Стив Олтън
Пророчеството на маите (13)

Дневникът на Джулиъс Гейбриъл

За да може да разбере и най-накрая да разреши мистериите около календара на маите и неговото пророчество за гибелния ден, човек трябва да изследва произхода на културите, които първи са станали забележителни на Юкатан.

Първите мезоамериканци са били полуномади. Появили се в Централна Америка около 4000 г. пр.Хр. Накрая станали фермери, отглеждали царевица, хибрид с дива трева, както и авокадо, домати и тикви.

После, някъде около 2500 г. пр.Хр., пристигнал Той.

Той бил бял човек с дълго лице и спускаща се бяла брада и коса. Мъдрец, който според легендата пристигнал от морето покрай тропическите равнини на Мексиканския залив, за да образова и да сподели велики мъдрости с местните в региона.

Сега наричаме тези образовани местни олмеки (което означава „живеещи в Земята на каучука“). Накрая те станали „майката култура“ на Мезоамерика, първото сложно общество в Северна и Южна Америка. Под влиянието на „брадатия“, олмеките обединили района на Залива. Техните постижения в астрономията, математиката и архитектурата повлияли на запотеките, маите, толтеките и ацтеките — култури, които накрая се издигнали до могъщество през следващите няколко хиляди години.

За много кратко време тези прости, обитаващи джунглата фермери изведнъж започнали да строят сложни структури и просторни церемониални центрове. В дизайна на архитектурните проекти и на обществените произведения на изкуството били включени напредничави техники от инженерството. Олмеките били тези, които измислили първата древна игра с топка, както и първия метод за записване на събитията. Те изработвали и огромни монолитни глави от базалт, високи по три метра, като много от тях тежали по 30 тона всяка. Как тези огромни глави са били транспортирани, все още остава мистерия.

Много важно е да се каже, че олмеките са били първата култура в Мезоамерика, която издигала пирамиди, като използвала напредничави познания по астрономия и математика. Тези структури, изравнени със съзвездията, разкриват разбирането на олмеките за прецесията, откритие, което дало начало на мита за сътворението, записан в „Попол Вух“.

Така че олмеките са били тези, не маите, които използвали необясними познания по астрономия, за да създадат календара на дългото броене и пророчеството за гибелния ден.

В сърцето на календара за деня на гибелта лежи митът за сътворението като исторически запис на продължаваща битка между светлината и доброто и мрака и злото. Героят на историята, Първият Хунапу, е воин, който можел да стъпи на Черния път (Шибалба Би).

За индианците от Мезоамерика Шибалба Би се равнявала на тъмния процеп на галактиката Млечния път. Порталът към Шибалба Би бил представен в творбите и на олмеките, и на маите като устата на огромна змия.

Можете ли да си представите примитивните олмеки, които гледали нощното небе и виждали тъмния процеп на галактиката като космическа змия.

Около 100 г. пр.Хр. по все още неизвестни причини олмеките решили да изоставят градовете си и да се разделят на два лагера, пръскайки се в два отделни района. Тези, които се преместили на запад към централно Мексико, станали известни като толтеки. Онези, които тръгнали на изток и заживели в джунглите на Юкатан, Белиз и Гватемала, започнали да се наричат маи. Чак през 900 г. сл.Хр. двете цивилизации се обединили отново под влиянието на великия учител Кукулкан и неговия величествен град Чичен Ица.

Но аз избързвам.

Кеймбридж, 1969 г. Там аз и двама мои колеги се заехме с това да разнищим мистериите около пророчеството на маите. Единодушно решихме, че първата ни спирка трябва да е селището на олмеките Ла Бента. Там двадесет години по-рано американският археолог Матю Стърлинг беше изровил най-поразяващото откритие — огромно укрепление на олмеките, състоящо се от стена от 600 колони, като всяка тежеше повече от два тона. Близо до тази структура изследователят бе открил великолепен камък, покрит със сложните гравюри на олмеките. След два дни усилен труд Стърлинг и хората му успели да изровят гигантска скулптура, която била висока 4.2 м., била широка 2.1 м. и била дебела почти 90 сантиметра. Въпреки че част от гравюрите били повредени от ерозията, образът на една великолепна фигура все още оставал — огромен бял мъж с дълга глава, гърбав нос и спускаща се бяла брада.

