Стив Олтън
Пророчеството на маите (7)

Дневникът на Джулиъс Гейбриъл

Като почнаха човеците да се размножават по лицето на Земята и им се раждаха дъщери. Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха…

В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

„Битие“ 6:1-2, 4

Библията. Свещената книга на еврейската и християнската религия. За археолозите, търсещи истината, този документ от античността може да предложи жизненоважни следи, които да помогнат за запълването на празнотите в еволюцията на човека.

„Битие“ 6 може би е най-малко разбираният стих от цялата Библия и все пак може да се окаже най-разкриващият. Действието се развива точно преди Бог да нареди на Ной какво да прави, става въпрос за Божиите синове и исполините^[1], чието име в буквален превод означава „падналите“ или онези „които са паднали от небесата сред огън“.

Кои са били тези „паднали“, тези „прочути мъже“? Една важна улика може да бъде намерена в Апокрифната книга Битие, един от древните текстове, открити сред Свитъците от Мъртво море. В един ключов пасаж Ламех, бащата на Ной, разпитва жена си, защото мисли, че зачатието на сина му е било резултат от нейното сношение с ангел или с едно от децата им, исполин.

Дали във вените на Ной е текла извънземна кръв? Идеята за „паднали“ ангели или „прочути мъже“, които са имали деца с човешки жени може да изглежда прекалена, но в нея трябва да има зрънце истина, тъй като преданието, подобно на историята за Ной и Великия потоп, се повтаря в различните култури и религии по света.

Както споменах, аз съм прекарал целия си живот в изследване на мистериозните чудеса — величествени структури, оставени на лицето на планетата, които са устояли през бурите на времето. Вярвам, че тези структури са били създадени от онези „прочути старовременни мъже“ с една-единствена цел — да спасят вида ни от изтребване.

Може и никога да не узнаем кои са били исполините, но геоложките доказателства ни позволяват да видим времевия участък, в който са се появили за пръв път. Фактите сочат, че е имало Велик потоп. Виновна е била последната ледена епоха на Земята, като събитието датира отпреди 115000 години. По онова време масивни глетчери са покривали по-голямата част от северното и южното полукълбо. Те са напредвали и са се оттегляли, като най-накрая са достигнали върха си преди 17000 години. По-голямата част от Европа е била погребана под ледена покривка, дебела над три километра. Глетчерите в Северна Америка стигали на юг чак до долината Мисисипи и до 37-ия паралел.

Това е било времето на Homo sapiens neanderthalensis, неандерталците. Това е бил и моментът от историята на нашите предци, когато са пристигнали мистериозните „паднали“.

Може би клановете на ранните Homo sapiens не са впечатлили особено тези „прочути мъже“. Може би исполините са преценили, че е най-добре ранният човек да се върне обратно на пътя на еволюцията. Каквато и да е била тяхната реакция, всички знаем, че като по чудо и доста внезапно светът е започнал да се топи.

Случило се е бързо, отключено от някакво неизвестно каталитично действие. Милиони кубични километри лед, на които са им трябвали повече от 40000 годни, за да се натрупат, изведнъж са се стопили за по-малко от две хилядолетия. Океанът се надигнал с 90 до 120 метра, като погълнал сушата. Части от Земята, едно време натиснати от милиарди тонове лед, започнали да се издигат, причинявайки ужасни земетресения. Изригвали вулкани и пръскали огромни количества въглероден диоксид в атмосферата, като ускорявали глобалното затопляне. Страхотни приливи изкоренявали джунгли, затривали животни и опустошавали земята.

Планетата станала много враждебно за живеене място.

От 13000 г. пр.Хр. до 11000 г. пр.Хр. по-голямата част от леда се била стопила и климатът започнал да се стабилизира. И надигайки се от тази кал и тиня, се появил нов подвид — Homo sapiens sapiens — съвременният човек.

Еволюция и библейска притча за съзиданието — къде се крие истината за издигането на съвременния човек? Като учен аз съм задължен да вярвам в дарвинизма, но като археолог виждам и че истината често е скрита в митове, предавани през хилядолетията. Пророчеството, предсказано в календара на маите, попада в същата категория. Както споменах по-рано, календарът е прецизен научен инструмент, който използва сложни принципи от астрономията и математиката, за да извършва изчисленията си. В същото време произходът на календара се съсредоточава около най-важната легенда в историята на маите — „Попол Вух“ — книгата за съзиданието на маите.

