Стив Олтън
Пророчеството на маите (39)

26

20 декември 2012 г.

Болница „Мерида“, полуостров Юкатан

Лек бриз се промъкваше между венецианските щори и охлаждаше лицето му. Когато мъглата от високата температура се вдигна, той чу далечния глас на ангел. Познатите думи отекваха в ума му.

— „Толкова скоро ли си отиваш? Мой господарю, моя любов, мой приятелю! Трябва да те чувам всеки час от деня, защото само в една минута има много дни“.

Като плуваше срещу прилива от безсъзнателност, той се насили да отвори малко очи, достатъчно, за да я види как седеше над него и четеше от книгата.

— „О, Боже! Имам душа, която предрича лошите неща. Мисля, че те виждам, сега си под мен. Изглеждаш като мъртвец в дъното на гробница. Или очите ме мамят, или изглеждаш блед“.

— „И довери ми се, любов — изрече дрезгаво той, — в моите очи и ти изглеждаш така“.

— Мик!

Той отвори очи, когато тя притисна буза към неговата. Усети горещите й сълзи и смазваща тежест върху гърдите му, когато го прегърна и прошепна:

— Обичам те.

— Обичам те.

Той говореше с мъка, гърлото му беше пресъхнало.

Доминик поднесе чаша вода към устните му и той отпи няколко глътки.

— Къде…

— В болница в Мерида си. Реймънд те простреля. Лекарят каза, че куршумът е спрял на три милиметра от сърцето ти. Всички казват, че трябва да си мъртъв.

Мик се насили да се усмихне и каза дрезгаво:

— На белезите се смеят онези, които никога не са усещали рана — той опита да се изправи в седнало положение, но болката го повали отново. — Може би малка рана.

— Мик, толкова много се случи…

— Какъв ден е днес?

— Двадесети. Утре е зимното слънцестоене и всички са уплашени до смърт…

Вратата се отвори рязко. Влезе американски лекар, следван от Енис Чейни, мексиканска сестра и Марвин Тепърман. Мик забеляза тежковъоръжените американски войници, които стояха на пост в коридора.

Лекарят се наведе и прегледа очите му с фенерче.

— Добре дошли обратно, г-н Гейбриъл. Как се чувствате днес?

— Възпален. Гладен. И малко дезориентиран.

— Не е чудно, бяхте в безсъзнание пет дни. Нека да погледнем раната.

Докторът дръпна превръзката.

— Удивително. Абсолютно удивително. Никога не съм виждал рана да зараства толкова бързо.

Чейни пристъпи напред.

— Достатъчно добре ли е, че да говори?

— Така мисля. Сестра, сменете превръзката, после му сложете друга банка с…

— Не сега, докторе — прекъсна го Чейни. — Трябват ни няколко минути с г-н Гейбриъл. Насаме.

— Разбира се, г-н Президент.

Мик гледаше как лекарят и сестрата излизат. Един военен полицай в коридора затвори вратата след тях.

— Г-н Президент? Изглежда, че получавате повишение всеки път, когато се срещаме.

Очите като на енот не изглеждаха развеселени.

— Президент Малер е мъртъв. Пусна куршум в собствената си глава пред пет дни в опити да накара руснаците и китайците да прекратят масираното си ядрено нападение.

— Исусе…

— Светът ви дължи благодарности. Каквото и да сте активирали в онази пирамида на маите, то унищожи ракетите.

Мик затвори очи.

„Мили боже, това наистина се е случило. Мислех си, че всичко е сън…“

Доминик стисна ръката му.

— Представлява някакво електромагнитно поле с висок заряд — рече Марвин — като нищо, което някога сме виждали. Сигналът още е активен, слава на бога, и пречи на онези дистанционно управлявани същества да избухнат…

— Дистанционно управлявани същества? — Мик отвори очи. — Какви дистанционно управлявани същества?

Марвин извади една снимка от куфарчето си и му я подаде.

— Тридесет и осем от тези неща кацнаха по Земята, откакто ви докараха в болницата.

