Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (16)

II

Адам Джилис стоеше пред ярко осветения вход на кино „Елит“ и нетърпеливо гледаше потока от автомобили. На около двайсетина метра от него в една паркирана кола седеше Далас и го наблюдаваше.

От време на време Джилис поглеждаше часовника си, явно чакаше някого. Далас не се изненада, когато видя, че от потока коли се отделя една и спира на няколко метра от Джилис, който отвори вратата и скочи вътре.

— Крайно време беше — започна ядосан. — Защо никога не можеш да бъдеш точна? Мислиш ли, че си нямам друга работа, освен да вися по улиците?

Ийв умело включи в уличното движение своята кола.

— Съжалявам, скъпи, но той си отиде едва преди пет минути. И ето, аз закъснявам само толкова.

Далас запали двигателя и се вмъкна в потока от автомобили след тях. Очите му не се отделяха от силуета на Ийв зад волана.

— Идва ли Рико? — заразпитва Джилис, палейки цигара.

— Да. Бърд се е върнал миналата нощ. Казал, че ще е трудно, но не неизпълнимо. Рико твърди, че Бърд ще измъкне Хейтър още тази седмица.

Очите на Джилис трескаво засияха и дишането му се учести.

— Каза ли Рико как ще стане?

— Кейл не иска да знае. Даде на Рико пет хиляди и снимките. Разбраха се остатъка да изплати в ловната хижа, както ти го предложи. Там Бърд ще откара Хейтър.

— Отлично! — зарадва се Джилис. — Значи напредваме. Ако някой може да го направи, това е само Бърд.

— Кейл е станал много раздразнителен и досаден, Адам. Не мога да го понасям.

— Ще трябва да потърпиш още малко — отвърна тихо Джилис и повдигна нехайно рамене. — Щом той получи наградата, аз излизам на сцената и вземам нещата в свои ръце.

— Но, за бога, как можеш да бъдеш сигурен, че ще успееш? — отбеляза страхливо Ийв. — Не можеш просто така да вземеш парите от Кейл. Не го подценявай, той няма лесно да се даде.

— О, ще се даде — увери я Джилис. — Преди две нощи, докато беше при теб, се промъкнах в неговата къща. И какво мислиш, че намерих там?

— О, господи! Ти си отворил сейфа му? — с ужас в гласа възкликна Ийв. — Как си могъл, Адам?

— Я млъквай! — нетърпеливо и кресна той. — Ако можех поне малко да разчитам на теб, нямаше да поема този риск. Казах ти, че трябва да намеря нещо, с което да го държа в ръцете си. Е, намерих го. Гривната на Джейн Брюс беше в сейфа му. За нея ще го закопчеят най-малко за десет години.

От вълнение Ийв стисна волана.

— Откъде знаеш, че това е гривната на Джейн Брюс?

— Моята малка сестричка — смееше се Джилис ехидно. — Забавлявал съм се с Джейн, когато нямаше какво друго да правя. Шетахме из тоя град и да ти кажа, доста често. Виждал съм тая гривна поне десет пъти.

— Но гривната е била открадната — каза Ийв и погледна към брат си.

— Естествено, че е била открадната — съгласи се той. — Полицията все още я търси. Ако Кейл не се съгласи да играе по свирката ми, ще бъда един от онези анонимни свидетели, за които постоянно се пише по вестниците. Аз ще им се обадя за гривната в сейфа.

— Ти не можеш да направиш това!

— Няма, ако не се налага.

— Но как се е добрал до нея?

— Той ще трябва да го обясни на ченгетата. Но все си мисля, че няма да се стигне дотам.

Ийв продължи да кара в пълно мълчание. Съзнанието й сякаш бе блокирано от страх и тревоги. Все още не беше късно да се откаже. Трябваше да напомни на Адам. Все още имаше време. Но ако сега пропуснеха шанса… ставаше страшно.

— Кейл се притеснява за Бърд — каза тя. — Започна да мисли като мен. Представи си само, че Бърд научи, кой е Хейтър.

