Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (2)

II

Високият Ед Далас влезе в телефонната кабина на хотела.

— Международна детективска агенция, добър вечер! — каза мелодичен женски глас.

— Тук е Ед Далас. Дай ми шефа, малката.

— Момент, моля! — каза момичето и продължи да търси връзка.

— Какво има, Далас? — чу се плътният глас на Херман Първис, шеф на агенцията.

— Негова светлост има гости — заговори бързо Далас, а цигарата му подскачаше нагоре-надолу пред слушалката. — Мъж и жена. Мъжът е добре охранен тип и наближава петдесетте. Сякаш е направен от пари. Жената е елегантна млада блондинка с пищни форми, по които ми изтекоха очите. Негова светлост ги очакваше. Минаха пред портиера, без да спрат, и се качиха горе в апартамента. Какво да правя с тях?

— Не наричай един индийски раджа „Негова светлост“ — хладно отбеляза Първис. — Той е индус от най-висока класа. Макар че има друг цвят на кожата…

— Окей! Окей! — нетърпеливо го прекъсна Далас. — Не виждам разлика. Какво да правя с ония двамата? Искате ли да ги проследя?

— По-добре се помъчи да разбереш кои са — отвърна Първис. — Не можем и не трябва да рискуваме. Това са първите му гости, нали?

— Да, ако не смятаме онези двама простаци от посолството и доктора, който снощи го лекува от безсъние.

— Не, тях не ги слагаме в сметката.

— Добре, ще видя какво мога да направя. Ще ви се обадя отново, ако се случи нещо интересно.

Далас пусна слушалката, отвори вратата и мина през фоайето на хотела. В ъгъла, потънал в едно от креслата, го чакаше Джек Бърнс. Той разсеяно четеше обявите за конни състезания, но с едното си око не изпускаше входа. Далас се наведе и му прошепна:

Старият иска да разберем кои са ония двамата. Остани тук и си отваряй очите. Ако нещо се случи или се появи някои, свържи се веднага с шефа.

Бърнс се намръщи:

— Ще полудея, ако се наложи да остана още тук — изръмжа той. — Повече бих желал да проследя блондинката. Опитай се да научиш телефонния й номер, Ед.

— Гледай да не заспиш — отвърна Далас и се изправи. — Старият каза, че работата е много важна.

— Де да можех… — прозя се Бърнс.

Далас се промъкна през навалицата във фоайето и се спря до главния вход. Избра фотьойл, от който се виждаха и двата асансьора.

Чака дълго. Мина повече от час, преди да се появят отново гостите на индийския раджа. Дамата вървеше напред, елегантно облечена, русокоса, с големи светлосини очи, които чудесно завършваха тази хладна, но изтънчена красота… Бедрата й грациозно събираха и разпиляваха възхитените мъжки погледи.

Мъжът, който я придружаваше, беше висок, мургав, възпълен, но стъпваше леко и енергично. Меката посребрена коса придаваше благородство на лицето му, скъпите дрехи и достойнството му направиха впечатление дори на Далас, а той не се учудваше лесно.

Преминаха покрай Далас и излязоха през главния вход. Той се надигна и тръгна след тях. Излезе точно навреме, за да види как двамата влизат в огромна лимузина. Зад кормилото седеше тъмнокож шофьор в ливрея. Колата се отлепи от тротоара и потегли с такава бързина, че Далас се отказа от мисълта да ги настигне и проследи. Той си повтори номера й и махна на едно свободно такси.

— Главно полицейско управление — подхвърли на шофьора. — И си представете, че бързаме за място, където бушува пожар.

Три минути по-късно таксито спря пред огромното железобетонно здание на управлението. Докато плащаше на шофьора, Далас забеляза лейтенант Олин, който се измъкваше от една полицейска кола, и побърза да го настигне по каменните стъпала.

— Хей, Джордж, чакай, искам да те питам нещо. Имаш ли малко време за мен?

Олин го погледна намръщено.