„Попол Вух“ е библията на индианците от Средна Америка. Според нея, написано стотици години след смъртта на Кукулкан, светът бил разделен на горен свят (небеса), среден свят (Земя) и подземен свят, обител на злото, известно като Шибалба. Когато древните маи гледали нощното небе, те виждали тъмния процеп в Млечния път и считали, че това е тъмната змия или Черния път (Шибалба Би), който водел към подземния свят. В непосредствена близост до тъмния процеп се намирали трите звезди от колана на Орион. За маите тези звезди били трите камъка на съзиданието.

Както споменах по-рано, календарът на маите е разделен на пет Велики цикъла, като първия е започнал преди около 25800 години. Това не е случаен период от време, а са годините, които трябват на Земята, за да завърши един цикъл на процесия, бавното люшкане на нашата планета по оста й. (Повече за това по-нататък.)

Историята за сътворението, преразказана в „Попол Вух“, започва преди около 25800 години, когато ледът все още покрива голяма част от Земята. Героят от историята е примитивен човек, наречен Хун (Първи) Хунапу, които по-късно е уважаван от маите като „Първия баща“. Великата страст в живота на Хун Хунапу била да играе древна игра с топка, известна като тлачтли. Един ден владетелите на подземния свят, като говорели чрез Шибалба Би (Черния път), предизвикали Хун Хунапу и брат му на една игра. Хун Хунапу приел и влязъл през портата на Черния път, която в легендите на маите е представена като устата на огромна змия.

Владетелите на подземния свят обаче не възнамерявали да играят на игри. Като използвали измама, те победили братята и ги обезглавили, като окачили главата на Хун Хунапу в разклонението на едно тропическо дърво. После злите, владетели оставили дървото настрана, като забранили на всички да го посещават.

След много, много години една смела млада жена на име Кървавата луна тръгнала по Черния път, за да види дали легендата е истина. Като отишла при дървото, за да откъсне малко плодове, тя се стреснала, когато открила главата на Хун Хунапу. Главата се изплюла в дланта й, като я забременила магически. Жената избягала. Подземните владетели не успели да я унищожат, преди да избяга.

Кървавата луна (също известна като Първата майка) родила двама сина близнаци. Годините минавали и момчетата се превърнали в силни и добри войни. Когато достигнали зрелостта си, генетичният повик ги тласнал да тръгнат на пътешествие по Черния път към Шибалба, за да предизвикат злите и да отмъстят за смъртта на баща си. Владетелите на подземния свят отново използвали измама, но този път героите близнаци триумфирали, като прогонили злото и възкресили отдавна изгубения си баща.

Какво може да извлечем от мита за сътворението? Името, Хун или Първия Хунапу, е равносилно на названието от календара Първи Ахау, дневен знак, който означава първо слънце. Първото слънце от новата година е декемврийското слънце от слънцестоенето. Предсказаната дата на гибелта се пада на зимното слънцестоене през 2012 г. — точно един цикъл на прецесия от 25800 години след първия ден от календара на маите!

Като използва компютърна програма, която позволява на човек да види космоса на всяка дата от историята, изчислих как ще изглежда нощното небе през 2012 г. Като започне по времето на есенното равноденствие, ще се състои едно изключително рядко астрономическо изравняване между галактиката и слънчевите равнини. Черният процеп на Млечния път ще изглежда така, сякаш лежи на хоризонта на Земята, а Слънцето ще започне да се изравнява с централната му точка. Това звездно разместване ще достигне върха си в деня на зимното слънцестоене, ден, който повечето древни култури са считали за Деня на смъртта. На тази дата за пръв път от 25800 години насам Слънцето ще съвпадне с пресечната точка на Млечния път и с еклиптиката в Стрелец, като ще означи изравняването на галактическия екватор, точния център на галактиката.

Календарът на маите някак си е предвидил това звездно събитие преди повече от три хиляди години. Като тълкуваме мита за сътворението, галактическото изравняване ще достигне връхната си точка с отварянето на космическия портал, който свързва процепа между нашата планета и подземния свят на маите, Шибалба.

Наречете го измислица, наречете го факт, но някак си това между галактическо изравняване ще кулминира в смъртта на всеки мъж, жена и дете на лицето на нашата планета.