Доналд Уестлейк
Банда (35)

35

Жак Перли бе единственият частен детектив, който Джей Тъмбрил познаваше и с когото бе склонен да си има работа. Специалността му бе откриване на крадени произведения на изкуството. Често играеше посредник между крадците, от една страна, и собственик /музей/ застраховател, от друга. Перли бе културен и образован човек, далеч от мърлявите лекета, подвизаващи се под табелката „частен детектив“.

Тъмбрил познаваше Перли от години, тъй като „Файнбърг“ на няколко пъти се бе заемала с дела, които между другото включваха и връщане на ценни произведения на изкуството, откраднати от клиентите им. В случая Фиона Хемлоу не попадаше нито в графата „крадени“, нито пък в графата „произведения на изкуството“, но Джей Тъмбрил се сети именно за Жак Перли, защото искаше да намери отговори на определени въпроси.

В онзи понеделнишки следобед се срещнаха за обяд в „Тре мафиози“ на Парк Авеню — лъскав и дискретен храм на кулинарията, издържан в бяло, зелено и златисто и през това време на годината декориран с розови цветя. Перли пристигна пръв, както се полага, и се изправи с усмивка и протегната ръка да посрещне Джей, когато оберкелнерът Тони го доведе до масата. Жак Перли бе закръглен мъже талия на пълнена коледна пуйка и с лек намек за родния му парижки акцент. Миналото му на студент в художествена академия и неуспял художник го караше да гледа на света с умерен песимизъм и да го приема с добро, макар и леко кисело настроение на богат неженен вуйчо, който не очаква нищо и приема всичко.

— Радвам се да те видя, Жак — каза Джей и пусна ръката му. Междувременно Тони го настани, Анджело раздаде менютата, а Ква Хонг Йо сервира хляб, масло и вода. — Доста време мина.

— Да, така е. Ти си добре?

— А ти?

Разгледаха менютата, поръчаха храна и вино и Джей се наведе напред и сплете пръсти над чинията. Ква Хонг Йо се появи да вземе празната чиния, та се наложи Джей Тъмбрил да се дръпне назад. След изчезването на келнера той отново зае предишната си поза, намести внимателно брадичка върху сплетените си пръсти, сякаш нагласява топка за голф върху поставката й, преди да удари, и каза:

— Случаят е напълно поверителен.

— Разбира се.

— Добре. Откъде ли да започна?

Перли познаваше събеседника си достатъчно добре, за да се опита да му подскаже подходящ увод, и след около минута Джей продължи:

— Имаме клиент, който е много уважаван и с когото работим от години. Всъщност става въпрос за доста заможна дама.

— Разбирам.

— Та клиентката ни, без никаква намеса от моя страна, се е запознала с млада дама, която по онова време е младши адвокат при нас. — Джей си взе една филия и дълго я въртя между пръстите си, сякаш търсеше някакъв таен вход. — Младата дама е потърсила нетрадиционни методи, за да осъществи среща с клиентката — уведоми накрая филията. — Това е в пълно противоречие с правилата на кантората. — Хвърли бърз поглед към Перли и допълни: — Повечето кантори имат подобни правила.

— Да, съвсем нормално — съгласи се Перли.

Джей върна филията в подноса, сякаш леко разочарован от нея.

— За жалост — продължи той — действах малко прибързано. В интерес на истината уволних младата дама в присъствието на клиентката.

— Която е взела страната на младата дама — предположи Перли.

— По-лошо — поясни Джей. — Нае младата дама за свой личен асистент.

— О, Боже.

— Точно така.

Перли се замисли и каза:

— Нежният пол.

— Възможно е — съгласи се Джей. — Със сигурност по-упоритият пол.

— И като стана дума за полове — продължи мисълта си Перли, загледан на свой ред във филия хляб, — дали е възможно сексът…?

— Какво? Не, не! Въпросът е от съвсем друг характер!

За щастие точно в този момент пристигна супата и когато подновиха разговора, насоката му бе леко променена:

— Въпросната млада дама — каза Джей — възбуди подозренията ми с начина, по който се е натрапила на клиентката. Какви са мотивите й да го направи?

— Да си осигури работа при нея?

— Не, не ми се вярва, поне в началото не е това. — Джей поклати глава. — Съмнявам се, че е била в състояние да предвиди събитията в такава перспектива.

— В такъв случай какво е намислила?

— Точно там е въпросът — отвърна Джей и впери многозначително очи в Перли. — С две думи — това е въпросът.

— Въпросът, който ни събра днес за обяд.

— Абсолютно. Какви са първоначалният мотив и крайната цел на младата дама. Има ли риск за клиентката ми и ако да, какъв?

— Да, разбира се. Преди колко време се случи това?

— Уволних младата дама през декември.

— А! Точно навреме за Коледа.

— Въобще не съм се замислял дали е Коледа, или не.

— Разбира се, разбира се — усмихна се Перли. — Просто се шегувам.

— Просто когато установих фактите — поясни Джей и почувства, че в гласа му се промъкват оправдателни нотки, които не се поколеба да унищожи в зародиш, — действах прибързано. Вече го споменах.

— И какво се случи през трите месеца оттогава?

— Тя — младата дама — се е наместила в апартамента на клиентката. Не че се е преместила там — просто работи при нея, живее на друго място. Всеки път, когато звънна на клиентката, не само че чувам гласа на младата дама, а съм принуден и да оставям съобщенията си за клиентката на нея. Не мога да се освободя от усещането, че става нещо нередно.

— Да.

— Най-сетне — обясни Джей — реших, че трябва да се доверя на инстинкта си и да действам, пък било то и само за да се уверя, че няма… никакви основания за притеснение.

Перли кимна. Огледа се крадешком дали отнякъде не се задава келнерът с предястието и каза:

— Никога не съм се съмнявал, че проявяваш внимание и загриженост за доброто на клиентите си, Джей. Въпреки това обаче ми се струва, че нямаш конкретни опасения или съмнение по отношение на младата дама, нали така?

— На практика не знам нищо за нея — оплака се Джей. — Взели сме я на работа след обичайните процедури и изпити. Донесъл съм ти копия от всички документи, свързани с нея.

— Добре.

— Има прилично образование, доколкото знам произлиза от почтено семейство, но няма никакви предишни връзки с клиентката. Въпреки това се е насочила точно към тази клиентка.

— Щом има действие, значи има и мотив — цитира Перли. — Какъв е мотивът? Това искаш да разбера, нали така?

— Да.

Перли кимна.

— Къде да изпращам фактурите?

— Адресирай ги до мен, в кантората — отвърна Джей. — Аз ще ги префактурирам на клиентката.

— В крайна сметка работим в неин интерес — съгласи се Перли. — Дори и да не открия нищо… укорително.

— Каквото и да откриеш, ще е от полза — увери го Джей. — Ще съм доволен дори и само да отговориш на въпроса ми защо се е свързала с клиентката. Тя също ще остане доволна.

— Естествено.

Перли бръкна в модното си черно сако и измъкна тънък бележник с джобче за златна писалка в подвързията, издърпа писалката и каза:

— Ще ми трябват имена, адреси и някои малки подробности за двете дами.

— Разбира се.

Джей се поколеба за миг и Перли се наведе над току-що пристигналото основно ястие, за да го увери с усмивка:

— Дискретността е най-голямото ми достойнство, Джей.