Серия
Дортмундър (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Whats so Funny, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

56

В понеделник сутрин Фиона пристигна в офиса и завари Луси Лийболд вече да набира мемоарите на госпожа Уи. В интерес на истината Фиона малко закъсня за работа.

— Госпожа Уи каза да идеш при нея, като се появиш — съобщи й Луси.

— Благодаря.

Тази сутрин й бе доста трудно да се надигне от леглото въпреки подвикванията на Брайън от кухнята през три минути, но това бе нищо в сравнение с неделното утро. Съботната забава на Лудешкото мартенско празненство, последвана от организирания от госпожа Уи набег по нюйоркските нощни заведения, просто довърши Фиона. Помнеше, че след последния бар задряма в лимузината и се наложи Брайън да я хване за ръка и да я свали оттам, а после да й помогне да се качи в асансьора и да влезе в апартамента. Спа дълбоко чак до обяд, но сънят не й донесе облекчение. Неделята се оказа изгубен ден, но тази сутрин силите й бяха почти възстановени. И така, в понеделник, Фиона влезе в кабинета на госпожа Уи с бистър ум и твърда стъпка.

Госпожа Уи изглеждаше свежа и жизнерадостна като великденско агне. Фиона въобще не предполагаше, че шефката й е толкова жизнена. Тя затвори вратата зад гърба си и поздрави:

— Добро утро, госпожо Уи.

— Добро утро, скъпа — отвърна госпожа Уи и добави игриво: — Къде си крила досега младия Брайън?

— О, много се радвам, че ви е харесал, госпожо Уи.

— Очарователен младеж. Сядай, скъпа.

Фиона приседна на неудобната табуретка с бележник в ръка и госпожа Уи продължи:

— Очевидно, освен очарователен, е и доста талантлив. Разбирам, че някои от декорациите по стените са били негово дело.

— Да, госпожо.

— По някакъв начин — забеляза деликатно госпожа Уи — тази кабелна телевизия… Как се казваше?

— „Гроуди“.

— Точно така. Струва ми се, че в дългосрочна перспектива май не е най-подходящото място за него. Искам да кажа — за зрял и талантлив човек. Не мислиш ли, че съм права?

— На Брайън там му харесва — отвърна Фиона просто защото това бе единственото хрумнало й оправдание в защита на работното място на Брайън.

— О, сигурна съм, че е така. Колегите му са такива веселяци. Особено Шон. Трябва да призная, че доста се позабавлявах с тях.

— Костюмът ви беше страхотен — каза Фиона. — Всички просто се влюбиха в него.

Госпожа Уи положи всички усилия, за да изобрази усмивка.

— Трябва да призная — довери тя, — че доста ми хареса ефектът, който предизвиках. Мислиш ли, че Брайън ще има желание да иде в университет?

— Но той е завършил университет — отвърна изненадано Фиона. — Има виеше образование, госпожо Уи. Специалността му е телекомуникации.

— О, така ли? — възкликна с жив интерес госпожа Уи. — Значи има и специалност телекомуникации? Виж ти.

Фиона се напрегна да измисли отговор, но в този миг телефонът на бюрото на госпожа Уи изписука и тя вдигна слушалката:

— Да, Луси? Благодаря ти, скъпа. Да, ще говоря с него. — Усмихна се на Фиона, вдигна пръст, за да й покаже, че разговорът няма да отнеме много време, и натисна един бутон. — Да, добро утро, Джей. Как си тази сутрин? Наистина ли? И защо? Моля? Божичко! Джей, как е възможно… Това е ужасно, Джей. За всички ни, да. Какво казва полицията? Нямат представа… Да, разбира се, разбира се. Да, естествено. В два часа. Ще дойда, Джей.

Госпожа Уи затвори и се обърна към Фиона с изражение на тресната от гръм. В този миг въобще не приличаше на Злата вещица от Запада, а на картината на Мънч „Писък“.

— Невероятно — каза тя.

Фиона щеше да експлодира от любопитство:

— Какво е станало, госпожо Уи?

— Откраднали са Чикагския шах.

— О, Боже — възкликна Фиона и добави наум: „О, Боже! Откраднали са го!“