Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (10)

I

Рико остави писалката и се отпусна с въздишка на стола. Петстотин и двайсет долара в повече от сметките за миналия месец. Преди половин година би се зарадвал. Но сега — не. Не беше доволен.

Цял месец работа за петстотин и двайсет въшливи долара. Отмести стола, стана и започна да се разхожда напред-назад. Стандартът му постепенно се бе изменил и сега живееше на широка нога. Често парите едва му стигаха за това ниво. Отскоро се бе преместил от тристаен апартамент в луксозно шестстайно жилище. А то му струваше четири пъти по-скъпо. Отдавна вече не носеше конфекция. Сметките от шивача го караха все по-често да бърка дълбоко в джоба си. Беше си купил и един роудмастер буик на изплащане. Цената на момичетата, които внимателно подбираше за клуба, беше висока и трябваше да се плаща в брой.

След убийството на актрисата Джейн Брюс се налагаше да спре с търговията на бижутата. Знаеше, че Олин го дебне и докато не се разсее мъглата, беше глупаво да предизвиква съдбата.

Три седмици бяха минали от тайнственото предложение на Кейл. Три седмици вече Рико търсеше Бърд под дърво и камък, но той сякаш бе изчезнал от лицето на земята. Никой не беше го виждал.

Кейл бързо губеше търпение. Отново бе дошъл миналата вечер и открито му заяви, че му дава само три дена още. Ако дотогава не намери Бърд, излизаше от играта.

Петнайсет бона! Рико бавно отпиваше, вперил мрачен поглед в скъпите си обувки. Къде, но дяволите, е този Бърд? Защо не му се обажда, както беше обещал? Дали не гонеха Бърд по покривите онази нощ, когато стреляха и бяха убити ченгето и момичето от дрогерията? Колко време мина оттогава? Рико започна да прелиства настолния календар. Двайсет и три дена!

След като пресуши и второто уиски, реши да се разтъпче из ресторанта. Наближаваше полунощ и беше време да се появи. Приближи се до една ваза с цветя, избра си красив карамфил, закачи го отляво на ревера и се огледа в огледалото. Намести още веднъж копринената кърпичка в джобчето и се обърна.

Застина, неповярвал на очите си, но бързо се овладя и с протегнати ръце тръгна напред.

— Бърд! По дяволите! Точно си мислех за теб. Къде беше, дявол да те вземе?

— Извън града.

— Олин все още те търси — каза Рико и изведнъж се сети, че вече има обява за залавянето на Бърд. — Може би не трябваше да идваш тук.

— Недей да трепериш — махна с ръка Бърд. — Видях се с Олин.

Рико изстина.

— Искаш да кажеш, че си говорил с него? Кога?

— Първо ми дай едно питие — озъби се Бърд. — Целия проклет следобед съм прекарал в Главното управление.

Рико наля уиски в една чаша и я остави на масата.

— Какво стана?

Бърд преполови наведнъж чашата, остави я и пое дълбоко въздух. Протегна ръка и си взе цигара от кутията на Рико. Запали я и изпъна дългите си крака.

— Имам си желязно алиби — отвърна. — Олин нямаше какво друго да прави и ме пусна.

— Значи нямат нищо против тебе? — живо попита Рико.

— Никога не са имали — отвърна Бърд и устните му се разтегнаха в доволна усмивка. — Никой не ме е видял. Опитаха се да ми пробутат убийството на онази актриса, но нямаха никакви доказателства. Успях да отида в Ню Йорк и си създадох добро и сигурно алиби. Имам си там мои хора. Шестима приятели се заклеха, че съм бил с тях през цялата вечер, когато е била убита. Аз и моят адвокат отнесохме на Олин клетвените декларации. Нищо не можа да направи.

Рико въздъхна облекчено.

— Това е чудесно — рече, потривайки ръце. — Страхотен си! Значи отново си свободен, готов за действие?

— Естествено — съгласи се Бърд равнодушно. — Продаде ли оная гривна?

Рико кимна с глава.

— Не спечелих много от нея, но съм доволен, че изобщо намерих купувач.

— Не плямпай глупости — грубо го засече Бърд. — Ако стоката е добра, винаги се намира купувач.

— А с теб какво стана? Чуха се слухове, че си бил ранен?

— Да, бях. Изкарах две седмици на легло.

— Как успя да им се измъкнеш? — очите на Рико едва не изхвръкнаха от орбитите.

— Скрих се при една жена — отвърна Бърд и закри лицето си с длани. — Тя ме спаси — намръщи се и се загледа надолу. — Дяволска работа. Досега не беше ми се случвало такова нещо.

— Кое е мацето? — полюбопитства Рико. — Виж ти какъв късмет. А хубава ли е?

Бърд така го изгледа, че Рико го побиха тръпки.

— Затваряй си шибаната уста — озъби се той. — Не те интересува коя е. Тя има повече смелост в малкото си пръстче, отколкото в торбата, която се нарича Ралф Рико.

