Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (11)

II

Кейл седеше в дневната на Ийв. Беше типична женска стая, но той обичаше да стои тук, защото му действаше успокояващо. Широкият прозорец гледаше към реката и от мястото, където седеше Кейл, се виждаха светлините на пристанището и на корабите, а малко по-нататък, на отсрещния бряг — фаровете на автомобилите и северната част на града.

Беше знойна нощ, прозорците бяха широко отворени. Кейл обилно се потеше. В ръката си въртеше чаша с уиски, в която тихо почукваха бучки лед. Цигарата му догаряше в пепелника, поставен направо на пода до фотьойла.

Ийв бе седнала върху широкия перваз на прозореца, обърната с гръб към него, и гледаше безцелно към реката.

Никой от двамата не беше проговорил и дума, откакто Кейл съобщи, че Бърд е тръгнал към тях. И двамата бяха заети със собствените си мисли. Кейл бе обзет от неприятното усещане, че може би Бърд е наистина подходящият човек за тази операция. Ако е така, означаваше, че Кейл трябваше да се заеме с изпълнението на фантастичния проект.

— Ако този човек каже, че проектът е неизпълним, тогава можем да се откажем, но ако му стиска да направи всичко така, както ти искаш, ще сложиш половин милион в джоба — каза Ийв.

Това беше единственият аргумент. Ако не беше той, досега Кейл да бе пратил всичко по дяволите, но половин милион… Как се отказва човек от толкова пари? И все пак, ако Бърд не приеме предложението, Кейл ще си отдъхне. Разбира се, глупаво е да се изпуска такъв куп пари, но съществуваха и рисковете, и опасностите, в които би се оплел до гуша, ако Бърд се съгласи.

— Това момче няма да успее — изпъшка изведнъж Кейл, изричайки на глас това, което измъчваше съзнанието му. — Обмислях отвсякъде твоя план, Ийв. Не върви! Не може да успее.

Тя обърна глава и го погледна. Беше изморена и потисната. Самата тя също не вярваше, че планът ще успее. Мислеше, че това е най-лудата и опасна идея, която Адам някога е измислял. Но той й бе казал, че трябва да успее, а тя знаеше от опит, че когато си науми нещо, никой не е в състояние да го спре.

— Нека той сам прецени — каза Ийв. — Като те слушам как говориш, Престън, започвам да вярвам, че не искаш тези пари.

Кейл отпи солидна глътка.

— Голям риск поемам — рече замислен. — Естествено, че искам парите, но…

— Не виждам ти на какъв риск се излагаш. Бърд ще поеме всички рискове и опасности.

В този миг на вратата се позвъни. Кейл трепна от изненада и разсипа част от питието върху панталона си. Изпсува тихо и започна да бърше с носната си кърпа.

Дребният мургав филипинец, който водеше домакинството на Ийв, се появи на вратата.

— Господин Рико е тук — съобщи той, а по изражението на дребното му лице Ийв разбра, че Рико никак не му се е поправил.

— Покани го! — каза Кейл, мъчейки се да успокои гласа си. Болката около сърцето му се засили. Ийв не се помръдна. Страхуваше се. Тя също разбираше, че съобщят ли плана на Бърд, връщане назад няма да има.

Рико влезе пръв, а след него Бърд, който не бе свалил шапката си. Очите му неспокойно шареха по цялата стая. Той удостои Ийв с един-единствен кратък поглед, а след това впери очи в Кейл.

Кейл също го изгледа изпитателно. Бързо схвана, че този висок и здрав млад мъж в измачкани стари дрехи и опърпана шапка, килната на тила, е опасен. Тръпки го побиха, щом срещна ледения поглед на Бърд — нищо не видя в неговите безизразни и студени очи. Този човек беше безмилостен убиец.

— Това е Бърд — представи го Рико. Ухили се любезно и се наведе към Кейл. — Осведомих го, че бихте искали да говорите с него и евентуално да му възложите някоя задача.

Кейл леко кимна с глава към Бърд, докато последният не отделяше враждебните си очи от неговите. Никак не беше впечатлен от Кейл. Един богат и добре охранен кучи син, страхливец и негодник, направи бързо заключението си Бърд. Не беше от онези, на които можеш безгранично да се довериш.

— Седнете — каза Кейл и посочи фотьойлите. Беше наясно, че не е направил нужното впечатление, и това го вбеси. — Уиски, Филип! — нареди на дребния филипинец. — И изчезвай!

Филип остави на масата поднос с бутилка уиски, сода и лед.

— Аз ще налея — любезно заяви Рико. — Бърд?

Бърд поклати глава. Изрови от джоба си смачкан пакет, запали цигара и се отпусна в един от фотьойлите. Погледна към Ийв, която все още седеше на перваза с гръб към тях. Погледът му се плъзна по елегантната й фигура, задържа се за миг на стройните й крака и се отмести. Щом филипинецът напусна стаята, Кейл проговори отново:

— Мис Джилис е заинтересувана от предложението, което искам да ви направя — Кейл не бе пропуснал да отбележи погледа, който Бърд отправи към Ийв. — Ийв, ще дойдеш ли при нас?

