Джеймс Хадли Чейс
Удар за милиони (29)

III

Лейтенант Олин говореше по телефона, когато Далас надникна през вратата.

— Сега имам работа — изръмжа Олин. — Иди да досаждаш на някой друг.

Далас влезе в малката канцелария, примъкна си един стол и го възседна. Изглеждаше много уморен в ярката светлина на настолната лампа.

— Е, добре — говореше Олин, — вземете отпечатъци и ми се обадете отново — остави слушалката и намръщено погледна Далас.

— Какво искаш? Не виждаш ли, че имам работа?

— Това го чух още първия път — отвърна Далас. — Намери ли Хейтър?

— Изобщо не го търся — отговори Олин. — А защо смяташ, че е там, където бих могъл да го намеря?

— Обзалагам се, че Бърд е разработил неговото бягство.

— Бърд ли? — Олин взе пура, отхапа върха й и се изплю в кошчето за отпадъци. — Дай сега да се разберем. Това само предположения ли са, или знаеш нещо?

— Знам нещо — отвърна Далас, запали цигара и продължи: — Кейл е наел Бърд да измъкне Хейтър от затвора. Искал е да научи от него къде са скрити бижутата. Този план не е на Кейл. Изработил му го е един хубавец на име Адам Джилис, брат на Ийв Джилис. Той и Кейл са възнамерявали да отнесат плячката на раджата от Читабад, а насреща да получат половин милион.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Олин развълнуван.

— От няколко седмици Първис подозираше, че има такъв план, но нямаше факти. Когато успя да събера достатъчно доказателства, веднага ме изпрати да ти разкажа всичко това.

— Можеш ли да докажеш, че Бърд е измъкнал Хейтър?

— Мога. Успяхме да арестуваме Джилис за опит за убийство. Той ще изпее всичко.

Олин остави още незапалената си пура и зяпна изненадан.

— Чакай сега. Това пък какво е? Откъде знаеш, че този Джилис е арестуван? И после — не разбирам кой командва полицията в този град — запени се Олин.

— Успокой се, Джордж — опита се да го умири Далас. — Следя Джилис отдавна. Проследих го и когато отиде при сестра си. Мисля, че щеше да я убие, ако не бях се вмъкнал насила в апартамента й, за да я спася. Между другото, откараха я с фрактура на черепа и има вероятност да изгуби едното си око. Този мръсник я удари с бутилка по главата.

— Слушай, сега съм зает — въздъхна дълбоко Олин. — Трябва да разследвам убийството на един полицай. Всичко това може да почака. Сигурен ли си, че Джилис е арестуван?

— Поне онова, което остана от него — кимна Далас и погледна издраните си юмруци. — Опита се да бъде груб и с мен, та се наложи да го усмиря.

— Знаеш ли, че арестувахме и Кейл?

— Да, видях как го изведохте. Нали Джилис ви се обади. Бях близо до него, когато телефонираше. Цяла нощ съм препускал като хрътка подире му, а от това най-много спечели сестра му.

Телефонът иззвъня и Олин вдигна слушалката.

— Да… — послуша известно време, а после ококори очи и извика: — Какво? — и така рязко скочи от стола, че го преобърна. — Сигурен ли си?… Тъмносин пакард? Веднага ще предприема нещо… благодаря ти, Бил — и прекъсна връзката. — Моят човек е убит с колт 45, с отпечатъците на Бърд — обърна се Олин към Далас. — Засечен е тъмносин пакард. Избягал е от местопрестъплението и се е насочил насам.

— Може и Хейтър да е с него — предположи Далас и стана.

— Той не ме интересува толкова. Искам Бърд! — Олин излезе от канцеларията и Далас чу отвън силния му глас, който даваше нареждания. После се върна.

— Нищо не може да се предприеме, докато не се организират нещата — каза той. — Моите хора ще намерят бързо пакарда, стига да е в града. Може би ще е най-добре да хвърлим едно око на тоя Джилис.

— Точно за това мислех и аз — отбеляза Далас. — Цялата работа е малко деликатна. Няма да сгрешиш, ако го разпиташ тази вечер. Защото той ще проговори. Ще ти каже, че целият план за бягството на Хейтър е финансиран с парите на раджата. Тук вече сме с двата крака в неприятностите. Много е деликатно да се арестува един раджа, той се ползва с голямо уважение не само в собствената си страна. Дааа… — замислено продължи Далас. — Струва ми се, че много от тези усложнения биха могли да се избегнат, ако някой тайно предупреди раджата, че разследването се насочва към него. Тогава той вероятно ще събере куфарите си и ще се върне вкъщи. Ако го направи, ти ще се измъкнеш от тази деликатна ситуация.

— Може би и ти работиш за този проклет индиец? — нахвърли се Олин върху него.

