Серия
Дортмундър (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Whats so Funny, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

48

Брайън гледаше втренчено костюма на Преподобния Извратен, проснат с разперени ръце на леглото. Изглеждаше така, сякаш преподобният току-що се е борил с валяк. Самият Брайън вече бе направил похотлива физиономия. Как само обичаше да влиза в тази роля!

— О-о-о, винаги ти става и ти много добре го знаеш — увери го Фиона и се опита да прозвучи весело вместо раздразнено, но тъкмо тогава телефонът иззвъня: — О, стига вече! — извика тя.

Брайън възвърна нормалното си изражение и каза:

— В крайна сметка тя ти е шеф.

Това бе последното нещо, което Фиона очакваше да се случи в резултат на поканата към госпожа Уи да присъства на Лудешкото мартенско празненство. Телефонът звънеше вече шести или седми път, а до началото на купона имаше още цели часове. Госпожа Уи явно бе деградирала до някакъв бесен тийнейджър и си умираше да споделя чувствата си по телефона.

Обажданията бяха посветени предимно на костюмите и по-точно на персонажа, който трябва да изобразяват. До този момент Фиона търпеливо, но непоколебимо отклони идеите за Елинор Рузвелт, Ани Оукли и Ела Фицджералд. Ела Фицджералд! Но разговорите не се занимаваха единствено с главоблъсканиците на госпожа Уи относно това в кого да се превъплъти след няколко часа. Трябва ли да вечеря, преди да излезе, или партито е с кетъринг? О, определено трябва да вечеря. В такъв случай госпожа Уи ще вечеря вкъщи и след това ще мине да вземе Фиона и Брайън.

Друг проблем. Тя ли ще е единствената дама на възраст на партито? В интерес на истината, не. Сред рекламодателите и другите гости, които могат да наминат, има хора на всякаква възраст. Е, разбира се, мъжете определено са повече от жените и проявяват строго профилиран интерес към нови запознанства и разговори с млади дами.

В такъв случай възможно ли е да присъства някой, който човек (разбирай — госпожа Уи) да познава? Изключено.

Фиона вдигна телефона в хола и се зачуди какъв ли е проблемът сега?

— Ало?

— Съжалявам за притеснението, скъпа…

— Никакъв проблем, госпожо Уи. С какво мога да съм ви полезна? Да не ви е хрумнала нова идея за костюм?

— В интерес на истината ми хрумна — отвърна госпожа Уи, — но този път нямам нужда от съвет по въпроса. Вследствие на обясненията ти за начина, по който протичат тези събития, успях да измисля перфектната дегизировка.

— Наистина ли? — Напрегната, разтревожена и пълна със съмнения, че отново ще успее да опровергае историческата личност, в която госпожа Уи е решила да се превъплъти този път, Фиона попита: — На кого се спряхте, госпожо Уи?

— Не, скъпа, няма да ти кажа, защото ще разваля изненадата. Обещавам, че ще си впечатлена. Значи така, колата ми ще ви вземе точно в десет и двадесет, добре ли е?

— Не искате да ми кажете? — Ужасът се вкопчи в гърлото на Фиона.

— Нека бъде изненада, скъпа.

— Сигурна съм, че ще е така.

— Всъщност — продължи госпожа Уи — ти звъннах заради приятеля ти Брайън.

Фиона погледна към спалнята, където в момента Брайън навличаше панталоните на Преподобния Извратен. Панталонът бе ушит от стар излъскан вълнен плат и разплут като шалвари и в него приятелят й приличаше на надут балон.

— Да? Какво има?

— Трябваше да попитам още преди — продължи госпожа Уи и в интерес на истината прозвуча леко притеснено, — но дали Брайън ще има нещо против да кавалерства на две дами тази вечер?

Противно на всички правила за обличане, Брайън сложи широкополата шапка на Преподобния Извратен и се огледа в огледалото на гардероба. Звереше се толкова усилено, че приличаше на решетка на кадилак.

— Няма да има нищо против — увери я Фиона. — Обещавам.