да обуздае усещанията, които така бързо се надигнаха, онзи трепет, сърцебиене, сякаш изгубваше съзнание, нещо, което изобщо не разбираше, горещата вълна, която я заливаше. Но беше трудно да се противопостави, защото всъщност не искаше, след като всичките й сетива бяха възбудени по този невероятен начин.

Той щеше да престане вместо нея, съзнаваше го, но така силно се бе притиснала към шията му, когато каза:

— Не бива.

Бе прехвърлил единия си крак върху нея и ето че го пъхаше между нейните. Беше само по бельо и чувстваше остро всяко докосване. Потрепна няколко пъти и се прилепи още по-плътно до него.

— Само по бельо си. — Като че ли се усмихваше, така прозвуча гласа му. — Мисля си, че си ме очаквала.

Тя отвори рязко очи. Слава богу, даде й стимул, от който се нуждаеше отчаяно, за да го изрита от леглото!

— Не — изохка тя, след това прибави по-строго: — Забравих си нощницата. А ти си объркал леглото.

— Алана, не можеш…

— Наистина. Объркал си леглото.

Той се поколеба, преценявайки сериозно ли говори. Нямаше място за съмнение. С пъшкане и въздишки стана и тръгна към походното легло. Беше гол! Тя стисна очи и се извърна настрана.

— Да поспим — мърмореше той. — Поне един от нас ще се наспи.

Че няма да заспи ли намекваше? Въздържа се да каже, че и тя няма да може да спи. Все пак заспа.

На сутринта тръгнаха много рано, въпреки това цялото му семейство ги изпрати навън. Времето обещаваше да бъде хубаво. Бурята бе оставила дебела снежна покривка и шейната се плъзгаше устойчиво.

Кристоф не спомена за изминалата нощ. Не изглеждаше и ядосан. Но сега мислите й бяха заети с нейната майка, докато пътят им ги водеше все по-високо в планината, и тревогата отново я обзе.

Той забеляза, прегърна я през раменете и я притегли до себе си.

— Пак ли се разтревожи? Защо? Трябва да се радваш.

— Лесно ти е на теб. Няма да се запознаваш с единия от родителите си след осемнайсет години.

— Мога да ти помогна да се успокоиш.

Тя не се усъмни какво има предвид.

— Не е необходимо.

Отново се умълча, хапейки долната си устна. Да беше му разрешила да я разсее, защото ставаше все по-неспокойна с приближаването на края на пътуването.

Пътуваха малко повече от два часа. Щеше да бъде много по-бързо, ако снежната покривка не беше толкова дебела. Алана даже зърна хижата, преди да завали отново. Приличаше на малък замък, разположен на скалиста издатина високо в планината.

— Ти спомена „внушителна“, но не очаквах толкова грамадна постройка високо в планината — каза тя точно преди гледката да се скрие. — Хижа не е ли по-скоро с размерите на къща в чифлик?

— Едно време беше малка. Пристроявана е многократно през годините. Но името остана, независимо от значителните разширения.

— Кралят идва ли често?

— След смъртта на първата си съпруга не е идвал.

Чух, че е обичала това място, което е понятно, понеже изгледът е великолепен… когато не вали. Но той избягва всичко, което му напомня за нея. Затова няма портрети на кралица Авилена в двореца. Затова не знам как изглежда тя.

— Защо кралят просто не затвори хижата, след като не иска да я използва.

— Все пак има полза от нея. Понякога предлага на дипломати да я посетят. Като прекарат няколко дни тук, се връщат отпочинали в столицата и тогава преговорите вървят по-леко.

Алана се разсмя.

— Това е цял заговор.

Шейната спря. Веселото й настроение се изпари, щом Кристоф слезе и протегна ръце да я вземе и да я пренесе, както я пренесе, когато пристигнаха в неговия дом. Беше се подготвила да избегне всякакви целувки този път, но той не се и опита. Спусна я на земята в просторно помещение, което изглеждаше твърде грамадно, за да е фоайе или преддверие, но не личеше да служи и за други цели. Половин дузина статуи на мъже и жени в гръцки стил заобикаляха огромен фонтан, в момента празен. Подът беше мраморен, а стените бяха покрити с големи огледала в рамки, които създаваха усещане за простор.

— Граф Бекер, радвам се да ви видя отново. Същата стая ли ще желаете?

Алана не беше забелязала слугата, който се бе приближил, докато Кристоф говореше. Погледна го смръщено след този въпрос.

— И преди ли си бил тук?

Той сви рамене и свали шинела си и кожената шапка и ги подаде на слугата. Салонът не беше затоплен и тя не се съблече. Запита се дали и той не е чувствал необходимост да се усамотява понякога, за да си почине от задълженията, които бяха станали по-опасни, отколкото се предполагаше.

Когато слугата излезе, за да отнесе дрехата му, той обясни:

— Водил съм любовници тук. — После заради физиономията, която направи тя, прибави: — Какво толкова? Ти беше девица, като се срещнахме, не аз.

Тя се изчерви веднага.

— Не си женен. Защо водиш твоите жени чак тук… или си бил женен?

Той се подсмихна.

— Виж се само, колко си възмутена! Заради себе си или по принцип се възмущаваш? Или си ревнива?

— Нищо подобно — отвърна троснато тя. — Няма значение. Твоя работа какво правиш.

— Да не би да искаш да стане твоя работа?

— Не!

— Много бурно отричаш! — Той се разсмя. — Но ще отговоря на въпроса ти. Когато една връзка започне да куца, започват и споровете. Това обикновено се случва, когато любовницата настоява за дълготрайно уреждане на отношенията, за каквото никога не е ставало въпрос. Ако не съм скъсал с нея окончателно, довеждам я тук. Може би заради усамотението, заради това, че са изолирани тук само с мен, те стават отново дружелюбни. Но това само отлага неизбежното, затова престанах да уреждам отношенията си по този начин.

— Щом всичките ти любовни отношения приключват толкова неприятно, защо не опиташ с някоя жена, която си заслужава?

— Искаш да кажеш съпруга ли? — Поклати глава. — Съпругата ще изисква съвсем справедливо да прекарвам с нея голяма част от времето си, с което аз още не съм склонен да се съглася. — После се засмя. — Но ще отделя време за нова любовница… ако си ти.

Тя нямаше намерение да удостои с отговор това предложение, но й хрумна да попита изпълнена с подозрения:

— Моята майка е тук, нали?

Той пак се засмя:

— С теб, мила моя Алана, не спорим. Не, не те доведох тук, за да ти внуша да се държиш по-дружелюбно. Мръщиш се и съскаш много, но аз знам как да те накарам да мъркаш.

Тя остана с отворена уста, страните й пламнаха изведнъж. Нямаше значение колко пъти й говореше по този скандален и неприличен начин, всеки път я засягаше. Знаеше, че отсега нататък трябва да си изгради защита срещу тях, вместо да се огорчава и гневи.

— Боже мой, караш ме да съжалявам, че не съм дъщеря на вашия крал, само за да те хвърля в затвора. По един месец за всяка обида, което означава, че ще прекараш години…

— Не очаквай да крия мислите си от теб, когато те желая толкова много. Би ли предпочела да се преструвам, че не те харесвам? Всъщност се съмнявам, че бих могъл.

Кристоф я хвана за ръка и я поведе, добавяйки:

— Хайде да намерим майка ти. Може би тя е вещица и ти ще ме молиш да те защитя от нея.

— Не бих разчитала на това.

Той въздъхна:

— И аз.