Джоана Линдзи
Любовта е приказка (34)

Трийсет и трета глава

— Англичанка ли?! — възкликна Алана. — Защо не го спомена нито веднъж?

— Току-що го споменах — рече Кристоф като че ли развеселен.

— Но ти си наполовина англичанин!

— Само четвърт. Моята майка е половин англичанка, въпреки че ако чуеш безупречната й ливанинска дикция, никога няма да заподозреш.

— Обзалагам се, че и ти говориш английски, нали?

— Перфектно. — Той погали брадичката й, после се разсмя, когато тя отблъсна ръката му. — Не можех да ти кажа, понеже те разследвах. Но вече не си заподозряна.

— Това означава ли, че сега ще бъдеш искрен с мен? Ужасно късно е — ядоса се тя. Но само застина високомерно за около минута, след което любопитството й взе връх. — Каква е историята?

Той се подсмихна.

— Обичайната.

— Знаеш какво имам предвид.

— Моята баба англичанка е била художничка. Рисуването било нейна страст, но не била доволна от уменията си. Един австрийски художник я насърчил, но не останал дълго в Англия. Взимала уроци от английски художници, но тя вече била по-добра от тях. Преди да навърши пълнолетие, придумала майка си да я заведе в Австрия, за да намери онзи стар учител. Майка й имала само едно условие — да се върнат ни време в Англия за нейната сватба.

— Сгодена ли е била?

— Да, но в Австрия се влюбила в млад мъж — ливанинец, който завършвал образованието си там.

— Тук няма ли училища?

— По онова време не е имало. Сега има, но университет още нямаме. Аристократите наемат частни учители-чужденци или изпращат децата си да учат в странство. Фредерик построи училища за гражданите, но повечето стоят празни.

— А той наистина ли се старае страната му да напредне и така да прекрачи в деветнайсетия век?

— Съзнаваш ли колко унизителен е твоят въпрос?

— Току-що каза, че училищата са празни, което според мен е скандално, като имаш предвид колко обичам да уча деца. Няма значение. Какво стана с твоята баба?

— Сигурна ли си, че искаш да чуеш историята? Тя няма щастлив край.

„По някое време сигурно е била щастлива, след като той е четвърт англичанин“ — помисли си тя. — Да.

— Моята баба е била наясно, че майка й няма да разреши да се омъжи за ливанинец, затова се венчали тайно, преди да й кажат. А моята прабаба не само се вбесила, направо отказала да признае брака, обявила го за невалиден заради непълнолетието на баба ми. Годеникът й бил граф с голямо влияние и богатство и нейният баща уредил брака, преди да почине. Прабаба ми я отвела право в Англия и я принудила да се омъжи за графа.

— Преди първо да разведе дъщеря си ли?

Той сви рамене.

— Според някои годежът обвързва както венчавка. Във всички случаи за прабаба ми е било така.

— И после?

— Моята баба не е подозирала, че вече е бременна, вторият й съпруг е знаел, че не е девствена. Въпреки това щял да остане с нея… била е красива. Но бебето станало твърде голямо, за да е негово. Изгонил баба ми и се развел с нея. Баба ми била опозорена. Майка й никога не би й простила, ако не била заобичала толкова много внучката си — моята майка.

— Съпругът на твоята баба от Ливания търсил ли я е?

— О, да. Той я е обичал и неговото семейство признало брака. Приели, че баба ми е избягала и му помагали да я търси. Но колкото и да е тъжно, той не я открил, защото майка й сменила имената им и ги завела да живеят на село, за да избегнат скандала.

На Алана й се искаше да го беше спряла, когато я предупреди, че краят не е щастлив.

— Не са се събрали, нали?

— Баба ми го потърсила след смъртта на майка си, били изминали осем години, но било късно. Той бил починал предната година. Тя останала при неговото семейство известно време, за да опознаят неговата дъщеря, но после се върнала в Лондон. Оттогава всяко лято водела майка ми на гости при роднините тук. При едно от тези гостувания, когато била на шестнайсет, майка ми се запознала с баща ми. Поне тази история има щастлив край.

— Майка ти в Англия ли е израснала?

— Да.

— Тогава би ли ми казал защо имаш непоносими маниери? Жена, израсла в Англия, би трябвало да те възпита по-добре.

Той й се ухили.

— Но тя ме е възпитала. Когато съм с краля, показвам маниери, каквито той очаква от своите благородници. Когато съм с моите войници, показвам маниери, каквито те очакват от мен. Когато съм с жена.

— Достатъчно…

— Значи мнението ти за тази страна не се промени?

— Не, и няма такава вероятност. Възпитана съм в най-цивилизованата държава на света, също като майка ти.

— Тогава може би трябва да попиташ майка ми защо обича тази страна толкова много. Знаеш ли как е основана Ливания? Заселили се тук козари, замогнали се, родовете им се разраствали с всяко поколение, и естествено най-накрая се появил вожд — Грегори Таворис, когото народът провъзгласил за крал — първият крал на Ливания. Ние сме свободни хора. Тук никога не е имало крепостни селяни, които да робуват на някой господар, както в твоята страна.

Тя пламна като рак и тъкмо щеше да отбележи, че неговото сравнение на днешна Ливания с Англия в миналото, всъщност не потвърждава тезата му за превъзходството на Ливания пред Англия, когато покрай ухото й изсвири куршум и вместо да философства, тя се просна на пода.