Той се вгледа в снимката на черно създание, приличащо на прилеп, кацнало на сив планински връх с разперени криле.

— Това е обектът, който видях да се надига от космическия кораб, онзи, който е заровен в Мексиканския залив — той погледна Доминик. — Знам къде съм го виждал преди. Наска. Образи с реални размери на тези същества са издълбани по цялото плато.

Марвин погледна Чейни малко несигурно.

— Тази снимка е направена преди няколко дни на един планински връх в Аресибо.

Президентът си придърпа един стол.

— Създанието, което твърдите, че сте видели в извънземния кораб, то е кацнало в Австралия и е затрило по-голямата част от равнината Нуларбор. Сега знаем, че всеки от тези обекти притежава някакво устройство с чисто сливане, експлозив, способен да изпарява цели части от релефа. През последните две седмици шест от тези метални същества се взривиха в Азия, като последните три убиха повече от два милиона души в Китай и Русия.

Мик усети, че ръцете му треперят.

— Тези детонации са предхождали ядреното нападение?

Чейни кимна.

— Както каза Марвин, през последните пет нощи още тридесет и осем от тези неща излязоха от онзи кораб. Дотук нито едно не се е взривило.

Мик си припомни думите на Пазителя. „Активирането на мрежата на Пазителя ще предотврати края, но само унищожението на Тецкатлипока и Черния път може да попречи на врага ни да премине във вашия свят“.

— Изготвихме списък с дистанционно управляваните обекти, които не са се взривили. Гейбриъл, слушате ли?

— А? Извинявайте. Казвате, че тези неща са дистанционно управлявани.

— Така смятат нашите учени. Военновъздушните сили ги смятат за извънземната версия на автоматично управляваните системи.

— Всяко едно от тях по същността си представлява оръжие с чисто сливане с крила — обясни Марвин. — Подобно на нашите АУС, тези дистанционно управлявани същества се контролират дистанционно управлявани, свързани са с техния контролен център посредством някакъв радиосигнал…

— Корабът в Залива?

— Да. Щом обектът кацне в неговата предварително определена зона, се изпраща радиосигнал, който включва експлозивите. По опашката на съществата има редици странно изглеждащи сензори, които вярваме, че са мощни фотоелектрически клетки. Пусковият механизъм използва слънчева енергия, за да взриви експлозива при изгрев-слънце.

— Което обяснява защо тези неща винаги се пускат през нощта — добави Чейни. — Седем обекта се взривиха преди активирането на тази мрежа, всичките седем са тръгнали на запад, след като са излезели от кораба в Залива. Скоростта им във въздуха отговаря на въртенето на Земята и ги задържа потопени в мрак, докато не стигнат набелязаните си зони.

— Казахте, че са били пуснати още тридесет и осем от тях?

— Покажи му списъка, Марвин.

Екзобиологът се разтърси в куфарчето си и извади компютърна разпечатка.

Цели на дистанционно управляваните обекти

Австралия
Планината Нуларбор
Азия
Малайзия
Ириан Джая
Папуа Нова Гвинея
Провинция Юнан, Китай
Басейна на Вилюй, Русия
Планинската верига Кугитангтау, Туркменистан
Африка
Алжир
Ботсвана
Египет
Кот д’Ивоар
Израел
Либия
Мадагаскар
Мароко [планината Атлас]
Нигер
Нигерия
Саудитска Арабия
Судан
Тунис
Европа
Австрия
Босна и Херцеговина
България
Хърватска
Гърция
Унгария
Ирландия
Италия
Испания
Северна Америка
Канада: Монреал
Куба
САЩ:
Аресибо [Пуерто Рико]
Долината на Апалачите
Колорадо
Флорида [централна и югоизточна]
Джорджия
Кентъки
Индиана [южна]
Планината Озарк Ню Мексико
Тексас [северозападен]
Южна Америка
Салвадор [Бразилия]
Централна Америка
Хондурас
Чичен Ица [Юкатан]

Мик прегледа списъка и спря при името на последното място.