— Бърд сигурно ще узнае кой е Хейтър — отвърна Джилис, — но нищо не ще може да направи, докато не са изплатени парите от наградата. Дори мисля, че той вече знае и планира как да измами Кейл. Взел съм всичко предвид. Важна е бързината, а вярвам, че ще бъда по-бърз от Бърд — той хвърли поглед на часовника си. — Ще ме откараш ли сега до клуба „Фру-Фру“? След десетина минути имам среща с един човек.

— О, Адам, как бих искала да се откажеш от тази работа — започна Ийв отново да го моли. — Твърде опасно е всичко, не си наясно в какво се заплиташ! Аз ще се върна във „Фоли“, мога да изкарвам достатъчно и за двамата.

— Престани! — прекъсна я грубо Джилис. — Едва ли ще имам друг такъв шанс в живота си. Не искам да го пропусна.

Тя мълчаливо откара колата до клуба и спря пред ярко осветения вход. На около пет-шест метра зад тях Далас натисна газта и ги заобиколи. Вкара колата в паркинга зад клуба и спря.

Щом се приближи до входа на клуба, Ед ускори крачка. Ийв тъкмо потегляше. Видя пребледнялото й лице и заключи, че разговорът с братчето не е бил от най-приятните. Влезе в клуба и до вратата на мъжката тоалетна видя Джилис. Последният се усмихна на Далас и тръгна към него с протегната ръка. Ръкуваха се.

— Не съм ви виждал цяла седмица — заговори пръв Джилис. — Как сте?

— Пътувах — отвърна Далас, — а сега мисля, че трябва да потърся Зоя.

— Струва ми се, че ви дължа нещо — отбеляза Джилис. Всъщност… Колко беше… пет долара?

— Десет — поправи го Далас, — но не е спешно.

— А… и дума да не става! Човек трябва да си плаща дълговете — наперено каза Джилис и извади тъничка пачка банкноти. Подаде на Далас две петачки и добави: — Извинете за закъснението.

— Няма значение — отвърна изненадан Далас. Изглежда, Джилис бе измъкнал добра сума от сестра си. — Какво са десет долара между приятели? Искате ли да изпием по нещо?

— Тази вечер не — рече Джилис. — Чакам приятел, по-скоро приятелка. Едно от онези диви мацета, те са по моята специалност. Трябваше да ме чака в бара, ако не е закъсняла. Ще се видим някой друг път.

Далас проследи високата му слаба фигура до бара. След това влезе в гардероба. Остави шапката си и се върна във фоайето. Реши веднага да потърси Зоя, а после, вече с нея, да държи под око Джилис. Зоя би трябвало да се появи след десет минути. А защо да не избърза и да я намери в стаята й.

Слезе по стъпалата, които водеха към задната част на сградата, и по коридора се отправи към стаята на Зоя. Вратата беше широко отворена. Почука и влезе. Лампата светеше, а домашният й халат беше хвърлен върху дивана. Една цигара догаряше в пепелника.

Далас разсеяно изгаси цигарата, напусна стаята и се отправи към ресторанта. Шефът на залата, Луиджи, се приближи и го поздрави.

— Добър вечер, господин Далас, вашата маса е запазена.

— Още не — отвърна Далас, погледна през рамото му и огледа цялата зала. — Няма ли я мис Нортън?

— Трябва да дойде в единайсет и трийсет — погледна Луиджи часовника си. — Това значи след пет минути. Да й предам ли, че сте тук?

— Да, моля. Ще бъда в бара.

Мина през фоайето, където портиерът Смит докосна униформената си фуражка, щом го забеляза. Харесваше му този Далас.

— Виждали ли сте мис Нортън? — спря и го попита Далас.

— Да, господине. Тя е в клуба. Мисля, че ще я намерите в нейната стая.

— Няма я там. Ако я видите, кажете й, че съм в бара.

Съгледа Джилис, който седеше на ъгловата маса с младо русо момиче, което по външния си вид едва ли имаше повече от седемнайсет години. Наведена през масата към Джилис, тя явно му казваше нещо важно. Имаше красиво лице на богато и разглезено момиче. По изражението на Джилис личеше, че добре се забавлява. Когато вдигна очите си и срещна тези на Далас, той весело му смигна.