Тя се обърна и погледна Бърд. Онова, което видя в спокойните безизразни очи, я накара да замръзне като хипнотизирана от змия. Тя затвори очи и леко потръпна, сякаш изведнъж й стана студено. После се приближи и застана до Кейл. Рико дълбоко се поклони.

— Не съм ви виждал напоследък в клуба, мис Джилис. Надявам се, че не сте ни забравила.

— Може ли да започнем с работата? — прекъсна Бърд словоизлиянията на Рико с тихия си студен глас. — Имам важна среща след половин час.

Кейл остро го погледна. Този тих глас го изненада. Седна, дръпна дълбоко от цигарата си и каза:

— Искам да ме разберете… все още няма нищо определено. Всъщност бих могъл да кажа, че засега опипвам почвата. Може и нищо да не излезе.

— Но Рико ми говореше нещо за работа, за която ще платите десет бона. Каква е тая работа? — настоя спокойно Бърд.

Кейл почервеня, а кървясалите му очи сякаш се разводниха. За секунда или две изглеждаше като човек, който всеки миг ще избухне, но леденият поглед на Бърд го предупреди, че това избухване няма да доведе доникъде.

— Известен на мен човек — започна той, едва обуздавайки гнева си, — се намира в затвора. Искам този човек да излезе.

По-скоро инстинктивно усети, отколкото видя как Рико се стъписа. Бърд обаче не показа никакви признаци на изненада.

Кейл облиза пресъхналите си устни.

— Ще платя десет хилядарки на този, който го извади от затвора и ми го доведе тук — продължи той. — Това няма да е лесно, а и не искам да знам как ще бъде изпълнено. Когато човекът бъде доведен при мен, ще платя десет бона. В брой.

Бърд изтърси пепелта на пода. Макар че не го показа, беше изненадан. Такова нещо изобщо не беше очаквал и мислено започна да преценява възможните рискове.

— Това е добра сума — каза сухо, изучавайки Кейл. — Но тази работа би могла да бъде свършена за значително по-малко пари…

— Твърде вероятно е човекът да не иска да напусне затвора и това прави цялата работа двойно по-тежка. Освен това затворът е много добре охраняван и се намира на труден терен.

Рико слушаше възбуден. Той беше очаквал, че Кейл ще предложи някоя голяма кражба на бижута. Но такава задача — да се открадне човек от затвора… Гърлото му пресъхна.

— Искате да кажете, че този човек трябва да бъде отвлечен от затвора, така ли? — попита Бърд.

— Наричайте го както щете — мрачно отвърна Кейл. — Но каквото и да се случи, човекът ми трябва жив и здрав, без никакви увреждания.

Бърд издуха нагоре дима от цигарата си.

— За какво ви е този човек?

— Това си е моя работа — остро отвърна Кейл. — Вашата работа е да ми го доведете, без да задавате много въпроси.

Бърд плъзна погледа си по Ийв. Тя внимателно го наблюдаваше. Беше силно пребледняла, разтревожена за нещо.

— Няма да е лесно — продължи Кейл, забелязвайки колебанието у Бърд. — Всъщност може дори да е невъзможно. Но ако успеете да ми го доставите, десетте хилядарки са ваши. Ако ме убедите, че сте взели всички необходими мерки, всичко сте предвидили и опитали, но без успех, плащам половината.

— Къде се намира той? — попита Бърд.

— В Белмор Стейт Призън Фарм. Намира се на около три мили от Ред Ривър Фолс, в тресавищата.

— Кой е човекът?

— Ще ви кажа, щом решите дали ще приемете задачата и ме убедите, че имате план, който може да успее — отвърна му Кейл. — Мога да ви снабдя с карта, снимка на затворника и неговия затворнически номер. В момента той работи с другите затворници на дренажите в басейна на Ред Ривър. Управата ги кара на обекта с камион в осем сутринта и ги връща в шест вечерта. По време на работа ги охраняват четирима пазачи…

— Пет — намеси се бързо Ийв.

Кейл се намръщи.

— Четири до пет — каза той. — Има и кучета.

Бърд се намести удобно във фотьойла. Погледна безизразно към износените си обувки.

— Трябва да огледам терена — каза той с равен глас.

— Изглежда, не е невъзможно да се изпълни.

Забеляза как Ийв потръпна и нервно стисна ръце. Ръката на Кейл, с която държеше чашата, също трепна и той побърза да я постави на масата. Стана.

— Не забравяйте, че човекът може да се съпротивлява — предупреди той с колеблив глас.

Бърд го измери със студения си остър поглед.

— И какво от това? Нали искате да свърша работата?

— Не бих ви предлагал десет хиляди, ако не исках — лицето на Кейл беше цялото червено, а дрезгавият му глас трепереше. — Но смятам, че е редно да ви предупредя с какво ви предстои да се заемете.

Бърд се надигна.

