Джоана Линдзи
Любовта е приказка (24)

Двайсет и трета глава

Алана стовари вината върху пелерината на готвача за превръщането на ездата до мястото на празненството в едно от най-необикновените изживявания на гърба на кон в нейния живот. Меката, пухкава кожа, с която бе подплатена, правеше абсолютно необясними неща на нейната кожа. Всеки път щом конят я подхвърляше, косъмчетата на кожата докосваха гърдите й и зърната й се втвърдяваха. Същото се получаваше и от ръката на Кристоф, с която бе обгърнал талията й. Той сякаш знаеше, че докосването на пухкавата кожа до нейната я възбужда, и искаше да засили усещането. Но, разбира се, едва ли знаеше. Внимаваше тя да не се изхлузва, затова притискаше гърба й към гърдите си… после цикълът се повтаряше.

Беше доста сгорещена и смутена, когато пристигнаха.

Яздиха по виещ се планински път, след това право нагоре до една ливада. Пътят беше разчистен от снега от многото двуколки, карети и ездачи, които отиваха на празника. В този планински район снегът явно е бил много по-обилен, отколкото в столицата. От двете страни на пътя имаше натрупан сняг около метър и половина, както и около ливадата до селцето, където бе организиран панаирът.

Голямата палатка в центъра беше пълна с празнуващи — продавачи на храна и напитки, хора на всякаква възраст хапваха, пиеха и се смееха, много от тях седяха на дълги маси. Деца гледаха куклен театър на импровизирана сцена. При толкова много хора в палатката беше ужасно топло и Алана се разтревожи, да не би да се наложи да съблече пелерината, ако останат тук. Но Кристоф само купи за двамата по халба бира и излязоха пак навън да пообиколят панаира.

Навсякъде се провеждаха игри и състезания. Имаше мишени за стрелба с лък, с пистолети, с пушки, колове в земята, към които се подхвърляха подкови, за да се нанижат на тях, платформи за състезания по борба. Имаше състезания за ловкост, при които състезателите минаваха по определен маршрут с препятствия с халба бира на главата! Състезания за сила — надбягване в снега с човек на гърба. Точно това, забеляза Алана, определено предизвикваше най-много смях у зяпачите. Повечето от игрите като че ли бяха организирани, за да радват главно публиката, а не състезателите, но това изглежда влизаше в забавлението.

Кристоф я беше прегърнал през талията, докато се разхождаха. Загрижена за ролята, която се съгласи да играе, тя не се дърпаше, въпреки странното напрежение, което тази близост предизвикваше у нея. Ефектът от чувствената езда още не бе изчезнал и нямаше скоро да изчезне, както предполагаше тя, докато не се отърве от гъделичкащата я кожа. Но да свали пелерината и въпрос не можеше да става, защото тоалетът, който й бе даден, беше прекалено разголен. И заради своята възбуда усещаше прекалено остро мъжа до себе си.

Надигна халбата, като се надяваше, че бирата ще я успокои. Кристоф наведе глава към нея и каза:

— Не бива да пиеш. Бирата е само за да бъдем като всички.

— Обичайно ли е да се пие в толкова ранен час?

— Обикновено не. — После се подсмихна. — Но на празник е задължително.

— Тогава ще пийна повече, ако не възразяваш.

Този път отпи по-голяма глътка.

Той се разсмя.

— Няма да изглеждаш благовъзпитана, като пиеш бира, вироглава девойко. Но не ти е необходимо моето разрешение да се забавляваш.

Не, не й беше необходимо. На него може и да му харесваше идеята, че е негова затворничка, но той ще получи заслужено наказание, щом тя се срещне с баща си. Отново отпи. Бирата й помагаше да понесе неговия жест на собственик. Също така се чувстваше като изложена на показ. Понеже той привличаше вниманието към себе си, хората гледаха и нея. Останалите явно се чувстваха спокойни в негово присъствие, защото постоянно му се усмихваха и го поздравяваха.

— Само за да наблюдаваш ли си тук, или да говориш с някого, или не ти е разрешено да ми кажеш? — Той не отговори, затова тя прибави: — Е, щом си решил твърдо „да се смесиш с тълпата“, както спомена, няма ли да се включиш в някоя от игрите?

— Коя ти харесва?