Далас поръча двоен скоч, седна на високото столче пред бара и заприказва бармана. Наблюдаваше отражението на Джилис в огледалото зад бара. Не след дълго той и момичето се преместиха в ресторанта, а Далас реши още веднъж да потърси Зоя.

Луиджи тъкмо се връщаше от ресторанта, където беше настанил Джилис и приятелката му. Той срещна погледа на Ед Далас и заклати глава:

— Мис Нортън още не се е появила. Не разбирам, откакто работи при нас, никога не е закъснявала.

В този момент се приближи един сервитьор и зашепна нещо на ухото на Луиджи.

— Няма я в клуба — съобщи Луиджи на Далас, когато сервитьорът си тръгна. — Съжалявам, господине, но нямам представа къде би могла да бъде.

— Добре — кратко отговори Далас и се отправи към фоайето.

— Виждали ли сте мис Нортън да излиза? — попита той портиера.

— Оттук не е минавала, господине — изненада се Смит. — Ако наистина е напуснала клуба, навярно е минала през задния вход.

— Благодаря — отвърна Далас и бързо тръгна към стаята на Зоя. Беше вече обезпокоен. Влезе в стаята, огледа внимателно, приближи до гардероба и го отвори. Палтото и шапката й бяха тук. Загледа се в тях известно време и почувства как го обземат силно безпокойство и паника. Ако наистина е излязла, защо, за бога, не си е облякла палтото? Навън валеше слаб дъжд и не би могла да излезе само по вечерна рокля.

Пристъпи до телефона и навъртя номера на домашния й телефон. Никакъв отговор. Тресна слушалката върху апарата. Дали не се е покрила някъде? Винаги я предупреждаваше да не предизвиква съмнения. Знаеше колко опасен може да бъде Бърд. Сега се ругаеше и съжаляваше, че я забърка в тази история. Отново взе слушалката и набра номера на Първис.

— Зоя е изчезнала — каза той, когато Първис се обади. — Може и да е лъжлива тревога, но не ми се вярва. Може ли да изпратите Ейнсуърт да наблюдава Джи лис? Аз трябва да я потърся.

— Мак ми телефонира преди двайсет минути. Той е някъде около клуба. Сигурен ли си в тая Нортън? Внимавайте да не объркаме конците — остро отвърна Първис.

— Да, но трябва да се провери. Още нещо… Когато Мак Адам ви се обади, каза ли нещо за Бърд?

— Бърд в момента е в клуба.

— Сигурен ли сте? Никъде не го видях.

— Когато Мак ми телефонира преди двайсет минути, каза, че го е проследил до клуба. Той все още пази главния вход и не го е видял да излиза.

— Съществува и друг вход, отзад. Нима този глупак не го знае — ядоса се Далас. — Добре, ще му кажа сега той да следи Джилис. Бърд не е в клуба, освен ако не е в канцеларията на Рико. Аз тръгвам да търся Зоя.

— Ако ти е нужен Ейнсуърт, да го задържа ли? — запита Първис.

— Да, задръжте го. Ще се обадя отново.

Далас остави слушалката и отиде до канцеларията на Рико. Почука достатъчно силно, но отговор нямаше. Натисна дръжката и отвори вратата.

Стаята беше потънала в мрак и разочарован, Далас вече искаше да си тръгне, когато усети слаб мирис на мускус. Вдигна глава и започна да души въздуха. Да, наистина беше мускус. А такъв беше последният парфюм на Зоя. Протегна ръка, напипа ключа и запали осветлението.

Стаята беше празна. Огледа се наоколо, но не видя нищо, което да привлече вниманието му. Приближи се до писалището и подуши попивателната. Тук миризмата беше по-силна, сякаш Зоя се беше докосвала до нея.

Нещо привлече вниманието му, когато погледна надолу. До краката му, изпод писалището, се подаваше вечерна дамска чантичка. Веднага я позна. Беше я подарил на Зоя преди седмица. Гърлото му се сви тревожно, когато се наведе и я вдигна.