— Потънал съм до гуша в работа, но, струва ми се, бих могъл да ти отделя една минутка. Хайде! — те тръгнаха заедно. — Чу ли за убийството на Джейн Брюс?

Далас зяпна срещу него. Олин бързо мина през входа, стигна до малката си канцелария, отвори вратата, влезе и се отпусна тежко зад писалището.

— Грабеж, и то пред очите на няколко от момчетата ми. Дявол ги взел глупаците! Слънчеви бани ли са правили, та не са го забелязали. Онзи е дигнал гривна с диаманти и смарагди, която струва най-малко пет хилядарки. Жената се развикала, а той я ударил с юмрук. Строшил й челюстта, а при падането тя на свой ред си строшила главата.

— Дявол да го вземе! — възкликна Далас и подсвирна. — Мръсна история. Подозираш ли някого?

Олин кимна с глава.

— Да. А сега казвай какво искаш.

— Преследвам черна лимузина с регистрационен номер А-067. Искам да знам кой е собственикът.

Олин запали подадената му от Далас цигара.

— Работиш ли върху някакъв случай?

— Кражба отпреди петнайсет години — отвърна Далас. — Искаш ли да чуеш нещо около това? Историята е интересна.

Олин поклати глава.

— Кражбите не ме интересуват, не са в моята специалност. Освен това кой се интересува още от кражби, извършени преди петнайсет години?

— Застрахователната компания, защото това е плячка, която струва четири милиона — заяви Далас сериозно.

— Чакай, чакай! Четири милиона! По дяволите, сигурен ли си? — попита Олин.

— Да, застрахователната компания продължава да търси, но все още няма и следа от накитите.

— Аха, струва ми се, че се сещам за нещо — забеляза Олин, гасейки цигарата си. — Не беше ли колекцията на някакъв раджа?

— Точно така. Колекцията на махараджата от Читабад. Той я дал под наем на музея Пердрайт. Беше преди петнайсет години. В музея веднага уредиха изложба на най-известните колекции на бижута в света. Индиецът изпрати със самолет семейната сбирка в Ню Йорк. За съжаление, тя не стигна предназначението си и никой повече не я видя. Година по-късно при един препродавач в Амстердам пристига Пол Хейтър и предлага няколко бижута. Сещаш ли се за Хейтър? Беше най-дяволският крадец на скъпоценности. Препродавачът издаде Хейтър и помогна на полицията да го залови, защото Хейтър не бил съгласен с предложената му цена. Въпреки че бе арестуван, той не призна къде е скрил колекцията. Бе осъден на двайсет години и все още е в затвора, но след около година би трябвало да излезе. Моят старец Първис оглави детективската агенция преди време и оттогава всички търсим накитите. Единствената ни надежда е, щом Хейтър излезе от затвора, да се прилепим към него. Надявам се да ни отведе до съкровището. Ще спечелим четиристотин хилядарки, естествено, ако намерим плячката, а също и мангизите, които плаща агенцията за една година.

— Чакай, чакай! Хейтър сам ли извърши кражбата? — запита Олин.

— Никой не знае — повдигна рамене Далас. — Пилотът и екипажът на самолета и досега не са намерени, пък и самият самолет също. Вероятно са били цяла банда с Хейтър, но той не издаде никого. Почти съм сигурен, че Хейтър е единственият, който знае къде са скрити бижутата.

Олин се почеса енергично по брадата.

— Обещавам ти, че моите момчета ще накарат птичето да пропее — рече кисело той.

— Не се самозалъгвай. Бяха го подредили така, сякаш току-що е излязъл от кланица. Въпреки това не си отвори устата.

— Аха! Вървете по дяволите и ти, и твоята кражба за четири милиона — нетърпеливо извика Олин. — Имам и без друго достатъчно ядове с това убийство, което ми увесиха на врата. Защо, по дяволите, искаш да знаеш кой е собственикът на онази кола?

— Преди няколко години умря махараджата — заобяснява Далас. — И неговият син го наследи. Младежът има свои схващания за това как трябва да прекара живота си. Той разпилява бащините милиони като моряк в пристанище с червени фенери. И изведнъж се появи тук. В застрахователната компания мислят, че е пристигнал с намерението да се срещне с Хейтър. Може би разчита на някакво изгодно и за двамата споразумение.

