Стив Олтън
Пророчеството на маите (9)

Дневникът на Джулиъс Гейбриъл

Преди да продължим пътешествието си през историята на човечеството, позволете да ви представя един термин, който е непознат за по-голямата част от читателите — забранена археология. Изглежда, че когато стане дума за произхода на човечеството и античността, научната общественост невинаги е с отворен ум към доказателствата, които може да противоречат на вече утвърдените модели на еволюция. С други думи, понякога е по-лесно просто да пренебрегнем фактите, отколкото да се опитаме да стигнем до някакво приемливо обяснение за онова, което не може да бъде обяснено.

Добре, че Колумб е използвал карта на Пири Рейс, вместо някоя от приетите европейски версии, защото иначе щеше да плава и да пропадне след края на света.

Когато човек мисли, че знае всичко, той престава да се учи. Тази злощастна реалност е довела до потискането на много важни изследвания. Тъй като един изследовател не може да бъде публикуван без одобрението на някой голям университет, става почти невъзможно да предизвика доминиращите виждания в дадения момент. Виждал съм учени колеги да се опитват само за да бъдат отхвърлени от обществото, репутациите им унищожени и кариерите им разрушени, въпреки че доказателствата, които подкрепят различните им виждания, да изглеждат неоспорими.

Египетските египтолози са най-лоши от всички. Те мразят, когато учените се опитват да предизвикат историята на техните древни места и стават особено неприятни, когато чужденците поставят под въпрос възрастта и произхода на монолитните им структури.

Това ни отвежда до методите за датиране, най-спорният въпрос в археологията. Използването на въглерод-14 при кокали и въглищни остатъци е едновременно лесно и точно, но тази техника не може да се прилага върху камък. В резултат археолозите често датират древните открития спрямо други, по-лесни за датиране реликви, които са намерени на мястото на разкопките или когато няма такива, просто чрез предположения, което води до много човешки грешки.

Като казахме това, нека да се върнем към пътешествието ни през историята и времето.

Известно време след Великия потоп по света започнали да изникват първите цивилизации. Онова, което сега приемаме за истина, е, че записаната история е започнала в Месопотамия в долината на реките Тигър и Ефрат, някъде около 4000 г. пр.Хр., като някои от най-ранните останки от градове, открити в Йерихон, датират чак от 7000 г. пр.Хр. Сега обаче нови доказателства сочат, че друга цивилизация, по-висша цивилизация, е разцъфтявала още по-рано покрай бреговете на Нил и тази по-древна култура и мъдрият й лидер, който ни е оставил първите мистериозни чудеса, са тези, които в крайна сметка могат да спасят вида ни от заличаване.

Има много храмове, пирамиди и паметници пръснати по египетската земя, но никой не могат да се сравнят с чудесата, издигнати в Гиза. Тук, на западния бряг на Нил, е бил изпълнен невероятен план за строеж, състоящ се от Сфинкса, двата му храма и трите велики пирамиди на Египет.

Защо говоря за великите пирамиди в Гиза? Как може тези древни монолити да са свързани с календара на маите и мезоамериканската култура, които са на другия край на света?

След три десетилетия на изследвания най-накрая осъзнах, че за да реши гатанката на пророчеството за деня на гибелта, човек трябва да остави настрана предварително зададените представи за време, разстояние, култури и повърхностни впечатления, когато анализира древните знаци, заобикалящи великата мистерия на човечеството.

Дайте ми момент да обясня.

Най-големите и най-необясними структури, издигани някога от човек, са пирамидите в Гиза, храмовете на Ангкор, разположени в джунглите на Камбоджа, пирамидите в древния мезоамерикански град Теотихуакан (също известен като „Мястото на боговете“), Стоунхендж, рисунките от Наска, руините на Тиахуанако и пирамидата Кукулкан в Чичен Ица. Всяко едно от тези древни чудеса, построени от различни култури в различни части на света през много различни периоди от човешката история, са свързани с неминуемата гибел на човечеството, за която се говори в календара на маите. Всички архитекти и инженери, които са издигнали тези градове, са притежавали обширни знания по астрономия и математика, които лесно са превъзхождали познанията на тяхното време. Още повече че местоположението на всяка от древните структури е свързано с точност с равноденствието и слънцестоенето и колкото и невероятно да изглежда, едно с друго. Ако човек иска да раздели повърхността на планетата, използвайки ясно различими знаци, то тези структури лесно могат да изпълнят задачата.

Онова, което не можем да видим обаче, е нещото, което завинаги свързва тези монолитни структури една с друга. В сърцето на техния дизайн лежи общо математическо уравнение, което демонстрира напреднали познания — познания за прецесията.

Отново кратко обяснение:

Докато нашата планета се носи из космоса по време на годишното си пътешествие около Слънцето, тя се завърта около оста си на всеки 24 часа. Докато Земята се върти, гравитационното притегляне от Луната я кара да се наклони приблизително на 23.5 градуса по вертикала. Добавете и гравитационното притегляне от Слънцето при изпъкналостта на екватора и ще получите люлеене на оста на Земята, подобно на това при въртящ се пумпал. Това люлеене се нарича прецесия. Веднъж на всеки 25800 години движещата се ос описва един кръг в небето, като променя позициите на небесните полюси и равноденствията. Това постепенно отклонение на запад е виновно и за това, че зодиакалните знаци вече не отговорят на съответните съзвездия.

На гръцкия астроном и математик Хипаркус е приписана заслугата за откриването на прецесията през 127 г. пр.Хр. Днес знаем, че египтяните, маите и индусите са разбирали прецесията стотици, ако не и хиляди години по-рано.