— Дистанционно управляван обект е кацнал в Чичен Ица?

— Стига с глупостите! — каза рязко Чейни. — Гейбриъл, трябват ми някои отговори и ми трябват сега. Докато лежеше тук, спейки, светът изгуби колективния си ум. Религиозни фанатици твърдят, че тези обекти са част от пророчествата за апокалипсиса, предсказани преди новата ера. Икономика на света е застопорена. Ужасени маси се подготвят за армагедон. Тълпите грабят провизии и амуниции и се барикадират в домовете си. Трябваше да наложим забрана за излизане от здрач до зори. А онова, което дава храна на тези избухвания, е най-вече собствената ни неспособност да успокоим тревогата на обществото.

— Дотук опитите ни да неутрализираме обектите останаха без ефект — каза Марвин. — Създанията се намират в някакво защитно силово поле, което ги прави неуязвими за нападение. Мрежата на маите им пречи да се взривят, но заглушава и нашите сателити. Онова, което е още по-невероятно, е начинът, по който сигналът на мрежата отскача около планетата — той извади бележника си. — Установихме три световни станции, както и допълнителни сигнатури от няколко други антени. Никога няма да познаете…

— Великата пирамида в Гиза, Ангкор Ват и Пирамидата на слънцето в Теотихуакан.

Екзобиологът зяпна.

Очите на Чейни горяха като тъмни лазери.

— Как, по дяволите, знаеш това? — той погледна към Доминик. — Ти ли му каза?

— Не ми е казала тя — рече Мик, като се насили да се изправи в седнало положение. — Родителите ми изучаваха тези структури от десетилетия. Всеки монолит споделяше определени сходни черти, като не най-малкото е, че са били издигнати в свързващи точки от естествената силова мрежа на Земята.

— Съжалявам, изгубихте ме — каза Марвин, като си водеше бележки. — Казахте силова мрежа?

— Земята не е просто някакво парче скала, което се носи из космоса, Марвин, тя е жива хармонична сфера, в сърцевината, на която има магнитно ядро, което излъчва енергия. Определени места по повърхността, особено около Екватора, се считат за силови зони, динамични локации, излъчващи високи нива геотермална, геофизична или магнитна енергия.

— И тези три древни структури… всичките са били построени върху силови области?

— Точно така. Дизайнът на всяка структура отразява и сложни знания за прецесията, по математика и астрономия.

Марвин спря да пише.

— Открихме и извънземни устройства, които изглежда действат като антени, заровени под Стоунхендж и Тиахуанако. Вярваме, че може да има още едно, заровено дълбоко под ледената покривка на Антарктида.

Мик кимна.

„Картата на Пири Рейс. Пазителят трябва да е направил антената, преди да се образува ледената покривка“.

Той погледна нагоре към Доминик.

— Каза ли му за исполините?

— Всичко, което знам, което не е много.

— Високо развита раса хуманоиди? — Марвин поклати глава. — Предполага се, че аз съм екзобиологът тук, а съм адски объркан.

— Марвин, съществата, които са създали тази мрежа, е трябвало да бъдат сигурни, че станциите и антените им ще останат непокътнати хиляди години. Дори това да ги заровят нямало да осигури безопасността им. Построяването на големи архитектурни чудеса като Стоунхендж или Великата пирамида точно над мястото е било добре измислено. Дори съвременните хора са разбирали достатъчно, че да оставят тези руини на мира.

— Ами мрежата? — попита Чейни. — Колко време ще пази обектите да не се взривят?

Споменът за думите на Пазителя отекна в ушите му.

„Порталът към Шибалба Би ще се издигне на четири Ахау, три Канкин. Само един Хунапу може да влезе. Само един Хунапу може да изгони злото от вашата градина и да спаси вида ви от унищожение“.

Мик се почувства недобре.

— Имаме проблем. Онзи извънземен кораб… ще се издигне утре…

Очите на Чейни се разшириха.

— Откъде знаеш това?