— Какво споразумение? — запита Олин.

— Има версия, че Хейтър би се задоволил да продаде обратно на младия раджа колекцията за половината от стойността й. Повярвай, Джордж, не е лишено от логика. Раджата би могъл да се отърве много по-лесно от бижутата, отколкото самият Хейтър. Доколкото разбирам, младежът е достатъчно хитър да си върне и накитите, и парите от застраховката. На мен това ми се струва празна работа. Но накарай другите да повярват. Трудно. Наеха ни да следим раджата. Единствените, които досега са го посетили, са мъжът и жената от лимузината. Искам да знам кои са те.

— Окей! Сега ще поразпитам — Олин хвана слушалката на телефона.

След малко каза:

— Колата е собственост на някакъв тип Престън Кейл, има къща на булевард „Рузвелт“, което значи, че пари не му липсват. Това ще ти помогне ли?

— Не много. Би ли могъл да провериш дали във вашата картотека не се намира нещо за човека с това име — помоли Далас.

Олин въздъхна, набра номера по телефона и започна да говори. Докато чакаше, Далас се приближи до прозореца и се загледа в колоните автомобили, които свистяха по главната улица. Видя спрял товарен камион на „Хералд“, от който стоварваха връзки още топли вестници. Малките продавачи грабваха пакетите и пръскайки се по улиците, закрещяха с пълен глас.

— Струва ми се, че твоето убийство са го лепнали на първа страница — отбеляза Далас.

— Страшен гаф ще стане — лицето на Олин се сгърчи. Добави още няколко думи по телефона, а после благодари. — Нищо нямаме за Кейл.

— Добре, благодаря ти — рече Далас. — Тая работа ще ме побърка. Довиждане, Джордж!

— Довиждане! — отвърна Олин и се намръщи. — Винаги идваш, когато съм затрупан с работа и не мога да ти отделя никакво време.

Далас махна с ръка, премина бързо през изхода и излезе на улицата. С такси отиде до редакцията на „Хералд“, промъкна се през навалицата до канцеларията на Хетли Фейвъл, почука и бутна вратата.

Фейвъл завеждаше онзи отдел на вестника, който просто наричаха „скандална хроника“. Работата му беше да знае всичко за всеки в този град, чиято банкова сметка се изписва с четирицифрено число.

Далас пристъпи неловко, виждайки малка червенокоса кукла в прегръдките на Фейвъл. Момичето скочи и засрамено се втурна през вратата.

Фейвъл, леко смутен, хладно поздрави Далас.

— Така ли се влиза в чужда къща? — запита той сърдито и се намести в креслото.

— Не предполагах — усмихна му се Далас. — Извиняван, следващия път ще стрелям с пистолет, преди да вляза.

— Не се занасяй! — отбеляза Фейвъл, изтривайки старателно червилото от лицето си. — Беше си напрашила окото.

— Ех! Да, да. Естествено. И на мен ми се е случвало по същия начин да помагам на някои момичета.

Далас се отпусна на края на стола и подавайки цигара на Фейвъл, започна:

— Дойдох за една информация.

Киселата усмивка от лицето на Фейвъл изчезна. Той мълчаливо запали цигара, облегна се назад и зачака.

— Знаеш ли нещо за човек на име Престън Кейл? — попита Далас.

Фейвъл го изгледа.

— Защо? Да не се е забъркал в някаква каша?

— Не… доколкото зная. Видях го с една руса кукла, а куклата ме интересува. Той често ли се забърква в разни истории?

— Не мога да си губя времето с теб, Далас. Трябва да редактирам материалите си — отвърна Фейвъл.

Фейвъл винаги страдаше от безпаричие. Далас знаеше това. Извади портфейла си, измъкна от него две десетачки и ги бутна към Фейвъл.

— Искам да купя пет минути от скъпоценното ти време. Кажи ми всичко, което знаеш за Кейл.