— Е, разбира се — усмихна се Рико накриво. — Не се интересувам. Не искам да се сърдиш.

— Свърших парите — заяви Бърд. — Имаш ли нещо за мен?

— Имам — наведе се напред Рико. — Нещо голямо. Идваш точно навреме. След три дни щеше да е вече късно. Това е голям бизнес. Можеш да спечелиш десет хилядарки.

— Десет бона?! Да не си пиян?

— Човекът, който стои зад целия проект, е Престън Кейл. Голям финансист. Той предлага десет бона на оня, който му свърши работа. Казах му, че ти си единственият, който може да го направи.

— Каква е задачата? — попита Бърд.

— Виж, това не зная. Кейл иска първо да говори с теб. Пази всичко в тайна. Каза ми, че първо иска да те види и да разговаря с теб, преди да ти съобщи подробностите. Всичко е наред, Бърд. Кейл е голяма клечка. Ако видиш къщата му, ще ти паднат очите. А ако знаеш мацето му… Преди беше във „Фоли“. Върхът! Всичко около него е страхотно!

— Сигурен ли си за тези десет бона? — Бърд не изглеждаше кой знае колко впечатлен.

Разбира се. Ако свършиш всичко както трябва, получаваш десет, ако не успееш, само пет. Кейл не си играе на дребно. Почакай само да го видиш.

Бърд понечи да каже нещо, но вратата на канцеларията се отвори и влезе едно червенокосо момиче.

— Какво искаш, Зоя? Не виждаш ли, че съм зает?

— Онзи Далас, младият, пита дали може да осребри един чек — отвърна тя, приближи се до писалището и остави пред Рико чека. — Само за трийсет долара е. Иска да ми плати с тях шампанското.

Рико сбърчи вежди, вдигна чека, дълго и внимателно го гледа. После отвори едно чекмедже, сложи го вътре, а от някаква кутия извади пачка петдоларови банкноти и отброи шест.

— Изглежда, че му харесва тук — рече Рико. — Май е станал редовен посетител. Какво всъщност иска?

Зоя елегантно се отпусна в един фотьойл и кръстоса хубавите си крака, гледайки предизвикателно Бърд.

— Мисля, че идва заради мен — усмихна се тя и намигна на Бърд, който я изучаваше с леден поглед. — Щом си харчи парите, какво ти пука?

— Не съм казал, че ми пука — отвърна Рико раздразнен и побутна банкнотите към Зоя. — Друг път, когато влизаш, моля те да чукаш на вратата.

— Ах, да, разбира се. Просто забравих. Няма ли да ме запознаеш с приятеля си?

Бърд направи движение, което ясно издаваше нетърпението му.

— Върви, Зоя — махна с ръка Рико. — Имам работа.

Тя повдигна рамене с безразличие.

— Трябва сама да се утешавам, че не съм изгубила кой знае колко — каза и се изплези на Бърд. После тръгна, като полюляваше предизвикателно бедра, и затръшна вратата след себе си.

— Коя е тая? — попита Бърд.

— Тя е чиста. Едно от моите момичета. Казва се Зоя Нортън — отвърна Рико. — Може би ще мога да уредя да се видите с Кейл още тази вечер. Искаш ли?

Бърд кимна с глава и Рико взе телефона.

Щом Кейл се обади, Рико рече:

— Човекът, когото търсихме, пристигна. Тук е при мен.

— Наистина ли? — трепна гласът на Кейл. — Можете ли веднага да го доведете тук, Рико?

— Разбира се, вече му казах, че искате да го видите.

— Слушайте, може все пак да не е точно човекът, когото търся. Това все още не мога да кажа, докато не го видя. Предупредете го. Само при тези условия ще се срещнем.

Рико се засмя доволен. Погледна към Бърд и му намигна. Бърд остана неподвижен, с безизразно лице.

— Това е вашият човек, господин Кейл. Няма грешка.

— Елате — каза Кейл. — Апартамент 200, „Роксбърг хаус“.

— Иска веднага да те види — Рико затвори телефона и добави: — Намира се в апартамента на куклата Ийв Джилис. Може би ще е по-добре да дойда с теб.

Бърд стана, пресуши чашата си и загаси цигарата.

— Приготви се.

Рико извади от гардероба черна мека шапка с широка периферия и я килна бабаитски над дясното си око.

— Тръгваме — каза той и добави, — внимавай как ще говориш с Кейл. Нали ги знаеш тия богаташи, обичат да ги уважаваш.

— За десет бона ще бъда учтив колкото искаш — студено каза Бърд. Отвори вратата към задния вход.

Нито един от двамата не забеляза Зоя, която дебнеше иззад полуотворената врата в края на коридора. Щом те излязоха, тя даде знак на Ед Далас. Той хвана телефонната слушалка и започна да набира номера на Първис.