— Аз просто гледам на нещата от твоята гледна точка, Джордж — поклати глава Далас. — Не бих искал да се счепкате с Държавния департамент.

Олин се загледа умислено в Далас, а после изведнъж се озъби:

— Сега отивам долу, на партера — и след миг добави: — Може би ти ще искаш да поговориш с твоя приятел раджата?

— Да… бих могъл — съгласи се Далас и взе телефона. Олин се спусна в залата за информация.

— Лейтенант — обърна се към него шефът на информацията, — току-що получихме съобщение. На Двайсет и пета улица е намерен тъмносин пакард, в него има труп.

— Кой го откри? — попита Олин и очите му заблестяха.

— О’Брайън, сър. Това е неговият район. Обади ми се преди минута.

— Тръгвам веднага. Кажете на Морис да дойде с мен. Ще ми трябват и десет униформени полицаи. Разпоредете се колкото може по-бързо!

Олин се втурна надолу по стъпалата, притича бързо до колата си, скочи в нея и като пусна сирената, полетя по улиците на притъмнелия град. Три минути по-късно още една полицейска кола полетя след първата, като раздираше тишината с воя на сирената си. След тях препускаше и полицейската линейка.

Олин си проправи с лакти път през тълпата и се приближи до пакарда. О’Брайън, огромен мъж с посивели коси и живи сини очи, стоеше край колата и щом видя лейтенанта, го поздрави.

— Какво става тук, Тим? Какво си намерил? — попита Олин и застана до пакарда.

— Може и да греша, лейтенант — отвърна О’Брайън, — но бих се обзаложил, че това е Хейтър.

Олин се приближи и надникна в колата. И двамата с О’Брайън се загледаха в изтормозеното, полуголо и покрито със засъхнала кал тяло, в бледото посиняло лице. Лейкопластът върху устата се беше врязал дълбоко в подпухналата плът.

— Защо мислиш, че е Хейтър? — попита го лейтенантът.

— Преди години работех в затвора в Белмор, сър — обясни О’Брайън, — това е униформата на затворниците. — Той посочи изкаляните панталони.

Пристигна и Морис.

— Ето го Хейтър — кимна му Олин. После се извърна и погледна надолу по улицата. — Това не е ли същата улица, на която веднъж бяхме сгащили Бърд?

— Да, мисля, че е същата — кимна Морис.

— Може би още се крие тук някъде — предположи Олин и погледна с надежда нагоре към покривите. — Изпрати четирима горе — нареди той, — а останалите да се разделят и да тръгнат да разпитват от къща в къща някой не е ли видял Бърд.

Морис отиде да даде нарежданията си, пристигна и линейката. Двама санитари отнесоха Хейтър с носилка до тротоара. Единият от тях внимателно свали лейкопласта от лицето му.

— От какво е умрял, как мислите? — попита Олин, обръщайки се към съдебния лекар.

— Съдейки по всичко, от сърдечен удар — отвърна му лекарят. — Струва ми се, че е мъртъв от два-три дни.

— А каква е тази гадна смрад в колата, за бога? От трупа ли е?

— Не… намирисва ми на гангрена — отвърна, душейки, лекарят. — Не е от мъртвеца.

Към Олин се приближи униформен полицай и кимна за поздрав.

— Лейтенант, тук има някакъв мъж, който иска да разговаря с вас. Името му е Далас. Да го пусна ли?

Олин се поколеба за миг, после повдигна рамене и каза:

— Пусни го.

— Какво откри? — приближи се към него Далас.

— Хейтър — отвърна Олин. — Няма никакво съмнение. О’Брайън го разпозна, сравнихме и със снимката му.

— Охо, това вече е добре! — възкликна Далас и изду бузи. — Единственият човек в света, който знае къде се намират бижутата от Читабад, и точно той да умре… Каква ирония! Как мислиш, дали е казал на Бърд скривалището, преди да хвърли топа?

— Виж, това не знам. По всичко изглежда, че Бърд е ранен зле — обясняваше Олин. — Някой, който е седял в тази кола, има гангрена — после повдигна с безразличие рамене и добави, — едва ли е отишъл много далеч. Ще го хванем.

— Мисля, че се сещам къде може да е Бърд — рече Далас. — Виждаш ли онази млада жена в тълпата? На първия ред, с шал на главата…

Олин погледна в тази посока.

— Това е момичето на Бърд — продължи Далас. — Живее отсреща на номер 30, на последния етаж. Обзалагам се, че той е горе.

Олин се обърна към О’Брайън и каза:

— Доведи ми онази жена, ей там на първия ред, с шала на главата.

— Мис Джексън? — О’Брайън го изгледа с недоверие и изненада. — Извинете, лейтенант, сигурен ли сте, че точно нея искате?

Сега беше ред на Олин да зяпне от изненада.

