Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (4)

IV

Сипвайки уиски в чашата си, Престън Кейл забеляза, че ръката му е несигурна и трепери. Той се намръщи, напоследък наистина твърде много пиеше. А какво друго да прави. Човек все нещо трябва да прави. И по-добре да пие, отколкото нищо.

Напоследък спеше зле. Чувстваше се отпаднал и това го дразнеше. Но най-много го дразнеше, че бездейства и непрекъснато се налива. Той изруга. Не се чувстваше вече млад. С годините започна да избягва риска. Мина времето, когато безразсъдно се хвърляше в разни авантюри. Хвърляше се, но пресмяташе риска. И печелеше. Ала преди две години, на борсата, шансът му изневери. Пропадна. Всичко отиде по дяволите. Сега рискът го плашеше. А и този бизнес с раджата. Не беше сигурна тази работа.

Кейл изпи наведнъж чашата си и я напълни отново. Леко помътнелите му очи се спряха върху огледалото на тоалетната масичка. Косата на слепоочията му сребрееше. Беше почнал и да пълнее. По дяволите, а нямаше още петдесет и шест. Нов този момент се усещаше наистина стар и слаб. И тази постоянна болка около сърцето. Страхуваше се да отиде на лекар. Успокояваше се, като се опитваше да не мисли за това. Посегна към цигарите, но след кратко колебание се отказа. Не сега. Пушеше твърде много. Ще почака, докато Ийв излезе от банята. Дявол да ги вземе тези жени, колко време прекарват в банята.

Кейл вървеше из стаята и събираше разхвърляните й дрехи. Вдигна чифт копринени чорапи и започна да мисли за Ийв.

Познаваше я от два месеца. В началото мислеше, че тя само ще разсейва скуката му. Освободи се от онова тъмнокосо момиче, как ли му беше името, май Кора Хенеси.

След пет дни Ийв се засели в апартамента.

Беше радостен, че се освободи от Кора. Не беше лесно, костваше му много повече от всеки друг път, но успя. Тя си отиде, отмъквайки копчета от злато и диаманти, златен нож за рязане на пури и порцеланова статуетка на момче, която бе купил в Сан Франциско и на която много държеше. Би искал тези неща да му се върнат, но това означаваше работа с полицията, а точно сега не му се щеше да привлича вниманието й.

Стана му неприятно и той прехвърли мислите си към Ийв. Интересна жена! Каква погрешна представа имаше за нея. Мислеше я за малка празноглава кукла, но само в началото. После разбра, че тя му е създала усещането за лъжливо безгрижие, докато внимателно е проучила живота и работата му. Наивните й на пръв поглед въпроси за миналото и настоящето му не бяха само празни приказки. Постепенно бе стигнала до същността. Знаеше всичко за финансовото му състояние. Но как се бе докопала до цялата информация, не знаеше.

Изненада го една нощ, когато го запита със спокоен и хладен тон:

— Какво става с теб, Престън? Защо си се оставил на случая? Би могъл да правиш пари, вместо да си губиш времето с мен. Нямаш ли амбиция? Или има нещо друго…

Той не беше подготвен за такъв въпрос и отговори грубо, че няма нужда да работи.

— Имам пари, колкото ми трябват — рече. — Оттеглям се от бизнеса. Освен това не виждам какво те засяга, след като ти давам всичко, което поискаш.

Думите му не я смутиха ни най-малко.

„Защо ме лъжеш?“ — сякаш попитаха големите й сини очи:

— Аз искам да ти помогна. Не се преструвай пред мен.

— Не зная за какво говориш — отвърна й раздразнен. — Никаква помощ не ми трябва.

— Ти си фалирал — спокойно рече Ийв. — Всички търговци го знаят. Дължиш хиляди. Колкото и пари да си имал, те са се стопили. Нима вече не е време да се захванеш с нещо?

Беше така шокиран, че зяпна. После се опита да се защити, макар да не му беше ясно защо трябва да го прави пред нея.

— Живях бурно и това ме довърши, Ийв. Напоследък се чувствам изморен, разочарован и без всякакви илюзии. Бих искал да си почина малко и ще започна отново.

Ийв му се усмихна — не му вярваше.

— Мисля, че мога да ти помогна — каза спокойно. — Научих за една работа…

Така се стигна до сделката с раджата.

В първия момент Кейл помисли, че тя се шегува:

— Слушай, моето момиче — рече той, притегляйки главата й на рамото си. — Това е фантастично, но вероятно нищо не бих могъл да направя. А дори и да мога, струва мин се, трудно бих се забъркал в такава авантюра… Освен това и… този раджа, едва ли би желал да се намесвам в неговите работи.

