Джоана Линдзи
Любовта е приказка (47)

Четирийсет и шеста глава

— Тя е жива! — каза Никол, като се върна във всекидневната, където остави Оберта, за да провери защо Фредерик се бави. — В момента е с него!

— Боже мой, толкова си развълнувана — каза Оберта. — Коя е жива?

Никол беше силно възбудена заради новината и не можеше да се въздържи.

— Дъщерята на Фредерик, Алана! Той не го потвърди, само каза, че има прекрасна изненада за мен и че скоро ще дойде при нас. Но не беше необходимо да уточнява. Виждала съм портрета на майка й. Приличат си като две капки вода с Авилена!

Оберта беше шокирана и Никол осъзна твърде късно защо нейната приятелка не е възхитена от новината.

— Съжалявам — додаде нежно. — Знам, че се надяваше Фредерик да посочи Карстен за свой наследник и че завръщането на Алана променя всичко.

— Смаяна съм, разбира се, но… всъщност, Никол, трябва да ти призная, че ми хрумна чудесна идея много отдавна, още когато принцеса Алана се роди, че с Карстен ще бъдат идеалната двойка.

— За брак ли говориш?

— Именно. Този брак ще донесе онова, за което и двете мечтаем — нашите два рода да се обединят и да се сложи край на тази безумна вражда веднъж завинаги.

Никол прехапа устна.

— Не знам дали Фредерик ще приеме такава идея след нападението на двореца…

— Казах ти, че това бе грешка. Карстен изобщо не е знаел, че приближените му са решили, без да питат никого, да отмъщават заради него. Беше пребит ужасно, скъпото ми момче. Снощи едва стана от леглото, но ме увери, че няма значение колко го боли, тази вечер ще дойде да изкаже на Фредерик съжаленията си и колко е потресен от тази грешка. Един от неговите по-малки братовчеди — луда глава — беше събрал близки хора, за да обвинят Фредерик за побоя. Карстен няма нищо общо, Никол, повярвай ми. Той обича Фредерик. Не би навредил по никакъв начин на Ливания. И това е от онези недоразумения, каквито никога няма да се случват, ако нашите два рода се обединят чрез брак. Трябва да се съгласиш, че това е идеалното решение.

— Да, съгласна съм, но…

— Тогава използвай влиянието, което имаш върху съпруга си. Той ще те послуша. Припомни му колко пъти не износи бебетата си заради тези вълнения. Между другото да не си отново бременна? Изглеждаш малко измъчена. Да ти налея ли още чай?

* * *

Нямаха намерение да крият присъствието на Алана. Дворецът и бездруго щеше да се разбуни като кошер от новината, че тя се е върнала от мъртвите, както си беше. Алана бе предупредена да не отговаря на никакви въпроси на когото и да било и че Фредерик ще направи изявление по-късно, след като изслуша своите съветници.

Кристоф остана с Алана, когато Фредерик отиде да съобщи на съпругата си хубавата новина. Принцесата щеше да се присъедини към кралската двойка на вечеря, след като се настани в новото си жилище.

Предполагаше, че дължи благодарност на Кристоф. Можеше да се върне в Англия в щастливо неведение, че е дъщеря на Фредерик, ако капитанът не се бе досетил. Но сега той беше така резервиран. На човек веднага му идваше наум думата „предан“. Затрудняваше ли го заповедта да бъде неин телохранител? Преди като че ли нямаше нищо против… когато тя не беше принцеса. Дори загатна, че дългът му никога не е бил по-приятен.

— Какво има? — попита го тя, когато той подхвана лакътя й, за да я отведе в покоите й.

— Какво да има? Вие сте, където трябва да бъдете, а аз съм ваш покорен слуга.

Тя присви очи, като усети сарказма.

— Така ли ще се държиш? Да не си ядосан, че бях права, а ти отказваше упорито да проумееш фактите?

Теглеше я след себе си по неговия типичен начин. Той не отговори, може би защото въпросът беше несправедлив, или защото го попита ядосано. Но отказа да върви по-нататък. Изобщо не й се нравеше това нелюбезно мълчание.

— Какво? — обади се той най-накрая, принуден да спре заради нея.

Тя вдигна поглед към него. Все пак беше толкова красив, че можеше да я заслепи. Но външността не прави човека. Скритото у него е същественото, а той определено притежаваше и грубост, която проявяваше прекалено често. Когато беше негова затворничка, напомни си тя. Е, през повечето време. Но той имаше и нежна, ласкава страна…

Въздъхна тайничко и каза:

— Нищо.

След това тръгна отново.