Фейвъл прибра спокойно парите.

— Не е особено много. Всъщност — разсеяно добави той, — що се отнася до червенокосата, си затваряй устата. Мъжът й е страшен ревнивец и ако само ме докопа…

— Остави тази червенокоса — прекъсна го нетърпеливо Далас. — По-добре ми разкажи нещо за Кейл.

— Пристигна преди няколко месеца от Сан Франциско. Купи си къща на булевард „Рузвелт“, но и досега не я е изплатил. Преди три години много добре играеше на борсата. Изглежда е натрупал парички и оттогава не се занимава с бизнес. Не зная с какво се занимава в момента, но пари май не му липсват, въпреки че ги пръска с широка ръка.

— А има ли често неприятности?

Фейвъл загаси цигарата и веднага запали втора.

— Как да ти кажа… По-скоро скандал, отколкото неприятност. Този човек сякаш никога няма да порасне и да поумнее. Девизът му е: вино, жени и ревниви мъже. Негов специалитет са омъжените жени. Досега са му стреляли няколко пъти. Един дори успя да го рани. Това малко го стресна, но, изглежда, урокът не беше достатъчен. Той попада в скандал така лесно, както ти се храниш. Пие много и като се напие, е непоносим. За годините си би трябвало да бъде по-внимателен, но явно не иска да знае за тези неща.

— А коя е русокосата, която мъкне със себе си?

— Ийв Джилис. Преди месец я изрови от „Фоли“ и я настани в апартамент на авеню „Роксбърг“. Но няма да трае дълго. Той е с принципи: консумираш — захвърляш. Тази обаче май ще измъкне от него и последния долар, преди да й покаже вратата.

— Преди около час посетиха раджата от Читабад — каза Далас замислено. — А след наученото от теб ми се струва, че Кейл и Джилис не са от хората, които един раджа би поканил на гости.

— Хм! Напълно си прав — рече заинтересуван Фейвъл. — А сигурен ли си, че той ги е поканил?

— Естествено. Видях с очите си как излизаха от апартамента му. Раджата ги придружаваше.

— Ти все още ли работиш над онзи случай с накитите?

— Ами да. Оттук идват главните приходи на Първис.

Фейвъл се замисли за миг, като барабанеше с пръсти по бюрото.

— Знаеш ли, тук може би има нещо и за теб — рече той накрая. — Чувах, че Кейл поддържа връзки с гангстерите. Нищо конкретно, но нали знаеш — слухове. Досега не съм попадал на доказателства. Голяма част от времето си Кейл прекарва в клуба „Фру-Фру“. Собственик е един дребен лъжец на име Ралф Рико. Той полека се издига и не бих се учудил, ако Кейл стои зад него. Добре би било да държите Рико под око.

— Полицията няма нищо против Кейл — намръщи се Далас.

— Знам. Искам да си наясно, че Кейл плува в пари от доста време. Неговият бизнес е малко съмнителен, но кой от големите бизнесмени няма по някое тъмно петно в миналото си? Ти знаеш, Далас, голямото богатство винаги се добива по нечестен начин. Кейл две години не работи нищо. Изглежда, има много пари, но мога да ти кажа също, че умее и да ги пръска. Добре ще е, ако подушиш около общата им работа с Рико. Може би нещо замислят.

— Окей! Това и ще направя — каза Далас и се надигна. — Научиш ли нещо, което би могло да ме заинтересува, позвъни!

— Не се сърди, ама много от това, което ти казах, може да не излезе вярно — рече Фейвъл и протегна ръка към купчината бели листа върху писалището си. — Около Кейл са само сплетни.

— Допускам. Почти половината от информацията, която получавам, е лъжлива — уморено отбеляза Далас. — Това е мръсното в цялата работа. Довиждане! Следващия път, когато си зает с очни операции, заключвай вратата.

Излезе и докосна за поздрав бомбето си. Малката червенокоса се мотаеше в коридора. Тя му се изплези, а Далас се засмя и тръгна навън.