Доналд Уестлейк
Банда (63)

63

— Защо се бавят толкова? — попита госпожа Уи.

Фиона седеше на съседното диванче и искаше да зададе същия въпрос, но все още бе наплашена от Джей Тъмбрил, особено пък тук, на негова територия, така че си мълчеше.

— От опит знам — отвърна Тъмбрил, — че арестите се правят внезапно, но освобождаването отнема малко повече време.

— Вече е почти шест — напомни госпожа Уи. — Имаха цели два часа, за да пуснат клетия Брайън.

— Да, обаче… — започна Тъмбрил, но телефонът го прекъсна. — Може би това вече е Майкъл — каза той и вдигна слушалката.

Докато Фиона, госпожа Уи и Тъмбрил чакаха тук, в офиса на Тъмбрил, един младши адвокат от „Файнбърг“, макар и не новобранец, казваше се Майкъл, бе изпратен да измъкне Брайън от лапите на полицията. Тъмбрил звънна по телефона да обясни ситуацията на заместник градския прокурор, който бе натоварен със случая, и Майкъл — двуметров младеж, пристегнат в черен костюм, в който приличаше на удивителна — тутакси пое натам.

— Да, Фелисити — каза Тъмбрил в слушалката. — Добре, свържи ме. Майкъл, какво става там, защо се бавите? Моля! Жак наистина ли е сигурен в това? Дай ми Роаноук. — Това бе името на заместник градския прокурор. Джей вдигна объркано вежди към госпожа Уи и продължи да говори по телефона: — Господин Роаноук, Джей Тъмбрил е. Сигурен ли сте, че Жак Перли е сигурен? Е, ако нямате нищо против, ние също искаме да дойдем към вас. Госпожа Ливия Нортууд Уилър, личната й асистентка и аз лично също ще дойда. Ще се придвижим възможно най-бързо.

Прекъсна връзката, натисна друг бутон на телефона и каза:

— Фелисити! Извикай ни кола. Възможно най-бързо.

Госпожа Уи ставаше все по-нетърпелива и раздразнителна.

— Джей? Какво означава това? Какво става? Къде е Брайън?

— Жак Перли — отвърна Тъмбрил, — частният детектив, в чийто офис…

— Да, знаем кой е. И какво?

Тъмбрил разпери ръце.

— Твърди, че разполага с неоспорими доказателства за принадлежността на Клансън към бандата, откраднала шаха.

— Това е абсурдно — обади се Фиона.

— Жак пътува към кабинета на градския прокурор със снимки.

— Бих искала да видя тези снимки — заяви госпожа Уи с тона на кралица Елизабет Първа в лошо настроение.

— Ще ги видим — увери я Тъмбрил. — Точно затова поръчах кола.

Перли бе пристигнал преди тях и крачеше напред-назад, прекалено възбуден, за да стои на едно място. Нахвърли се върху Тъмбрил още преди тримата да са влезли:

— Щеше да го пуснеш да си ходи? Канеше се да го освободиш? След всичко, което причини на сградата ми? И на твоя шах!

— Чакай малко, Жак — спря го Тъмбрил и се приближи към оплешивяващия спретнат очилат мъж зад обикновеното сиво метално бюро. — Господин Роаноук?

Роаноук се изправи и протегна ръка. Беше толкова спокоен, колкото Перли — изнервен.

— Господин Тъмбрил — предположи той и се ръкува с госта.

Тъмбрил кимна към придружителките си.

— Госпожица Ливия Нортууд Уилър и асистентката й Фиона Хемлоу.

— Моля седнете — покани ги Роаноук и сам се възползва от поканата.

Никой не последва примера му, тъй като Перли, който цял трепереше по време на ритуала по представянето, каза:

— Просто не мога да повярвам! Дори не си направи труда да се консултираш с мен!

— Ако имаш доказателства, Жак — отвърна Тъмбрил, — моля те, покажи ги. Всички изгаряме от нетърпение да ги видим.

— Дори не се консултира!

— Жак, вече сме тук.

— Дадох снимките на Ноа — каза Жак и махна отривисто към Роаноук.

— Моля ви, дами — обади се на свой ред заместник градският прокурор. — Столовете не са особено удобни, но все е по-добре, отколкото да стоите прави.

