Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (5)

V

Наближаваше десет и половина, но стъклената врата на Бюрото на Международната детективска агенция бе осветена. Херман Първис работеше.

Ед Далас отвори и надникна в просторния кабинет.

Първис бе висок като стълб. Седеше зад бюрото, а пред него бе натрупана огромна купчина книжа и документи. Между зъбите му стърчеше химикалка. Той вдигна поглед, кимна, извади химикалката от устата си.

— Влез — покани Ед и му посочи стола пред бюрото. — Знаех, че ще дойдеш. Очаквах те.

— Имам нещо за онези двамата — рече Далас, сядайки. — Мъжът е Престън Кейл. Чувал ли сте някога за него?

Първис се замисли за миг, а после кимна с глава.

— Търгуваше в Сан Франциско. Играеше и на борсата — после замислен събра пръстите на двете си ръце и погледна към тавана. — Преди около две години направи някаква мръсотия. Група посредници го прикриха, за да не стане скандал. Принудиха го да се откаже от бизнеса, да напусне града. И той дойде при нас…

— Зная, зная — прекъсна го Далас. — Всичко това ми е известно. Надявах се сам да ви го разкажа. Информацията ми даде Фейвъл.

Далас винаги се учудваше на осведомеността на Първис. Нямаше личност в града, която по някакъв начин да е замесена в мръсен бизнес или престъпление, а Първис да не знае в детайли подробностите.

Той изравяше информацията си с бързината на компютър. Понякога и по-бързо.

— Надявам се, че нищо не си платил на Фейвъл — отбеляза със страх Първис. — Тоя вампир ще ми изсмуче и последната печалба.

— Е! Трябваше все пак да му дам нещичко. Откъде можех да зная, че вече имате тази информация? — рече Далас. — Една двайсетачка няма да ни опропасти.

Първис простена.

— Колко пъти съм ти казвал… — започна той, но Далас го прекъсна.

— Зная, зная. И майка ми на времето все същото ми говореше. Искате ли да чуете нещо за момичето, Ийв Джилис?

— Знам и за нея — хладно отбеляза Първис. — Преди няколко години спечели конкурс за красота и награда от пет хиляди долара. Бе уговорила ръководството на „Фоли“ да й даде шанс, след година изплува на върха и остана там. Има брат близнак, ако добре си спомням, който прекара последните години в Индия. Вярвам, че вече се е върнал. Момичето преди няколко месеца изненадващо напусна „Фоли“ и стана любовница на Кейл. Защо го направи никой не знае. Кейл не е от хората, които биха могли да се грижат за нея. Според мен тя сгреши. Би могла да поразпита и да научи за него, преди да напусне „Фоли“. Там наистина добре й плащаха.

Далас се намръщи:

— Защо сте ме наел, след като и сам знаете всичко? — а после изпъшка. — Подбиха ми се краката…

Първис се окашля. Самодоволно. Като дете се радваше на феноменалната си памет.

— Не ти плащам, за да откриваш факти от миналото, а да ги връзваш с настоящето. И после — не всички могат да складират толкова неща в главата си. Аз случайно имам дарба за това… И така, онези двамата значи са разговаряли с раджата.

— Да. Почти цял час.

Първис се отпусна назад и забарабани с пръсти по бюрото. Този навик изкарваше Далас от равновесие. А за Първис бе върхът на концентрацията.

— Може ли поне за миг да престанете? — запита Далас, дишайки тежко. — Или искате да стана и да марширувам?

Първис отново събра пръстите на двете си ръце и погледна през тях към Далас. Очите му гледаха разсеяно. Нямаше нищо привлекателно в Първис, но създаваше впечатление за човек, който си поръчва дрехите, без да държи сметка за цената.

Той въздъхна намръщен:

— Трябва да бъдем внимателни на всяка крачка. Може би тези скъпоценни накити са наблизо. Винаги съм си мислил, че раджата ще се опита да си ги върне. Учудвам се, че не го е направил досега.

— А откъде знаете, че той ги търси? — нетърпеливо рече Далас. — Това, че застрахователната компания се съмнява в него, не е причина и ние да мислим така… или има нещо друго?

— Те се съмняват само защото аз ги наведох на това — спокойно отговори Първис. — Когато някой знае факти за един човек и за неговото безразсъдно пилеене на пари, така, както аз знам, на този някой трябва да му е ясно, че раджата ще си потърси накитите, щом парите му привършат… И друго: не забравяй, че сега накитите са на застрахователната компания. Тя отдавна изплати застраховката, но стойността им расте. Обзалагам се, че раджата няма да ги задържи, в случай че се намерят. Би могъл да ги продаде в Индия, без никой да разбере. Сега са му необходими пари, май е стигнал до последния милион.

— Ах, нима! — саркастично отбеляза Далас. — Бедничкият, ще му се наложи да гладува!

Първис се нацупи. Подобни забележки смяташе за проява на лош вкус. За него парите бяха всичко.

— Сега това не е важно — каза той. — Ако си свършим добре работата, ще спечелим четиристотин хиляди. Обзалагам се, че раджата ще ни отведе до накитите, но трябва да сме търпеливи. Мак Адам и Ейнсуърт го следят нощем. Бърнс го дебне през деня. Що се отнася до теб, искам да следиш Кейл. Ходи по петите му, но без да те усети. Раджата няма сам да си търси накитите. Ще намери някой да свърши това. А този някой спокойно може да бъде и Кейл. Не го изпускай от поглед. Ако до края на седмицата не покаже, че влиза в играта, остави го. Ще чакаме да се появи друг.

През цялото време Далас слушаше внимателно.

— Може да сте на погрешен път — проговори накрая. — Най-просто би било да изчакат Хейтър да излезе от затвора. Единствен той може да ни отведе до накитите.

— Но той ще излезе чак след две години! — възрази Първис. — Не мога да си позволя да чакам толкова. Трябва нещо да се направи дотогава.

— А защо да избързваме? — запита, прозявайки се, Далас. — Върху този случай работим вече петнайсет години. Защо да не се концентрираме върху нещо друго и да дочакаме Хейтър да излезе?

— Нима не схващаш колко бихме могли да спечелим…

— Да, казахте ми, но съм дяволски сигурен, че лично аз едва ли бих докоснал и долар от всичките тези четиристотин хиляди.

— Това ще видим — бързо рече Първис. — Все още ги нямаме. Застрахователната компания ни даде твърде много аванс през последните години, а ние направихме много малко, за да ги заслужим. Не можем да си позволим да чакаме, докато Хейтър излезе на свобода. Сега трябва да се действа.

Далас го погледна подозрително:

— Да не би да ви е присвила язвата?

— Още по-зле! Прекратяват ми авансите. Едва успях да изкопча пари за още три месеца. Трябва да се завърти машинката, иначе на някой от нас ще му се наложи да си търси работа другаде.

Далас измъкна дългата си фигура от фотьойла и нахлузи шапка.

— Не мислете, че ще ме изплашите — рече той на шефа си. — Бих могъл да си намеря и по-добра служба, но ще ми липсват тези задушевни срещи с вас. Окей! Ще следя Кейл. Може и да ни заведе при накитите, но се съмнявам. Само Хейтър знае къде са. Докато той е в затвора, всичко ще остане в тайна.

— Не можем да чакаме още две години — повтори Първис. — Имаме само три месеца да решим случая. Дръж се плътно за Кейл и момичето. Тя може да знае нещо.

Лицето на Далас се разведри.

— Няма да е трудно да се следи момичето, даже ще ми е приятно — ухили се той от вратата.

Забеляза опасни пламъчета в очите на Първис и побърза да я затвори след себе си.