Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Whats so Funny, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Банда

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-927-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1252

История

  1. — Добавяне

58

Неса се пресегна назад, стисна задника на Чик и извика във възглавницата:

— Кола!

Метрономът, в който се бе превърнал Чик, тутакси спря.

— Какво?

— Кола! Иди да видиш каква е.

Чик изгуби няколко секунди, за да огледа стаята, сякаш очакваше някаква кола да профучи покрай тях, но после се надигна от Неса, скочи от леглото и изтича към прозореца.

— Кола е! — потвърди той. — Две коли!

Възможно ли беше в края на краищата да са дошли тъпаците с шаха? Неса не бе повярвала на онази история и за секунда. Навъси се и каза:

— Време е да се обличаме.

През последните четири месеца, от миналия ноември насам, в живота на Неса се изредиха няколко мъже. Тя смени мечтателя Брейди с Хюи, стопаджията, на когото не можеше да се разчита за нищо. Ако си падаше по размишленията, сега сигурно щеше да размишлява над факта, че мъжете в живота й деградират от лоши към безнадеждни. Чик например не притежаваше сръчността на Брейди с ключалките, нито пък хитростта и непрекъснатите парични приходи на Хюи. Като се замислиш, Чик не притежаваше никакви преимущества, освен огромно здраво и неуморно тяло и мек характер, благодарение на който Неса го водеше за носа или за други части на тялото. От друга страна, общуването с него бе лесно и тя го взе за компания по пътя си за едно или друго място.

Последните четири месеца не успяха да втвърдят характера на Неса, а по-скоро я насочиха по пътя към жената, в която щеше да се превърне. Бягството от Нъмбнътс с Брейди не бе сериозно житейско решение, а по-скоро пакост или готин номер, като например бягство от час или нощно къпане голи с цяла камара съученици в езерото Гилеспи. Замяната на Брейди с Хюи стопаджията стана също толкова импулсивно и необмислено, но постепенно в главата й взеха да се прокрадват планове и сметки. Мързеливият разпилян Брейди се оказа напълно безполезен в живота й, за разлика от Хюи стопаджията. Когато и той я разочарова, макар и по съвсем различни причини, се появи друг. До този момент тя бе насъбрала достатъчно сериозност, за да установи, че все още не е достатъчно сериозна, но ще стане. Все още имаше време да порасне. Сега, макар и не за дълго, бе с Чик, който безпомощно се взираше през прозореца.

Неса нахлузи дънките си, застана до Чик и каза:

— Облечи нещо.

Огледа двата обикновени седана пред гаража. Вътре се спотайваше очуканият сив крайслер на Чик, което си бе допълнително усложнение.

От двете коли слязоха общо четирима души, всичките навлечени с дрехи, тъй като в Масачузетс краят на март си е още зима. Под погледите на Неса и Чик, който най-сетне бе успял да се облече, четиримата се заеха да вадят разни неща от колите и да ги носят към къщата за гости вдясно. Наизвадиха парцали, метли, гъби, кофи, шишета и кутии с почистващи препарати.

Бяха прислуга — двама мъже и две жени, дошли да изчистят къщата за гости. Значи щяха да идват гости.

Дали нямаше да дойдат и в тази къща? Хубаво беше, че започваха почистването от другата. Неса и Чик не можеха да се разкарат, докато колата им е блокирана в гаража, но поне щяха да имат време да заличат следите от пребиваването си тук, преди чистачите да нахълтат.

Така или иначе, нямаше много следи, тъй като Неса и Чик се промъкнаха покрай заключената порта на имението едва предната вечер. Караха на север и тя му каза, че в горите на Масачузетс има голяма празна къща. Обясни как Брейди е намерил начин да отключи и че тя също може да го направи. Разказа за хората, които се появили по едно време, за да изберат място, на което да скрият ценен шах, и как после въобще не се появили, с шах или без шах.

— Според мен са някакви тъпаци — заяви Неса снощи, — но и без това нямаме бърза работа, нали? Ще спрем там, ще проверим дали въобще са се появявали с шаха, ще спим в хубаво легло, ще размразим малко храна и утре ще тръгнем.

— Можем да мръднем към Охайо — предложи Чик, без да има предвид нещо конкретно.

— Да, защо не — съгласи се Неса.

Защо не? Охайо с нищо не бе по-лош от всяко друго място, докато изчакваше, за да стане сериозна. Междувременно шахът можеше да им свърши хубава работа, но, разбира се, от него нямаше и следа. Ако имаше нещо, което Неса със сигурност бе научила по време на пътешествията си, то бе, че тъпаците си остават тъпаци.