— На мен ли? Ако ме склониш, ще избера стрелба е пистолет и ще спечеля, бъди сигурен. Но предполагам, че мъжете ще се възмутят, ако бъдат победени от нещо подобно… от жена.

— Имаш право. Хубаво е жените да се изявяват и ги бива в перченето. Най-вече в кухнята… и в спалнята.

— О, моля те — възрази тя студено. — Показа отново варварското си лице. Това е много лош навик.

— Да бъда какъвто съм! Ще се надявам, че е така, нали? Но за да спестим притесненията на мъжете, може би ще играя вместо теб. Коя игра предлагаш?

Тя се огледа веднъж, после още веднъж, но я заинтересува главно платформата за състезания по борба, където в момента двама борци, голи до кръста, се състезаваха. Да, щеше да се радва да го види точно там.

Пийна още бира, после посочи платформата.

— Ето там иди, за теб ще бъде като на шега.

— Даже прекалено лесно.

— Охо! — Тя се разсмя. — Значи варварите са и фукльовци!

Той вдигна вежда.

— Да не би да се напи само от няколко глътки бира?

— Няма как да знам, никога не съм се напивала, но ме помоли да избера, и аз избрах. А сега да те видим колко си як, капитане.

Той се подсмихна.

— Предизвикваш ме, за да не мога да откажа ли? Много добре.

Поведе я към платформата.

— Целта, доколкото разбирам, е да преметнеш извън тепиха другия мъж, и тогава ще победиш ли?

— За това става въпрос.

— Ами… късмет.

— Според теб от късмет ли имам нужда?

— Ще ти е нужен, ако се състезаваш с мен — чу се друг мъжки глас.

И двамата се обърнаха… е, Алана нямаше избор, след като Кристоф я притискаше така силно до себе си. Мъжът, който се бе приближил зад тях, беше рус, с кафяви очи, красив. Висок колкото Кристоф и горе-долу на същата възраст. Очевидно аристократите присъстваха на празника, понеже богатите одежди на мъжа бяха достатъчно красноречиво доказателство. Той бе прегърнал през талиите две жени.

— Радвам се да те видя отново, Кристо — поздрави го насмешливо мъжът. — Но се страхувам, че тук няма да ти е интересно, ако си на лов за бунтовници. Тези хора са добри и верни на Фредерик.

— А на теб? Има много начини да бъдеш вероломен към един крал, Карстен.

Напрежението между двамата мъже нарасна, когато при тази забележка Карстен се намръщи.

— Нали не ме обвиняваш в нещо?

— Имам ли вид на човек, който е на служба? — възрази Кристоф. — Все пак съм любопитен, след като чух напоследък бляскави отзиви за теб, да видя дали наистина си станал отговорен към семейството см. Последния път, като те видях… кога беше, преди две години ли? Беше го ударил на живот и гуляи.

Сега Карстен се разсмя:

— Ти не гуляеш ли?

— Прекарах повечето от тези години в двореца. Естествено, когато не съм на служба…

Наведе се и целуна Алана по шията, за да стане ясно какво има предвид. С огромно усилие на волята тя не се изчерви и погали страната му, сякаш неговото внимание й е било приятно. Но по този начин привлече също така вниманието на Карстен.

Като се загледа заинтригуван в Алана, младия благородник попита Кристоф:

— Коя е новата ти любовница?

— Нова-новеничка е, за да ти я представя, така че няма значение. Ще пазя името й за себе си.

Другият отново се разсмя.

— Никога не ми прости, че ти отмъкнах онова австрийско момиче, нали?

— Какво австрийско момиче?

Този път и двамата прихнаха, и напрежението премина. Карстен даже кимна пак към платформата.

— Да се поразкършим, какво ще кажеш?

Тръгнаха към платформата. Последната среща беше приключила, но победителят още стоеше на платформата и чакаше някой друг претендент за титлата. Щом Кристоф и Карстен се съблякоха до кръста, онзи тип на бърза ръка скочи от платформата, за да им освободи терена. „Представи си, да се борят голи до кръста по това време на годината! Сигурно треперят от студ“ — помисли си Алана. Но изглежда студът не тревожеше младите мъже.