— Това е част от 3000 годишното пророчество на маите. Съществото в кораба. Трябва да го унищожим. Трябва да влезем вътре.

— Как ще влезем вътре? — попита Марвин.

— Не знам, искам да кажа, предполагам по същия начин, по който Дом и аз влязохме преди, през вентилационната система.

Заля го вълна от изтощение. Той затвори очи.

Доминик докосна челото му и усети висока температура.

— Беше му достатъчно, президент Чейни. Той свърши своята работа по спасяването на света. Сега вървете и свършете вашата.

Погледът на Чейни изгуби част от остротата си.

— Нашите учени са съгласни с вас, Гейбриъл. Те мислят, че трябва да унищожим извънземния кораб, за да прекратим опасността дистанционно управляваните обекти да експлодират. Наредих „Джон К. Стенис“ и флота му да отидат в Мексиканския залив и да свършат работата. Ако онзи кораб наистина се издигне утре, то ние ще го ударим.

Новият президент се изправи, за да си тръгне.

— Тази вечер в седем часа е насрочена спешна среща на Съвета за сигурност на ООН на борда на „Стенис“. Очакваме да има представители на всяка страна, както и някои от водещите учени по света. Вие и Доминик идвате с нас. Един от помощниците ми ще ви даде нещо, което да облечете.

— Почакайте — каза Доминик. — Кажи му за Борджия.

— Вашият аматьор убиец ни заведе право при Фолета. Неговото признание включваше информация за това как преди единадесет години Борджия е успял да накара да ви приемат в приют за душевноболни. Дори ни даде касета как държавният секретар го наема, за да ви убие — Чейни се усмихна мрачно. — Щом нещата се уталожат, ще закова задника му на стената. Между другото, Доминик и майка й са свободни, а вие сте обявен за здрав човек, така че сте свободен, Гейбриъл, луд сте колкото и останалите от нас.

Доминик прошепна в ухото на Мик:

— Кошмарът ти свърши. Няма да има повече приюти, няма да има изолация. Свободен си — тя стисна ръката му. — Можем да прекараме остатъка от живота си заедно.

 

 

На борда на самолетоносача „Джон К. Стенис“

18:43 часа

Мик гледаше през прозореца на хеликоптера, докато машината се спускаше върху огромната 4.5 акрова палуба за излитане на „Джон К. Стенис“, която сега практически се беше превърнала в паркинг за хеликоптери.

Доминик стисна ръката му.

— Добре ли си? Не обели дума през целия полет.

— Извинявай.

— Тревожиш се за нещо. Какво не ми казваш?

— Спомените ми от разговора с Пазителя са смътни. Все още има толкова много неща, които не разбирам, неща, които могат да означават живот или смърт.

— Но все още си убеден, че мрежата на Пазителя е била създадена, за да попречи на дистанционно управляваните обекти да експлодират?

— Да.

— Тогава президентът е прав. Ако унищожим извънземния кораб, ще прекратим заплахата.

— Иска ми се да беше толкова просто.

— Защо не е?

Те излязоха от хеликоптера и стъпиха на гъбестата сива палуба на самолетоносача. Доминик посочи към оръжията на бойния кораб.

— Огледай се наоколо, Мик. На борда има достатъчно огнева мощ, че да затрие малка страна — тя плъзна ръка около кръста му и зашепна в ухото му. — Приеми го, ти си герой. Въпреки всички шансове, ти успя да влезеш в пирамидата и да активираш мрежата. Не само оправда работата на родителите си, но усилията ти спасиха живота на милиарди. Време е да си дадеш почивка. Отстъпи и остави големите момчета да довършат работата.

Тя го целуна страстно по устните. Няколко моряци подсвирнаха.

Един лейтенант ги въведе в суперструктурата, после ги придружи по тясно стълбище до палубата с хангара.