— Ти не чу ли какво казах? Каква е тая Джексън, табу… или какво?

— Извинете, сър — запристъпя неловко О’Брайън. — Но аз познавам повечето от живеещите в моя район, а за нея мога да ви кажа, че е добро момиче. Никога досега не се е забърквала в неприятности. Не мога да кажа същото за останалите, а това означава твърде много за тази улица…

— Е, добре! — кресна Олин. — Сега обаче е вътре с двата крака. Доведи ми я!

О’Брайън се подчини и тръгна сковано през улицата. Приближи до Анита, каза й тихо нещо, а след това я хвана за ръката и я поведе към Олин.

Тъмните й хлътнали очи гледаха уплашено, но издържаха студения пронизващ поглед на Олин.

— Познавате ли Върн Бърд? — попита я остро той.

— Запознах се с него — отвърна тя тихо.

— Така ли? А преди около месец във вашата стая ли се криеше той? — продължи да напада Олин. — По-добре не лъжете! Имам свидетели.

Тя бързо извърна глава от него и погледна към носилката. Точно в този момент един от санитарите покриваше тялото. Успя само за миг да види подпухналото гротескно лице.

— Кой… кой е този? — попита тя.

— Мъж на име Хейтър — отвърна й О’Брайън. — Но вие по-добре отговорете на това, което ви пита лейтенантът.

— Хейтър ли казахте?… Мъртъв ли е?

Имаше нещо в поведението й, в широко разтворените й от страх очи, което възпря Олин да я раздруса грубо.

— Да, мъртъв е — отговори О’Брайън. — Не виждам защо се тревожите за него. По-добре разкажете на лейтенанта нещо за Бърд.

Бавно, като хипнотизирана. Анита се приближи до носилката. Младият санитар я погледна обезпокоен.

— Може ли да го видя, моля ви? — попита тя тихо.

Санитарят изненадан погледна Олин, той кимна.

— Трябва да ви предупредя, че гледката никак не е красива — мрачно каза младият човек. Той сякаш се колебаеше да разкрие пред очите на жената грозната картина, но вдигна покривалото.

Анита се загледа в подпухналото лице, върху което смъртта бе оставила своя отпечатък. Гледаше прехласната, с нетрепващи очи. После се олюля, О’Брайън скочи и я прихвана, за да не падне.

— Какво му се е случило? — попита тя с треперещи устни, вкопчила се здраво в ръката на О’Брайън. — Той трябваше да излежи по-малко от две години. Никога не би избягал…

— Това пък какво означава? — изненада се Олин.

Той понечи да се приближи до Анита, но Далас го дръпна встрани и бързо заговори:

— Остави ме аз да поговоря с нея — и преди Олин да може му попречи, се приближи до младата жена.

— Отвлекли са го от затвора — каза й той. — Искали са да им разкрие къде са накитите от Читабад. Върн Бърд е бил нает да го измъкне. И най-вероятно той го е убил.

Тя за миг застина на мястото си. После пусна ръката на О’Брайън.

— Бърд ли го е извършил?

— Да. А вие познавате ли Хейтър?

— Естествено, че го познавам. Пол Хейтър беше мой баща!

Преди Далас да осъзнае думите и, един униформен полицай, придружен от възрастна жена, прекоси улицата и се спря пред Олин.

— Лейтенант — обърна се униформеният, — тази жена твърди, че е видяла Бърд.

— Къде? — обърна се Олин към жената.

— Изкачи се на последния етаж на нашата сграда — възбудено заекваше жената. — Едър мъж, изглежда, че е болен… имаше и пушка.

— Къде живеете вие?

— Номер 30. Ей там, отсреща — и посочи с ръка.

— Добре — каза Олин и отпрати с ръка жената и полицая. — Хайде, момчета!

— Почакай за минутка — Далас хвана Олин за ръката. — Нали не си мислиш, че ще го хванеш жив?

— Хич не ми пука дали ще е жив, или мъртъв!

— Може би той знае къде е колекцията, трябва да го хванеш жив.

Олин го изгледа учудено.

— Не ме интересува никаква колекция. Искам да го пипна жив или мъртъв!

— Мога ли да ти кажа само още нещо? — продължи да настоява Далас. — Застрахователната компания ще иска да научи името на полицая, който ги е ощетил с четири милиона… Как ти се струва това?

Олин стъпка гневно цигарата си и кресна:

— Я ми се махай от главата! Писна ми от тебе!

— Без оръжие би могъл да го хванеш жив — продължаваше да говори Далас. — Пусни ме да се кача горе и да му взема автомата. Ще му кажа, че ме изпраща мис Джексън. Може пък да ме послуша…

— Аз ще му отнема оръжието — спокойно се намеси в препирнята им Анита. — По мен няма да стреля. А след това вие ще можете да се качите и да го отведете.