Тя се опита да отмести поглед и наистина успя. Благоприличието го изискваше! Дори извърна главата си, но очите й не се подчиняваха и тя най-накрая се предаде, и престана да се насилва. Божичко, тялото на Кристоф беше великолепно. Другият благородник не беше хилав и все пак нямаше място за сравнение. Кристоф имаше сила в ръцете, в широкия гръб и развитите гърди. Краката му също бяха само мускули и по израза му Алана виждаше, че има намерение да победи, и изобщо не се съмнява в това. Но Карстен не изглеждаше обезпокоен. Може би в борбата не се изискваше само мускулна сила.

Те се дебнеха с разперени ръце, всеки направи по едно-две заблуждаващи движения. После се вкопчиха, тълпата взе да надава викове, да дюдюка, което привлече още хора да гледат. Чу да се шушука „капитана“, но също така и „Бруслан“. Нима Карстен беше от прословутите Бруслановци? И таз добра, Кристоф с потомък на стария крал ли се бореше? По служба ли беше днес тук, да открие какво е намислил Карстен Бруслан?

Настана голяма блъсканица, хората се втурнаха да гледат как двама благородници се състезават в техните игри и избутаха Алана назад. Двамата състезатели като че ли не се придържаха към правилата. Кристоф на два пъти имаше възможността да изхвърли с лекота Карстен от платформата, но както изглеждаше, двамата мъже искаха да победят в състезанието по трудния начин, доказвайки кой в действителност е по-добрият борец.

Избутаха я пак, този път по-грубо. Бирата й се разплиска. Малкото, което изпи, я отпусна приятно, така че повече не й се пиеше. Потърси къде да остави халбата, за да не се връща в онази прекалено топла палатка, и тръгна към един преобърнат кош.

— Да ви предскажа ли бъдещето, милостива госпожице? — попита някой зад гърба й.

Извърна се, за да откаже, после ахна, като осъзна кой се е маскирал като стара вещица.

— Папи!

— Гледай състезанието, не мен.

— Как разбра, че съм тук?

— Хенри ми каза, но нямаме време за обяснения. Дойдох да те предупредя, че мъжът, който открадна твоята гривна, е шпионин и работи за същите хора, които ме наеха. Възможно е да си извадят заключение, че още си жива, затова бъди нащрек.

— Мога ли да кажа на капитана?

— Вярваш ли му?

— Аз… да, вярвам му.

— Надявах се да проследя тези хора до мястото на техните срещи, но ще оставя ти да прецениш. Трябва да тръгвам, тук не е безопасно за мен.

Тя чу как той се измъква и се отдалечава, но устоя на желанието да се обърне и да го изпрати с поглед. Изведнъж се почувства самотна. Искаше да си отиде с него! Въздъхна. Двамата с Папи не биваше да се прокрадват по този начин, за да се срещат. Вече трябваше да е с баща си, закриляна от него, а Кристоф трябваше да работи с Папи вместо срещу нея. Наистина ли му вярваше? Да, предполагаше, че му вярва. Той се бе посветил на сигурността на краля и затова не можеше повярва само на голи думи. След като знаеше за другите претендентки, дори не го обвиняваше за прекалената му подозрителност. Даже й подари един празничен и забавен ден, за да изкупи вчерашния. Твърдението, че е длъжен да я наглежда, беше очевиден повод, след като можеше да я заключи в онази килия през целия ден.

Някой подръпна пелерината й и като погледна, видя момиченце, което сочеше от другата страна на платформата.

— Моето куче. Моля те, помогни — каза тя.

Алана видя само група деца, които играеха в снега извън разчистения терен. И да са били с родителите си, в момента бяха сами. Всички възрастни или гледаха състезанието по борба, или се бяха отправили към платформата. Тогава тя последва момиченцето.

Съвсем скоро Алана разбра, че то не се тревожи за истинско куче, а за плюшена играчка, хвърлена на четири-пет метра от мястото, където играеха децата. Някои от момчетата бяха достатъчно големи, за да му помогнат. Детето сигурно първо тях бе помолило, но те не му бяха обърнали внимание. По някаква причина момиченцето се страхуваше да отиде само и да си вземе играчката.

Алана разбра защо, когато направи първите стъпки към играчката и нагази в сняг, дебел поне петдесет сантиметра. Децата се развикаха да се върне, че е опасно. „Нали диви животни не се крият в снега?“ — чудеше се тя. Щеше да се върне, но играчката беше само на още няколко стъпки далеч, толкова лека, че не бе потънала в снега.

Не стигна до играчката. Ледът под краката й се пропука и тя потъна веднага в ледена вода, каквато не бе усещала през живота си.