Минаха покрай строго охраняван контролно-пропускателен пункт, после влязоха в хангара, една четвърт, от който беше превърната в зала. Столове и маси, поставени във форма на подкова и наредени в три реда, бяха обърнати към подиум и огромна компютърна карта на света с размери 6х12 метра, която беше закачена върху част от металната преграда на хангара. Тридесет и осем червени точици и още шест в синьо обозначаваха местата, на които бяха кацнали дистанционно управляваните обекти.

Лейтенантът ги заведе до една резервирана маса в лявата част на подковата. Няколко делегати изглежда разпознаха Мик, тъй като го сочеха, докато минаваше, и кимаха. Ръкоплясканията тук-там бързо прераснаха в овации на крак.

Марвин Тепърман вдигна поглед от мястото си и му се усмихна.

— Поне ги поздравете, а?

Мик махна бързо, после седна до екзобиолога, като се чувстваше глупаво. Президентът на Съвета за сигурност на ООН Меган Джаксън отиде при него и го поздрави с топла усмивка и ръкостискане.

— Чест е да се запознаем, г-н Гейбриъл. Всички сме ви задължени. Има ли нещо, което може да направим за вас?

— Може да ми кажете защо съм тук. Аз не съм политик.

— Президентът и аз се надявахме, че присъствието ви ще уталожи част от враждебността в тази зала — тя посочи към руската делегация. — Мъжът в средата е Виктор Грозни. Осмелявам се да заявя, че повечето хора тук го предпочитат мъртъв. Параноята, която съществува сега между Русия и Съединените щати, кара Студената война да изглежда като семейна сбирка.

Тя му се усмихна майчински, после зае мястото си на подиума.

— Моля, нека тази среща да започне.

Делегатите заеха местата си. Марвин подаде на Доминик и Мик по един чифт малки слушалки. Те ги извадиха от целофановите опаковки и нагласиха преводача на „английски“, после ги сложиха в ушите си.

— Пръв на подиума ще извикам професор Нейтън Фаулър, изпълнителен директор на изследователския център „Еймс“ на НАСА и ръководител на международния екип, който изследва извънземните дистанционно управлявани обекти. Професоре?

Очилат мъж със сива коса, наближаващ седемдесет години, зае мястото си на подиума.

— Г-жо президент, уважаеми делегати, колеги учени, тук съм тази вечер, за да ви съобщя последната информация за извънземните обекти, чиито детонации вече доведоха до смъртта на повече от два милиона души. Въпреки тази трагедия, доказателствата, които ще споделя с вас, ясно показват, че главната цел на извънземните не е била да затрият вида ни. Всъщност, нашето присъствие на тази планета не е по-важно за този извънземен разум, отколкото е бълхата за едно куче.

Мърморене изпълзи залата.

— Нашият екип проведе цялостен сравнителен анализ върху всяка от четиридесет и четирите идентифицирани цели. Местоположенията им имат едно общо нещо — геологията на всяко място е изградена изцяло от варовик. Всъщност, нека да обясня още по-добре — повече от набелязаните места могат да се считат за карстов релеф, плътни варовикови образувания, изградени от изключително високи нива на калциев карбонат. Карстовият релеф заема една шеста от планетата ни. Той е бил образуван преди около 400 милиона години, когато високите нива на калциев карбонат са се отложили върху онова, което тогава е било морското дъно на…

— Професоре, времето…

— А? О, разбира се, г-жо президент. Ако просто ми позволите за кратък момент да обясня колко е важен варовикът за планетата ни, то мисля, че всички ще добиете по-добра представа за причините, поради които тези дистанционно управлявани обекти са били пуснати.

— Продължете, но бързо.

— Карстовите формации и варовикът като цяло изпълняват жизненоважна функция на Земята, като служат за огромен склад за въглероден диоксид. Калциевият карбонат в карета абсорбира разтворен въглероден диоксид като гъба и помага за регулирането и стабилизирането на нашата кислородна среда. Всъщност, количеството въглероден диоксид, складирано в седиментната скала, е повече от 600 пъти от цялото му съдържание във въздуха, водата и живите организми на Земята, взети заедно.

Доминик погледна Мик, чиято кожа беше станал мъртвешки бледа.

