Стив Олтън
Пророчеството на маите (30)

Дневникът на Джулиъс Гейбриъл

Чичен Ица — най-великолепният град на маите в цяла Мезоамерика. Преведено, името означава — на ръба на кладенеца, където живее Мъдрецът на водата.

Мъдрецът на водата.

Самият град е разделен на стара и нова част. Първо маите са се установили в Стария Чичен през 435 г. сл.Хр. По-късно към цивилизацията им се присъединило племето Итца, около 900 г. сл.Хр. Малко е известно за дневните ритуали и начина на живот на тези хора, въпреки че знаем, че са били управлявани от техния бог — крал Кукулкан, чийто завет като великия учител на маите доминирал в древния град.

Мария, Майкъл и аз прекарахме много години в изследване на древните руини и джунглите, заобикалящи Чичен Ица. Накрая бяхме убедени в безспорната важност на три конкретни структури — свещения сенот. Великото игрище на маите и пирамидата Кукулкан.

Просто казано, в света няма друга постройка като тази пирамида, издигаща се над Великата еспланада на Чичен Ица. Прецизността и астрономическото разположение на тази структура на хиляда години все още озадачава архитектите и инженерите по целия свят.

С Мария най-накрая стигнахме до съгласие, че на рисунката от Наска е била изобразена пирамидата Кукулкан. Обърнатият ягуар в изображението на пустинята, колоните със змии при входа на северния коридор на храма, изображенията на маймуната и китовете — изглежда всичко пасваше. Някъде скрит в града трябваше да има таен проход към вътрешната структура на Кукулкан. Въпросът беше къде.

Първото и най-очевидно решение, което виждахме, беше, че входът е скрит в свещения сенот — естествено образувана яма, разположена точно на север от пирамидата. Сенотът беше още един символ на портала към подземния свят на маите и нито един сенот на целия Юкатан не беше по-важен от свещения кладенец в Чичен Ица, тъй като това беше мястото, на което бяха жертвани толкова много девици след внезапното заминаване на Кукулкан.

От още по-голяма важност беше евентуалната връзка между сенота и рисунката на пирамида в Наско. Гледани отгоре (точно както в Наска) кръглите варовикови стени на свещения кладенец, които са на редове, лесно могат да бъдат видени като серия от концентрични кръгове. Освен това издяланите змийски глави на маите, разположени по северната основа на пирамидата Кукулкан, сочат право към кладенеца.

Заинтригувани и развълнувани, с Мария заедно организирахме експедиция с гмуркане, за да изследваме сенота на маите. Накрая единственото нещо, което открихме, бяха скелетните останки на мъртвите — нищо повече.

Уви, друга структура в Чичен Ица щеше да е тази, която да промени живота ни завинаги.

В Мезоамерика има десетки древни игрища, но никое не може да се мери с Великото игрище на Чичен Ица. Освен че е най-голямото на Юкатан, то, подобно на пирамидата Кукулкан, е структура, която е била точно изравнена с небесата, в този случай с галактиката Млечния път. В полунощ на всяко юнско слънцестоене дългата ос на I оформеното поле сочи натам, където Млечният път докосва хоризонта, като тъмният процеп на галактиката отгоре всъщност отразява игрището като огледало.

Астрономическото значение зад този невероятен дизайн не може да бъде преувеличено, тъй като, както казах по-рано, тъмният процеп на Млечния път е един от най-важните символи в културата на маите. Според „Попол Вух“, книгата за съзиданието на това племе, тъмният процеп е пътят, който води към подземния свят, или Шибалба. Там героят на маите Първият Хунапу е пътешествал до подземния свят, за да предизвика злите богове, героично, макар и фатално предизвикателство, претворено в ритуал от маите в древната игра с топка. (Всички членове на губещия отбор били убивани.)

Според календара на маите, името Първият Хунапу отговаря на 1 Ахау, първия ден от петия цикъл, като последния му е предреченият ден на гибелта. Като използвах сложна астрономическа програма, аз начертах небето както ще изглежда през 2012 г. Великото игрище отново щеше да се изравни с тъмния процеп, само че този път в деня на зимното слънцестоене — 4 Ахау, 3 Канкин — деня на гибелта на човечеството.

Беше един хладен есенен ден през 1983 г., когато един екип мексикански археолози пристигна в Чичен Ица. Въоръжени с кирки и лопати, мъжете продължиха към Великото игрище, за да търсят артефакт, известен като централния маркер — орнаментен камък, намерен заровен в центъра на много други игрища в Мезоамерика.

С Мария стояхме отстрани и гледахме как археолозите изкопаха древния артефакт. Съдът не приличаше на никой, който бяхме виждали — нефрит вместо камък, кух, с размерите на каничка за кафе, с дръжка от обсидианово острие, която стърчеше от единия край сякаш беше някакъв „меч, забит в камък“. Въпреки многобройните опити да го мръднат, оръжието остана здраво заклещено.

Украсяващи страните на нефритения обект, имаше символични образи на еклиптиката и тъмния процеп. На дъното беше детайлно нарисувано лицето на велик майски войн.

С Мария гледахме този последен образ в абсолютен шок, тъй като нямаше грешка какви бяха чертите на лицето на мъжа. Неохотно подадохме централния маркер обратно на водача на експедицията и се върнахме в караваната ни, втрещени от потенциалното значение на обекта, който току-що бяхме държали в ръце.

Мария беше тази, която най-накрая наруши тишината между нас.

— Джулиъс, някак си… някак си нашата съдба се преплете със спасяването на вида ни. Образът на маркера — това е знак, че трябва да продължим пътешествието си, че трябва да открием път към вътрешността на пирамидата Кукулкан.

Знаех, че съпругата ми е права. С обновена жар, родена от тревога, ние продължихме търсенето си, като прекарахме следващите три години в преобръщане на всеки камък, изследване на всяка руина, повдигане на всеки лист в джунглата, изследване на всяка пещера в района.

И все пак не открихме нищо.

До лятото на 85-а отчаянието ни беше нараснало дотолкова, че знаехме, че трябва да сменим мястото просто за да запазим малкото здрав разум, който ни беше останал. Първоначалният ни план беше да пътуваме до Камбоджа, за да изследваме величествените руини на Ангкор, място, свързано с гибелния ден, за което вярвахме, че е свързано и с Гиза, и с Теотихуакан. За нещастие. Кхмер Руж все още беше забранил достъп до този район за всякакви външни хора.

Мария имаше други идеи. Като предполагаше, че извънземните ни предци никога не биха направили вход към Кукулкан, на който да могат да се натъкнат грабители, тя вярваше, че е в наш най-добър интерес да се върнем на Наска и да опитаме да дешифрираме останалата част от древното послание.

Колкото и да презирах мисълта да се върна на онзи перуански терен, не можех да споря с логиката на съпругата си. Очевидно не напредвахме в Чичен Ица, въпреки факта, че бяхме убедени, че е писано градът да бъде мястото на последната битка.

Имаше едно последно начинание, което трябваше да завърша, преди да заминем и да се впуснем в онова, което се оказана последното ни фатално пътешествие заедно.

Въоръжен с лост и маска, късно една вечер влязох с взлом в караваната на археолозите — и спасих централния маркер на игрището на Кукулкан от неговите похитители.