— А защо не — каза Ийв замислена. — Бих могла да го попитам. В този момент Кейл не вярваше, че тя ще го направи, и забрави за разговора. Но се изненада, когато след няколко дни Ийв му каза, че раджата е готов да ги приеме в своя хотел и да разговаря с тях същата вечер.

Кейл отказа, но красноречието на Ийв го убеди.

Срещата премина значително по-леко, отколкото бе предполагал. Още от началото стана ясно, че Ийв беше подготвила добре почвата. Раджата заяви, че ще е доволен, ако му помогнат да си върне накитите. Успеят ли да ги намерят, готов е да им заплати половин милион долара плюс всички разноски. Единственото условие беше всичко да остане в пълна тайна.

Кейл разбра, че раджата иска да измами застрахователната компания, но това не го засягаше. Ако той беше в същата ситуация, не би постъпил по-различно. Не беше честен бизнес, но паднат ли петстотин хиляди… С такава сума би могъл да започне отново, да влезе пак в играта.

Ийв бе успяла да внуши на раджата, че Кейл е единственият човек, който може да му върне накитите. Как бе успяла да направи това, Кейл не знаеше, но по всичко личеше, че раджата беше впечатлен от личността на Кейл още преди да го е видял.

— Мисля, че пет хиляди долара ще са достатъчни в началото — каза раджата. — Още утре ще бъдат преведени по вашата сметка.

Кейл се стресна като човек, стъпил неочаквано на ръба на пропаст. Ако приемеше парите, означаваше, че сериозно се обвързва. Колебаеше се. Но Ийв му помогна да приеме.

По-късно, вече в апартамента на Ийв, Кейл рече:

— Накитите са изчезнали преди петнайсет години. Липсват следи. Едва ли не всеки детектив ги е търсил, а и доколкото знам, търсенето продължава. Какви шансове имаме?

— Това е нещо, което трябва да обмислим — отвърна Ийв. — Отивам в банята. В топлата вана мисля най-добре. Седни, Престън, и мисли. Петстотин хиляди не са малко пари.

Изпи втората чаша, вече наливаше трета, когато Ийв се появи на вратата на банята. Приближи се до тоалетната масичка и седна пред голямото огледало.

— Коя е тази, трета или четвърта? — попита тя, сресвайки косата си.

Кейл побесня. Какво право има тя да му говори така?

— Престани! — изкрещя. — По дяволите всичко! Ще пия толкова, колкото ми харесва.

Ийв продължи да се занимава с косата си. Лицето й беше замислено, очите гледаха решително.

— Довечера ще разговаряме с Рико. Не искам да си пиян, Престън — каза хладно тя.

Кейл остави чашата и хвана Ийв за ръката. Разтърси я. Очите му яростно блестяха върху зачервеното лице.

— Няма да разговаряш така с мен — изкрещя. — Не забравяй, че аз съм господарят тук! Не желая да виждам тази вечер Рико! А ако искам да се напия, ще го направя!

— Причиняваш ми болка, Престън — спокойният й тон му подейства като душ. Душът беше студен.

Той я пусна, отиде до прозореца и заби гневно ръце в джобовете си.

— Не бъди глупав, Престън — започна Ийв. — Искам само да ти помогна. И двамата добре знаем, че провалът ти е близо, ако не се овладееш и не събереш сили. Това е твоят шанс. Петстотин хиляди! Помисли само какво би могъл да направиш с толкова много пари.

Той се обърна.

— Каква полза от приказки! — кресна й отново. — Невъзможно е да се намерят тези накити. Смешно е да се мисли за това. Как смяташ, защо той предложи толкова пари? Защото много добре знае, че никога не ще се наложи да ги изплати.

— Зная, че няма да е лесно, но не е невъзможно! — докато говореше, Ийв стана от тоалетната масичка и се приближи до леглото. Седна на края и се зае с чорапите си. Движенията й бяха предизвикателни. — Имам идея. Трябва да се видим тази вечер с Рико. Трябва да намерим някого, който ще свърши опасната работа, а той може би познава подходящ човек.

Кейл пристъпи към нея и се отпусна в краката й. От всички жени, които бе имал досега, Ийв бе най-красивата.

— Работата е опасна! — намръщи се той и посегна.

— Остави, скъпи! Нека се облека, по пътя ще ти разкажа за моята идея… Хайде, Престън. Късно е вече, трябва да разговаряме с Рико.