Директорът от НАСА извади дистанционна клавиатура, свързана с картата отгоре.

— Г-жо президент, ще използвам компютъра, за да покажа симулация какво би станало, ако всички оставащи тридесет и осем обекта избухнат едновременно. Моля да обърнете специално внимание на данните за атмосферната температура и въглеродния диоксид.

Тишина обгърна делегациите, докато професорът въвеждаше команди.

Покрай долната граница на картата се появиха две сини иконки.

12/20/12
Средна глобална температура на повърхността:	21 °C
CO2 съдържание:	0.03%

Фаулър натисна друг клавиш. Светещите червени точки проблеснаха едновременно, после се възпламениха до ярки бели кръгове енергия. След секунди експлозията избледня до надвиснали плътни жълто-оранжеви остатъчни облаци, които бързо се разпростряха над заобикалящите ги райони и обгърнаха почти една трета от повърхността на Земята.

12/20/12 (детонация + 10 часа)
Средна глобална температура на повърхността:	55.5 °C
CO2 съдържание:	39.23%

Фаулър нагласи очилата си.

— Горещината от експлозията незабавно ще изпари карстовия варовик и ще изпусне токсични нива на въглероден диоксид в атмосферата на нашата планета. Облачната покривка, която виждате да се разширява по картата, е плътен атмосферен слой CO₂, достатъчен, за да убие всеки дишащ организъм на тази планета.

Стотици разговори започнаха едновременно.

Фаулър отново натисна клавиатурата си, докато лидерът на ООН не призова към ред.

Картата се смени. Въртящите се жълто-оранжеви облаци сега закриваха цялото земно кълбо.

12/20/12 (детонация + 10 години)
Средна глобална температура на повърхността:	100 °C
CO2 съдържание:	47.85%
SO2 съдържание:	23.21%

Залата утихна.

— Тук виждаме развитието на околната среда на Земята след десет години. Това, което ни чака, е катастрофално реорганизиране на атмосферата на планетата, началото на бурен парников ефект, подобен на онзи, който вярваме, че се е случил на Венера преди повече от 600 милиона години. Венера, планетата сестра на Земята, едно време е имала горещи океани и влажна стратосфера. Когато въглеродният диоксид се е натрупал в атмосферата, се е образувала дебела изолираща покривка. Това е довело до избухването на глобална вулканична дейност, изригванията са били следствие от парниковия ефект, като са изпускали огромни количества серен диоксид в атмосферата, продължавайки да повишават температурата на повърхността. Най-накрая океаните на Венера се изпарили напълно и се образували гъсти облаци изпарения. Част от тези изпарения продължават да обикалят около планетата, а останалите са се разпръснали в космоса.

— Професоре, нивата на CO₂ покачили ли са се забележимо след експлозиите на първите два дистанционно управлявани обекта?

— Да, г-жо президент. Всъщност нивата на въглероден диоксид са се качили с 6 до 7% през последните…

— Достатъчно с това! — Виктор Грозни се изправи, сухото му лице беше червено. — Дойдох тук, за да преговарям за примирие, а не да слушам глупости за извънземни.

Лидерът на ООН повиши глас сред избухналите протести.

— Президент Грозни, да не би да се съмнявате в това, че тази извънземна заплаха съществува?

— Беше ни съобщено, че заплахата от тези обекти е била отстранена, че тази… тази мрежа пречи на детонацията им. Не е ли така, г-н Фаулър?

Фаулър изглеждаше неспокоен.