В началото на 90-те години на миналия век археоастрономът Джейн Селърс открива, че в мита за Озирис на древните египтяни са били кодирани ключови числа, които египтяните са използвали, за да изчисляват променящите се градуси на прецесията. Сред тях изпъкнало едно определено число — 4320.

Повече от хиляда години преди раждането на Хипаркус и египтяните, и маите някак си успели да изчислят стойността на Пи, отношението на диаметъра на кръг, сфера или полусфера спрямо обиколката й. На 146.729 м., височината на Великата пирамида, умножена два пъти по Пи, се равнява точно на основата й — 921.459 м. Колкото и невероятно да изглежда, обиколката на пирамидата е на шест метра от това да се изравни с диаметъра на Земята, когато размерите на планетата ни се намалят в съотношение, равно на 1:43 200, число, което представлява математическия код на прецесията. Ако използваме същото съотношение, полярният радиус на Земята става равен на височината на пирамидата.

Оказва се, че Великата пирамида е земемерски знак, който лежи точно на 30-ия паралел. Ако мерките й се проектират върху плоска равнина (като върхът й представлява северния полюс, а периметърът й — екватора), размерите на монолита ще се равняват на северното полукълбо, отново намалено в съотношение 1:43200.

Знаем, че трябват 4320 години, за да може равноденственото слънце да завърши прецесиално преместване между две зодиакални съзвездия, или на 60 градуса. Умножете това число по 100 и ще получите 43200, броя дни, отбелязани в календара на дългото броене на маите, който се равнява на шест Катуна, една от ключовите числови стойности, която древните индианци са използвали, когато са изчислявали прецесията. Пълният цикъл на прецесията трае 25800 години. Ако съберете всички години на петте цикъла на „Попол Вух“, времевият период ще се равнява точно на един прецесиален цикъл.

Скрити в гъстата джунгла Кампучеа в Камбоджа се намират величествените индуски храмове на Ангкор. Барелефите и статуите, пръснати по комплекса, включат прецесиални символи, като най-популярният е гигантска змия (Нага), чиято средна част е навита около свещена планина в млечния океан, или Млечния път. Двата края на змията се използват като въже в космическата борба с дърпане на въже, включваща два отбора — един, който представлява светлина и добрина, и друг, който представлява мрак и зло. Това движение, съчетано с бушуването на Млечния път, представлява индуското тълкуване на прецесията. Според Пураните, свещените ръкописи на индусите, четирите епохи на Земята се наричат юги. Съвременната юга, югата Кали, продължава 432000 смъртни години. В ръкописите се твърди, че в края на тази епоха човешкият вид ще бъде унищожен.

Древните египтяни, маи и индуси — три далечни култури, разположени в три различни части на света, като всяка е съществувала в различен интервал от нашето минало. Три култури, които са споделяли общо напредничаво познание за науката, космологията и математиката и са използвали мъдростта си, за да създадат мистериозни архитектурни чудеса, като всяка структура е била създадена с една-единствена скрита цел.

Най-старите от тези структури са великите пирамиди в Гиза и техният вечен пазач Сфинксът. Лежаща на северозапад от храма, известен като „Къщата на Озирис“, величествената фигура от варовик на човек с глава на лъв е най-голямата скулптура в света с височина колкото шестетажна сграда и простираща се на седемдесет и три метра дължина. Самото създание е космическо означение. Погледът му е отправен точно на изток, сякаш чака Слънцето да изгрее.

Колко стар е комплексът в Гиза? Египтолозите се кълнат, че датира от 2475 г. пр.Хр. (период, който съвпада с египетския фолклор). Дълго време това беше трудно за обсъждане, тъй като нито пирамидите, нито Сфинксът бяха оставили някакви определими знаци.

Или поне така си мислехме.

Тук се намесва американският учен Джон Антъни Уест. Уест открил, че по 7.5 метровия канал, който заобикаля Сфинкса, има явни следи от ерозия. При по-нататъшно изследвания екип от геолози определили, че щетите не са били причинени от вятър или пясък, а просто от валежи.

Последният път, когато в долината на Нил е имало такова време, е било преди около 13000 години, ефекти в резултат от Великия потоп, който се е състоял в края на последната ледена епоха. През 10450 г. пр.Хр. Гиза е била не само плодотворна и зелена, ами в небето на изток от нея се е намирала точната фигура, по която е бил построен Сфинксът — съзвездието Лъв.

Докато всичко това се случвало, Робърт Бювал, белгийски строителен инженер, осъзнал, че трите пирамиди в Гиза (когато са гледани отгоре) са разположени точно според трите звезди от колана на Орион.

Като използвал сложна компютърна програма, създадена за изчисляване на всички прецесиални движения от всяка гледна точка към нощното небе от всяко географско място, Бювал открил, че докато пирамидите в Гиза и звездите от колана на Орион са били донякъде изравнени през 2475 г. пр.Хр., безкрайно по-точно изравняване се е състояло през 10450 г. пр.Хр. При тази по-отдавнашна дата тъмният процеп на Млечния път не само се е бил показал над Гиза, но е бил отражение на меридианния път на река Нил.

Както споменах по-рано, древните маи са считали Млечния път за космическа змия, тъмният процеп е бил Шибалба Би. Черният път към подземния свят. И в календара на маите, и в „Попол Вух“ се говори за идеята за съзиданието и смъртта, като произхождащи от този космически родов канал.

Защо трите пирамиди в Гиза са били изравнени с колана на Орион? Какво е значението на прецесиалното число 4320? Кои са истинските мотиви, които са накарали предците ни да издигнат паметниците в Гиза, пирамидите в Теотихуакан и храмовете на Ангкор?

Как тези три места са свързани с пророчеството на маите за гибел?