Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (22)

VIII

Далас едва влачеше краката си, докато се изкачваше по алеята с рози пред дома на Първис. Преди да успее да позвъни, вратата се отвори и Първис го въведе вътре.

— Знаех, че ще дойдеш — заговори той, докато отиваха към работния му кабинет. — Намерихте ли момичето?

Далас се строполи в един фотьойл и каза:

— Ако нямате никакъв алкохол в тая дупка, за бога, дайте ми поне малко кафе! Едва се държа на краката си.

Първис го изгледа и мълчаливо се приближи до домашния бар. От кафеварката наля в две чаши топло кафе и ги остави на ниската масичка. После се поколеба за миг и отново се приближи до барчето, отвори една вратичка и извади отвътре бутилка бренди.

— Така добре ли е? — попита той и седна срещу Далас.

— И още как — отвърна Далас и наля щедро от бутилката в кафето си.

— Намерихте ли момичето? — попита отново Първис.

— Бърд и Рико са я отвлекли — отвърна Далас. — Отмъкнали са я край брега, убили са я, а след това са я хвърлили в реката. Обадих се веднага на Олин. Той организира своите хора и речната полиция. Извадиха трупа преди около четиридесет минути.

Разказът на Далас силно впечатли Първис и той скочи. Бледото му сухо лице още повече се сбръчка.

— Гадна работа! — рече той. — Сигурен ли си, че е Бърд?

— Сигурен съм. Полицията не намери никакви доказателства, нито дори куршум, но аз ги видях с очите си, него и Рико, на местопрестъплението една минута след убийството.

— За съда това не е достатъчно. Твоята дума срещу неговата. Никой съд няма да го осъди — отбеляза Първис.

— Знам. Но стрелях по колата и разбих задното стъкло. Олин успя бързо да я открие на около миля далеч от клуба. Ако сега залови, когото и да е от двамата, ще го накара да пропее.

— Той вярва ли, че ще може да им прикачи това убийство?

— Съвсем сигурно, ако знаеше какъв е мотивът.

— А какъв е мотивът?

— Зоя е сгрешила някъде. Може би са я хванали, докато подслушва. И трябва да ви кажа, изобщо не се съмнявам, че вече знаят всичко за нас… Само ако бяхте видели как са я подредили тия зверове…

— Добре й плащахме — отбеляза Първис и потърка носа си, — но тя не го заслужаваше.

— Не е честно! — разгорещи се Далас. — Това нямаше да се случи, ако бяхме предупредили Олин върху какво работим. Досега щеше да е вкарал Бърд в затвора.

— Това са само предположения — отвърна Първис. — Олин няма никакви доказателства срещу Бърд. Зная, че ти е мъчно за момичето, но нямаш право да говориш така. Ако си имал някакви чувства към нея, не трябваше да я замесваш в тая история.

— И таз добра! Значи аз съм виновен за всичко, така ли? — попита пребледнял Далас.

— Естествено, да не би да съм аз. Аз ли предложих да й се платят триста долара?

Далас не отговори. Прекара пръсти през косата си, а лицето му се изкриви в скръбна гримаса. Чувстваше се страшно виновен за смъртта на Зоя.

— Какво прави Ейнсуърт? — попита Първис след кратка пауза.

Далас отпи от кафето и докато палеше цигара, отвърна:

— Следи Кейл. За момента Бърд, Рико и Джилис ни се изплъзнаха. Когато с Олин пристигнахме в клуба, Рико и Бърд бяха вече изчезнали. Нямаше следа и от Джилис. Опитах се да намеря Мак Адам, но и неговата кола липсваше. Надявам се да е тръгнал след Джилис. Олин претърси клуба, но не намери нищо. Шефът на ресторанта, Луиджи, проговори едва когато Олин стана по-груб с него. Каза, че ония двамата са се върнали в клуба около четиридесет минути преди нашето идване. Рико му казал, че трябва бързо да напусне града. Събрал всички налични пари и тръгнали с Бърд с тъмносиния пакард. Никой не знае накъде. Олин заложи навсякъде капаните си, но досега отникъде няма сведения. Докато ставаше всичко това в клуба, аз търсих Мак Адам. Щом се появи Ейнсуърт, веднага го изпратих да следи Кейл. Ако и Кейл ни се изплъзне, губим играта.

— Смятам, че Бърд и Рико са отишли в Шрайвпорт каза Първис замислено. — Мисля, че скоро ще вдигнат балона.

— Да — съгласи се Далас. — Смятате ли, че трябва да осведомим Олин за цялата работа? Той би могъл да постави капан на Бърд.

— Ред Ривър не е в неговата територия. И докато Олин предприеме някакви действия, Бърд ще е вече далеч. Освен това ние ще изгубим примамката: нашата цел е Бърд да ни отведе до бижутата. Ако Олин се намеси сега, нашата работа се връща в изходната точка.

— Това никак не ми харесва — вметна Далас. — Нещастията идват едно след друго. Първо Бърнс, а сега Зоя… Може би аз съм на ред.

Първис изобщо не изглеждаше разтревожен.

— Петнайсет години работя по този случай и смятам да го завърша. Не искам никакъв Олин да ми се бърка.

Далас повдигна рамене. Усещаше се страшно изморен и нямаше никакво желание да спори. Седеше отпуснат, вторачил празен поглед в краката си.

В това време иззвъня телефонът. Първис вдигна слушалката:

— Да, аз съм — седеше и слушаше спокойно, докато дългите му костеливи ръце шареха по бюрото. След кратка пауза каза:

— Добре, много благодаря. Да, утре ще бъда там… Болницата в Брентууд? Това не беше ли малко преди Линкълн Фолс?… Да, да, разбира се — и прекъсна връзката.

— Сега кой е мъртъв? — попита Далас със стиснати юмруци.

— Мак Адам е намерен на главната улица в Брентууд с фрактура на черепа — бавно отговори Първис, без да го погледне.

Далас загаси цигарата си.

— Как е той?

— Ще се оправи — отвърна Първис. — Ще мине време, докато се възстанови, но няма опасност за живота му.

— Това е прекрасно — саркастично отбеляза Далас. — Само една фрактура, на черепа, нищо повече от главоболие… И отново Бърд, нали?

— Мисля, че да. Човек, по описанието отговарящ на Рико, използвал телефона в един денонощен бар в Брентууд към два часа след полунощ. Малко по-късно Мак Адам е намерен на около двеста крачки от бара… В крайна сметка сега поне знаем, че са се насочили към Ред Ривър. В Линкълн Фолс има летище и там могат да вземат авиотакси до Шрайвпорт.

— Най-добре ще е сега да отида до дома на Кейл — каза Далас и тежко се надигна. — Ако го оставим да ни се изплъзне от ръцете, губим играта.

— Рико сигурно е телефонирал на Кейл — предположи Първис. — Изглежда са намислили на всяка цена да измъкнат Хейтър от затвора.

— И аз не мога да допусна, че са отишли до Ред Ривър само за да гледат алигаторите — заядливо отбеляза Далас. — Щастлив съм, че нямам жена и деца, тая работа стана прекалено опасна.

Първис го изпрати до вратата и веднага се върна в работния си кабинет. Ослуша се, докато Далас палеше колата. Остана така замислен, с безизразно лице дълго след като шумът от двигателя замря.