— Няма защо да се безпокоите за мен — хладно отряза той. — Сам се грижа по-добре за себе си, отколкото който и да е друг. След осем дни по същото време ще ви дам отговор. Трябва ми една стотачка за покриване на разходите. И то веднага.

Настъпи напрегнато мълчание. Тогава се намеси Рико, виждайки колебанието у Кейл.

— Тъй като аз познавам Бърд, а вие не, господин Кейл — започна любезно той, — позволете ми да се погрижа за неговите разноски. В случай че всичко завърши добре, вие ще си оправите сметките с мен.

— Много добре — кимна Кейл и стана. — Договаряме се така. Ако не бързате, Рико, може би ще останете още малко? Виждам, че приятелят ви няма търпение да ни напусне.

Бърд презрително се усмихна и гледайки студено Кейл, проговори с тих и равен глас:

— Ако приема работата, очаквам доказателства, че сте в състояние да ми изплатите сумата в брой.

— Всичко е наред — отново се намеси Рико. — Господин Кейл и аз сме работили и преди заедно. Не се безпокой, Бърд, всичко ще е точно.

— И все пак ще се безпокоя, докато не ги получа — отвърна Бърд. Кимна с глава към Кейл, погледна Ийв и я дари с къса безизразна усмивка. Тя обърна гръб и се върна на прозореца. — И така, след седмица — напомни Бърд и излезе.

Настъпи дълга пауза. Кейл напълни отново чашата си. Рико седеше неподвижен и притеснено изучаваше обувките си.

— Вашият приятел е някак особен — проговори накрая Кейл, като се върна на стола си. — Не бих казал, че много ми допада поведението му.

— Той е твърд и малко груб — усмихна се насила Рико. — Но щом обещае, изпълнява. Ако нещо може да бъде свършено, той ще го свърши — притеснено се размърда на стола си, гледайки Кейл. — А къде е моето участие във всичко това, господин Кейл? Ако добре си спомням, казахте ми…

— След като Бърд поеме работата, аз се оттеглям — отговори Кейл. — Възнамерявам да оставя всичко във ваши ръце. Въобще не ме интересува как ще извадите този човек от затвора, не желая да се допитвате до мен. Вие двамата с Бърд ще трябва да ръководите всичко без мен. Ако мислите, че ще ви е необходима още помощ, ваша работа е да намерите хора и да им платите. Изпълните ли задачата, доведете ли ми човека, вие получавате петнайсет, а Бърд — десет хилядарки. Сега разбрахте ли къде е вашето място?

Рико кимна. Ясно му беше, и още как, че може да се озове за петнайсет или двайсет години зад решетките. Никак не му харесваше предложението, но затова пък парите го привличаха като магнит.

— Този човек трябва да е много важен за вас, господин Кейл?

Кейл го изгледа враждебно.

— Нима мислите, че ще хвърля двайсет и пет хиляди, ако не е важен? — сряза го той. — Разбирам, че се интересувате за какво ми е нужен, но нямам намерение да ви казвам, така че не питайте повече.

— Окей — съгласи се Рико. — Това означава, че всичко зависи от Бърд. Ако приеме работата, вярвам, ще се съгласите, че той е единственият, който си струва да опита?

Кейл погледна към Ийв, а тя мълчаливо кимна.

— Да — каза Кейл. — Но, струва ми се, не е необходимо да се виждам още веднъж с него. Да ви кажа честно, трудно го понасям. Колкото по-малко имаме вземане-даване — толкова по-добре.

— Преди да се заеме с каквото и да било, господин Кейл, мисля, че ще поиска аванс. Да речем, три-четири хиляди? — Рико се усмихна насила, сякаш се извиняваше.

— Окей — нетърпеливо отвърна Кейл. — Най-добре ще е да ви дам пет хиляди. Вие задръжте колкото искате за себе си, останалото дайте на Бърд. Ако всичко свърши успешно, ще ви изплатя остатъка.

— Отлично, господин Кейл — отдъхна си Рико. — И според мен така е най-добре. Междувременно аз ще финансирам Бърд и ще водя всички сметки.

— В такъв случай следващата неделя по същото време — заключи Кейл и стана.

— Да — съгласи се Рико, като се поклони.

Когато вратата се затвори зад него, Кейл пристъпи и сложи ръце на раменете на Ийв. Известно време стояха умълчани и гледаха светлините на пристанището. Кейл пръв наруши мълчанието.

— Е, надявам се, че си доволна?

Ийв не отговори нищо. Наблюдавайки я под око, видя как тя потрепери. Кейл също имаше неприятното усещане, че нещо лошо се е случило. Стомахът му бе свит на топка, а болката в областта на сърцето загриза отново и без друго опънатите му до скъсване нерви.

Трябваше да се върне в тишината и спокойствието на своя дом. Само там можеше да си почине, да се опита да забрави, че след седмица може би ще се завърти колелото на този луд и опасен проект.

— Отивам си, Ийв — каза Кейл. — Чувствам се страшно уморен. Няма какво повече да се прави, докато този Бърд не се обади. Как мислиш, ще може ли да изпълни задачата?

— Да, той може. Човек като него може всичко.