— Изглежда, че обектите няма да се взривят, докато мрежата на пирамидата остане непокътната. Заплахата обаче все още е…

— Тогава защо губим време да обсъждаме това сега? Казвам да го оставим на учените ни. Аз разбрах, че това събиране ще е политическо. Въпреки многобройните заплахи за живота ми, аз дойдох на срещата с вяра. В онези експлозии с чисто сливане загинаха руски и китайски граждани. Смъртта си е смърт, г-жо президент, без значение дали идва от ядрено унищожение, задушаване или глад. Нека Западът с неговите по-добри оръжия да унищожи извънземния кораб. Докато говорим, хиляди от моите хора умират от глад. Онова, което трябва да обсъдим сега, е как ще променим света…

— Кой сте вие, че да изисквате промени? — отвърна генерал Фекондо, като се изправи и сви юмруци. — Вашата идея за промяна е да въвлечете Съединените щати в ядрена война. Западът даде на страната ви милиарди долари помощ, за да нахраните народа си и да стимулирате икономиката си, вместо това вие ги похарчихте за оръжия…

Мик затвори очи при устната схватка, като се съсредоточи върху думите на професор Фаулър. Мислеше за моментите, когато беше в извънземната зала под Залива. Спомни си как сряза крака си.

„Кръвта ми беше синя. Атмосферата в залата трябва да е била въглероден диоксид“.

Сети се за думите на Пазителя… „Условията на вашия свят не бяха подходящи, първоначалната цел беше Венера… вашият свят се пригажда“.

— Вие дойдохте за помощ при нас — извика Дик Призтас — и все пак вижте колко бързо решихте да унищожите ръката, която сега молите да нахрани народа ви!

— Какъв избор имахме? — отвърна разпалено Грозни. — Заставяте ни да подписваме споразумения за стратегическите оръжия, докато учените ви продължават да работят върху методи за унищожението ни. От каква полза са договорите, когато най-новите технологии на Америка са по-смъртоносни от античните ракети, които толкова благородно елиминирахте? — Грозни се обърна към останалата част от залата. — Да, Русия стреля първа, но бяхме провокирани. Съединените щати използват военната си мощ от десетилетия. Информаторите ни каза, че американците са на по-малко от две години от завършването на техните собствени експлозиви с чисто сливане. Две години! Ако тези извънземни не бяха атакували, тогава щяха да го направят Съединените щати!

В залата отново избухна глъч.

Грозни посочи обвинително към Чейни.

— Питам новия американски президент — наистина ли мирът е вашата цел или войната?

Чейни се изправи и изчакаха хората да утихнат.

— По всяка ръка в тази стая има кръв, президент Грозни. Всяко съзнание е засрамено от вина, всеки ум е оплетен в страх. Но в името на Бога, можеше всички да сме мъртви! Държахме се като егоистични деца, всички, и ако таим някакви надежди за оцеляването на вида ни, тогава трябва да оставим дребните си различния настрана, веднъж и завинаги, и да пораснем.

Президентът пристъпи напред.

— Съгласен съм, че е нужна промяна, драстична промяна. Човечеството вече не може да толерира заплахата от самоунищожение. Вече не може да има имащи и нямащи. Трябва да реорганизираме икономиките си според новия световен ред — ред на мира. Президент Грозни, Съединените щати предлагат маслинова клонка. Желаете ли да я приемете?

Из хангара се надигнаха овации, когато Виктор Грозни отиде при президента и го прегърна.

Доминик беше станала на крака и пляскаше, в очите й имаше сълзи, когато забеляза, че Мик отиваше към подиума.

В залата настана тишина.

Мик застана пред хората, посланието за апокалипсис прогаряше ума му.

— Президентът Чейни е мъдър човек. Посланието, което нося в главата си, също е от мъдър човек, човек, чиято мрежа помогна да се спасим. Докато нашите страни обсъждат политиката, светът ни бива подготвян, нагаждан да приеме друг вид, безкрайно по-стар вид, който няма желание за мир или война. За този враг Земята не е нищо повече от инкубатор, човечеството е квартирант на 2 милиона години, който ще бъде премахнат. Обединени или разделени, нека да не правим грешка — утре е Денят на страшния съд. При зазоряване ще се отвори космически портал, портал, който трябва да бъде запечатан, за да оцелее нашият вид. Ако се провалим, нищо казано и сторено в тази зала няма да има значение. До вечерта на зимното слънцестоене утре всяко живо същество на тази планета ще бъде мъртво.