Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- When Passion Rules, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Нина Рашкова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 34 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джоана Линдзи
Заглавие: Любовта е приказка
Преводач: Нина Рашкова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: ИК „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Американска
Печатница: „Симолини 94“
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-346-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1982
История
- — Добавяне
Двайсет и шеста глава
Алана ту се унасяше, ту се пробуждаше сепнато. Два пъти я стряскаха кошмари. Сънува, че се дави, че се задушава. Тези две случки днес бяха толкова подобни, че не се изненада, като се преплетоха в сънищата й. Но след това си спомни, че Кристоф спаси живота й днес; също така си спомни, че залови мъжа, който я нападна. Чувстваше се абсолютно защитена, когато беше с него, и като знаеше, че е до нея, се успокояваше и заспиваше пак.
Широкото легло беше толкова удобно. Вече дори не усещаше стегнатия халат, като се сви под завивките. Навярно го бе съблякла, когато й беше станало много горещо. Но в момента с Кристоф до себе си й беше приятно топло, точно както днес до огнището в селската къща, когато неговата топлина сложи край на онзи кошмар и меките оранжеви отблясъци на огъня изпълваха стаята.
Не беше чудно, че й се искаше да изпита отново целувките, в които я посвети Кристоф, но се изненада, че си спомняше неговото докосване толкова реално. След това разбра. Сигурно се бе разплакала и го беше събудила. И това бе неговият начин да я успокои, и да прогони страховете й, за да заспи отново. Кадифената мекота на неговите устни, милувката на езика му, ускореният й пулс, даже бурното сърцебиене… не, това не беше точно успокоение!
Мирисът на сняг от косата му изпълни ноздрите й, когато устните му се плъзнаха към шията й. От рамото до пръстите изпита бодежи. Усещането беше както преди и може би малко по-силно.
Ръцете му бяха върху гърдите й. Устните му ли бяха върху гърдите й? Беше прекрасно и изтръгна стенание от нея, изпълвайки с трепет цялото й същество. И тази интимна милувка… нищо до този момент не беше така вълнуващо. Вдъхна дълбоко, после още веднъж и пак, и задържа дъха си напрегнато. У нея се надигаше нещо и беше толкова чудно, толкова поразително хубаво, че дори дъхът й сякаш бе в плен и очакваше да бъде освободен. После тя издиша и потъна в най-еротичното удоволствие на света. То я заля, прииждащо на вълни, и тя изстена така високо, че сама се сепна.
Пръстите на краката й се сгърчваха, устните й се усмихваха и все така усещаше онзи пулс да тупти между бедрата й. Но беше изцедена докрай, уморена до смърт, за да се учуди какво става. Утре ще…
Но изведнъж топлата завивка й натежа. Разпери крака, за да я отметне. Нещо твърдо се хлъзна през пулсиращата й плът и тя трепна.
— Отвори очи, Алана. Разтопяваше се в ръцете ми. Сега нека да бъдем заедно. Искам да ти доставя огромно удоволствие и искам да видиш какво огромно удоволствие ще ми достави това на мен… да правя любов с теб.
Тя отвори очи и видя надвесено над себе си красивото лице на Кристоф. Грейнали сини очи. Усмивка на устните му, достатъчно топла да разтопи лед.
— Сега е много по-добре — прошепна той. — Започнах да си мисля, че си заспала отново.
Едва не се разсмя. Да заспи, докато се случваше всичко това? Но тя все още се наслаждаваше на радващия сетивата унес, в който плуваше. Даже тежестта му беше желана промяна, която го доближи до нея и тя можеше да го пипне.
Предаде се на желанието да го докосва, да погали голите му рамене, после силните му ръце, на които се подпираше, за да не премазва гърдите й. Той беше гол. Нали се възмути от неговата голота? Какво ли си е въобразявала? Златистото му тяло беше така великолепно, че възбуждаше сетивата й. С изпъкващи форми внушаваше усещане за сила, беше варварски мъжествен и все пак красив. Почуди се дали може да го опише на Хенри, за да изработи той подобна фигура от дърво. Щеше много да се радва.
Той я наблюдаваше съсредоточено. Изглеждаше очарован от начина, по който го изучаваше с върха на пръстите. Тя не се смути. Не се почувства ни най-малко засрамена.
Всъщност му се усмихваше и го дразнеше:
— Какъв хубав сън!
Той се подсмихна.
— Де да бяха толкова еротични и моите сънища. — После добави: — В действителност обикновено са. Нека да не се събуждаме от този, какво ще кажеш?
Зацелува я веднага и тя предположи, че в действителност не иска мнението й. Но се съгласи с него, като отвърна на целувките му. Все пак да се целува с него така всеотдайно и пламенно, от цялата си душа, може би не беше добра идея. Унесът изчезна мигновено. Мигновено ги облада страст и тя не извираше само от него. Като че ли не й бе достатъчно, но трябваше да опита да получи още повече!
От тях сякаш се издигаше пара. Гърбът му беше така хлъзгав, че не можеше да се вкопчи в него, което я накара да го прегърне през тила. И между краката й бе хлъзгаво. Онова твърдо нещо се плъзна през пулсиращите й слабини с лекота — напред и назад, възбуждайки я енергично. Надигна се отново същото поразително напрежение, което ставаше все по-силни и по-силно. Но сега знаеше накъде води. Знаеше…
— Сигурна ли си, Алана?
Ако кажеше само още една дума, щеше да изкрещи. Приличаше на паника, на крайна необходимост от онова, което изпитваше. Привлече устните му до своите и в този миг изохка. Това болка ли беше? Премина за миг и не беше сигурна. Но бе изпълнена е жар, цялото й същество бе жарко и… и…
— О, боже!
Възбудата, която се бе надигала постепенно, достигна отново връхната си точка, но сега беше по-различно! Удоволствието беше много по-голямо с онази жар у нея, която го удължаваше безумно. И такова огромно изобилие от нежност преливаше у нея към мъжа, който й поднесе този дар. Разкош, който допусна за кратко време това чувство. Тя всъщност искаше то да можеше да остане…
Но жарта не угасна. Даже след като той сподели с нея този прекрасен дар, тя го прегръщаше силно. Но той не забравяше колко е тежък. След нежна целувка по шията и страната й се претърколи встрани. Но не я пренебрегна. Привлече я до себе си, даже придърпа крака й, прегърна я, без каквото и намерение да я пусне. Приглади нежно косата й назад. Тя въздъхна дълбоко — удовлетворена, с чувство на лекота и блажено успокоена, Алана се сгуши до него.
— Беше прекрасно — каза сънливо, точно преди да потъне в сладкия унес.