„Стаите са прекалено големи — помисли си тя, — но пък нали са за принцеса.“ Не се чувстваше още принцеса и както й се струваше, никога нямаше да се почувства. Две камериерки вече чакаха да й прислужват. Разопакова вещите си, преоблече се за вечеря и седна на пухкавото легло, замаяна от мислите си.

Тогава се почука на вратата. Потрепна изведнъж, че ще види отново баща си и ще се запознае с неговата жена. Но на прага стоеше той, все така застинал в стоическо мълчание, и това само понижи настроението й.

— Защо е необходимо да ме ескортираш? — попита, излизайки от стаята. — Най-после съм в двореца и не е необходимо да ме пазиш, щом…

— Тихо — прекъсна я той, макар че не изглеждаше ядосан. — Оплаквате се прекалено много… принцесо.

— Имам основателна причина! Поведението ти е нетърпимо, откакто ме предаде на баща ми. Ако не искаш да ме пазиш повече, кажи му. Сигурна съм, че имаш предвид по-приятни задължения, и дори ще се съглася с теб.

— Беше ми наредено. Не ме изкушавайте да пренебрегна заповедите.

Тя се намръщи, понеже не разбра достатъчно добре какво иска да каже.

— Нима те изкушавам да изоставиш дълга си? Това, разбира се, е невъзможно. Но очевидно не ти е приятно да продължиш да ме пазиш толкова зорко, дори да ме придружаваш, когато съм в двореца. Ще го обсъдя с баща ми тази вечер, щом не искаш.

Лицето му се свъси при тези думи и той я поведе отново по коридора.

— Достатъчно по този въпрос. Мой дълг е да ви пазя; не е само желание, но и дълг. Трябва да престанете да недоволствате от мен и да приемете това положение.

Тя млъкна. Недоволстваше най-вече, че се отнася към нея като към непозната… не, като към принцеса! Вече ужасно ядосана, хукна напред, въпреки че не знаеше къде отиват! Но като видя гвардейците, застанали на стража пред грамадната двойна врата, се досети, че трябва да се спре.

Гвардейците не отвориха вратата, независимо че техният капитан я придружаваше. Кристоф също не отвори. Тя го погледна. Той взимаше кесийка, закачена на ефеса на сабята, която висеше на хълбока му. Подаде й я.

— Доставиха ми я днес, намерена е в къщата на родителите на крадеца. Овехтяла кесийка, сигурно принадлежала на онзи войник. Погледна в нея; нещо блещукаше. Нейното бижу.

— Гривната ли е? — попита тя.

— Не, очевидно някой друг е претърсвал преди моите хора.

— Струва ми се, че моето завръщане не е достатъчно. Необходимо е и доказателство.

— Още ли мислиш, че Райнер се опита да те убие, след като той призна всичко останало, с изключение на това?

— А подобно престъпление не е ли по-страшно?

— Наистина.

— Не че има някакво значение, след като моето присъствие вече не е тайна — каза тя, но не успя да скрие, че случаят я притеснява.

Той посегна да погали страната й, но после отдръпна ръката си.

— Няма да допусна да ти се случи нещо лошо, Алана.

Отвори вратата и й направи път да влезе, но не я последва. Усещаше остро близостта му и щом пристъпи прага, забеляза, че той не е до нея, и погледна през рамо.

— Ти няма ли да влезеш?

— Не съм поканен.

Той се усмихна, но тя така и не разбра какво изразяваше усмивката му — нежност, съжаление? Наистина не разбра! Но после й дойде наум, че сигурно най-сетне е доволен да разполага поне малко с времето си, след като няма да бъде постоянно с нея. Подразнена от мисълта, каза:

— Добре.

Затвори вратата под носа му.

Трябваше да поеме дълбоко дъх, преди да се приближи до новото си семейство, за да се отърси от разочарованието, предизвикано от сдържаността на Кристоф. Той се държеше, сякаш бяха чужди, и тя се опасяваше, че е заради нейната вече потвърдена самоличност. Смяташе ли нейното положение толкова по-високо от своето, че повече не можеше да се държи естествено с нея? Но това друго поведение — хладно и резервирано — я вбесяваше и бе причина всичко да я дразни.

Никол, сегашната кралица, не дочака тя да се приближи до масата, на която седяха само тя и Фредерик. Стана и се спусна към нея с разтворени ръце и с красива усмивка на прелестното си лице. Прегърна Алана сърдечно и развълнувано.

— Нямаш представа какво спокойствие ми донесе, какъв товар смъкна от раменете ми за това, че няма повече само аз да съм отговорна за продължението на рода на моя съпруг. — Това бе изречено шепнешком, преди Никол да я пусне и да добави: — С теб ще станем добри приятелки, ако искаш.