От лявата страна на вратата, до стената, бяха подредени три метални стола с тапицирани седалки и без облегалки за ръцете. Подобни столове се срещат в полицейските управления, а не в лекарските кабинети. Госпожа Уи си избра най-левия, така че Фиона зае най-десния. Роаноук подаде един голям непрозрачен плик на Джей, той го отвори и каза:

— Жак, много ще съм ти благодарен, ако ми обясниш какво точно има на тези снимки.

— Както знаеш, Джей — отвърна Перли, — отдавна храним подозрения по отношение на младия Клансън. В крайна сметка се заех с разследването на въпросния господин.

Госпожа Уи едва не скочи на крака.

— Така ли сте направили? И по чие нареждане?

— На Джей — уведоми я Перли. — Като ваш адвокат.

— Без да ми каже? И кой се предполага да плати за това?

— Госпожо Уилър — каза Перли, — сигурен съм, че резултатите от разследването ще ви убедят колко добре са похарчени тези пари.

— Така ли мислите?

— Жак — обади се Тъмбрил, — нужна ми е помощта ти.

— Добре — отвърна Перли. — Ето хронологията на събитията. В събота вечерта един от агентите ми е следил този Клансън и късно през нощта — само двадесет и четири часа преди обира! — го е снимал как се навърта около сградата ми!

Тъмбрил кимна към снимките в ръцете си и попита:

— Това на задната седалка той ли е?

— Да. А това, точно зад него, е сградата ми. Моят агент — обясни Перли — е видял, че Клансън наближава квартала, избрал е по-бърз маршрут и се е оказал точно на място, за да го снима, докато е минавал с колата.

— Следващата снимка — продължи Тъмбрил — показва как той и още някакви хора слизат от колата, нали? Тук вече са по-далеч от сградата ти, тя почти не се различава.

— Човекът ми е направил всичко възможно и е изцедил докрай възможностите на фотоапарата. Но аз мога да ви кажа, че това е един долнопробен бар по-надолу по улицата ми. Без съмнение там е имал среща с останалите членове на бандата.

— Джей, дай да видя тези снимки — обади се госпожа Уи.

Тъмбрил й подаде плика със снимките, а Фиона се премести на стола до госпожа Уи, за да може и тя да ги види.

— За жалост — каза Перли — моят човек не е успял да направи особено добри снимки на останалите в колата, но каза, че едната спътница на Клансън е била доста нахакана възрастна дама, истинска вещица. Вероятно е мозъкът на бандата.

Фиона погледна снимките, после крадешком хвърли поглед към госпожа Уи, която с ледено спокойствие се обърна към Перли:

— Нахакана възрастна дама, така ли? Вещица?

— Когато я пипнем — отвърна Перли, — а това без съмнение ще стане, гарантирам, че криминалното й досие ще се окаже лист по-дълъг от ръката ви.

Сега вече госпожа Уи се изправи, макар и не рязко и в никакъв случай разгневено. Стоеше, както би стоял замислен съдия, който се кани да произнесе смъртна присъда.

— Колата, в която Брайън се вози на тези снимки, господин Перли — каза тя, — е моя. Аз съм вещицата, която седи до него.

Перли премигна объркано.

— Моля?

— Третият член на престъпната ни банда, придвижваща се с лимузината ми, господин Перли — продължи госпожа Уи, — е Фиона, асистентката ми. Връщахме се от парти, организирано от кабелната телевизия, в която работи Брайън, и се бяхме запътили към бар, който в момента се смята за едно от най-светските и модни заведения в града.

По време на речта на госпожа Уи челюстта на Перли увисна, но от устата му не излезе нищо. Сега частният детектив затвори уста. Продължи да зяпа госпожа Уи, сякаш мозъчната дейност зад очите му бе преустановила ход.

Тъмбрил прочисти гърлото си и каза:

— Ливия, мисля, че Жак не прекарва вечерите и нощите си в този квартал.

— Явно и през деня толкова го свърта там — тросна се госпожа Уи и насочи вледеняващия си поглед към Тъмбрил. — И ако възнамеряваш да му платиш нещо за това, че е тормозил невинното момче, Джей, плати му от собствения си джоб, защото вече не си ми адвокат.

— Ливия, нали не искаш…

— Господин Роаноук — продължи госпожа Уи и се обърна към любопитния им домакин с все още строг, но не агресивен тон, — ще ни върнете ли най-сетне Брайън?

— Да, госпожо — отвърна Ноа Роаноук.