Алана се засмя. Не бе очаквала да бъде посрещната толкова топло от съпругата на баща си, но не се усъмни и в искреността й. Нова приятелка. И тя почувства същото.

Баща й, сияещ, настоя тя да седне при тях, но преди това подаде на Алана миниатюрата на майка й. Тя се разплака, щом я погледна. Не беше чудно, че я позна в мига, в който я видя. На портрета можеше спокойно да е тя със старомодна рокля, изключение правеше русата коса.

— Забележително е, нали? — каза той.

— Наистина. — Като избърса очите си, Алана се разсмя. — Ако Кристоф ме бе завел при хора, които са я познавали, положително щяхме да се срещнем по-рано.

— И двамата бяхме убедени…

— Знам — увери го бързо. — Всичко е наред. Най-накрая поне разбра.

— Той заслужава доверие, съгласен съм.

Фредерик беше сдържан и на нея й се стори, както и в тройната зала, че по някаква причина баща й се сърди на Кристоф. Тъкмо да попита, вратата се отвори и дойдоха нови гости. Очевидно вечерята нямаше да бъде в семеен кръг.

Скри своето разочарование, когато я представиха на Оберта Бруслан, скри и възмущението си, че нейният баща и мащехата й смятаха тази Бруслан за скъпа приятелка! Но скоро разбра защо. Кой не би обичал такава мила възрастна дама! А тя не беше по пряко родство Бруслан. Беше влязла в семейството като съпруга на Ернст Бруслан, който я бе направил своя кралица. Оберта дори се просълзи, толкова бе развълнувана, толкова се радваше, че Алана се е завърнала, беше щастлива и заради Фредерик, че е намерил дъщеря си.

Вечерята вървеше приятно, но после Алана остана отново изненадана, когато разговорът се завъртя около нападението на двореца, подготвено от роднините на Оберта. Явно повечето от тях бяха ужасени от тази агресия.

— Радвам се, че прояви разбиране, когато Карстен разговаря днес с теб, Фредерик — каза Оберта. — Беше безкрайно възмутен, че неговите хора са предприели действия на своя глава, за да отмъстят за него, преди да е дошъл в съзнание, за да посочи кой го е нападнал.

— Знам, че Карстен няма нищо общо — успокои я Фредерик. — Онези, които заловихме, признаха, че той дори е бил в безсъзнание, когато решили да действат на своя глава. Поканих го тази вечер да дойде да се запознае с Алана, ако се чувства по-добре.

Карстен Бруслан пристигна, когато вечерята беше към края си. Момичето остана потресено, като видя колко е наранен. Знаеше, че Папи го е подредил така, но трябваше да запази за себе си тази информация. Въпреки раните беше красив и изискан, когато се наведе да целуне ръката й. Но след това очите му се разшириха, като позна в нейно лице момичето от селския празник.

— О, мили боже! — разсмя се той. — Онзи малоумен варварин не разбра ли коя сте?

Тя настръхна от обидата към Кристоф и възрази веднага:

— Все пак той разкри фактите. Нима очаквахте само от една моя дума да повярва, след като преди мен е имало толкова други претендентки да бъдат принцеси?

— Невероятно колко бързо започнахте да го защитавате.

Тя се изчерви и се обърна да седне на мястото си. Но Карстен не каза повече нищо пренебрежително. Всъщност веднага повдигна настроението със своето остроумие и чар. Беше много привлекателен, харесваше се веднага също като баба си, осъзна скоро Алана.

Но преди края на вечерта баща й я отведе настрани, прегърна я и сподели щастливо:

— Радвам се, че с Карстен се харесахте веднага. Вече беше посочено колко подходящо ще бъде от политическа гледна точка, ако вие двамата се ожените, и което е най-важното, по този начин страната ще се обедини още веднъж, ще се сложи край на вътрешните борби, които едва не доведоха отново до война.

Алана изгуби ума и дума от ужас. Да се омъжи за човек от рода, от който по всяка вероятност са били заговорниците, поръчали убийството й! Дали баща й не изрече на глас своето съкровено желание? Едва ли можеше да се случи в по-лош момент, след като точно сега изпитваше силно желание да го зарадва. И как да се омъжи за Карстен, след като подозираше, че е влюбена в нейния варварин… о, божичко, наистина ли беше влюбена? Затова ли се почувства толкова обидена и разочарована от факта, че Кристоф сякаш искаше да се държи на разстояние, въпреки че бе принуден все още да я пази?