Представете си шока за моите колеги археолози, когато са открили релеф на 2000 години, на който ясно е бил изобразен бял мъж. Артефакт, създаден 1500 години, преди европейците да стъпят в Северна или Южна Америка! Точно толкова объркващо било изображението на брадат човек сред олмеките, заради генетичния факт, че чистокръвните индианци не могат да си пуснат брада. Тъй като всички форми на художествено изразяване трябва да тръгват отнякъде, самоличността на брадатия бял мъж останала още една загадка, която трябвало да бъде разрешена.

Колкото до мен, аз незабавно изградих теорията, че белият мъж е бил по-ранен предшественик на великия учител на маите Кукулкан.

Не знаем много за Кукулкан или неговите предци, въпреки че всяко мезоамериканско племе изглежда е боготворяло мъж, който отговаря на същото физическо описание. За маите той е бил Кукулкан, за ацтеките — Кветцалкоатъл — легендарен брадат мъдрец, който донесъл мир, просперитет и голяма мъдрост на хората. Записите сочат, че някъде около 1000 г. сл.Хр. Кукулкан/Кветцалкоатъл бил принуден да изостави Чичен Ица. Легендата разказва, че преди да тръгне, мистериозният мъдрец обещал на хората, че накрая ще се върне, за да избави света от злото.

При заминаването на Кукулкан демонично влияние бързо се разпростряло по земята. И маите, и ацтеките минали на човешки жертвоприношения, като дивашки убили десетки хиляди мъже, жени и деца, всичко това в усилията да доведат до връщането на техния обичен бог — крал и да предотвратят предречения край на човечеството.

През 1519 г. испанският конквистадор Ернан Кортес пристигнал от Европа и нахлул на Юкатан. Въпреки че превъзхождали числено врага, доста мезоамерикански индианци объркали Кортес (брадат бял мъж) с второто пришествие на Кукулкан/Кветцалкоатъл и свалили оръжията си. След като завладял диваците, Кортес изпратил да доведат испански свещеници, които при пристигането си се ужасили, когато научили за човешките жертвоприношения, както и за един друг шокиращ ритуал — майките от племето на маите връзвали дървени дъски към главите на бебета си в опити да деформират развиващия се череп на новородените. С издължен череп маите щели да приличат повече на богове, вярване, което без съмнение било вдъхновено от доказателствата, сочещи, че великият учител Кукулкан е притежавал подобен издължен череп.

Испанските свещеници бързо обявили практиката на маите за повлияна от дявола и наредели шаманите им да бъдат изгорени, а останалите индианци — покръстени в християнската вяра — под заплаха от смъртно наказание. След това суеверните глупаци продължили като изпепелили всеки важен ръкопис на маите, които съществувал. Хиляди томове били унищожени, текстове, които без съмнение са се отнасяли за пророчеството за гибелния ден и може да са съдържали жизненоважни инструкции, оставени ни от Кукулкан, как да спасим вида си от затриване.

Излиза, че църквата, в опити да спаси душите ни от дявола, преди около 500 години най-вероятно е обрекла вида ни на незнание.

Докато Борджия и аз спорехме за самоличността на брадатия мъж, изобразен на релефа на олмеките, нашият колега, красивата Мария Розен, се натъкна на откритие, което отклони усилията ни от Централна Америка и определи следващата част от пътешествието ни.

Докато копаела на разкопки от олмеките в Ла Бента, Мария открила древно кралско гробище, а под него — останките на издължен череп. Въпреки че този странен, нечовешки изглеждащ череп не бил първият подобен някога откриван в Мезоамерика, той се оказа единствения, намерен в родината на олмеките, наричана Светилището на змията.

Мария решила да дари черепа на Музея по антропология в Мерида. Когато говорихме с техния пазител ценности, за наша изненада научихме, че подобни черепи наскоро са били изровени в гробищата на платото Наско в Перу.

Има ли връзка между цивилизациите на маите и инките?

Тримата се оказахме на археологически кръстопът. Трябваше ли да продължим към Чичен Ица, древния град на маите, основен за пророчеството за гибелния ден, или да напуснем Мексико и да продължим в Перу?

Инстинктът на Мария ни подсказа, че трябва да отпътуваме към Южна Америка, тъй като вярваше, че календарът е важно парче от пъзела за деня на гибелта. Така тримата се качихме на един самолет за Наска, без да знаем какво пътешествие ни предстоеше.

Докато летяхме през Атлантика, аз бях озадачен от нещо, което докторът в Мерида беше споделил с мен. При изследването на издължения череп медицинският изследовател, човек с добра репутация, бил заявил доста съчувствено, че силната деформация на костите на този конкретен череп не може да е била причинена от никоя известна техника за издължаване. За да подкрепи твърдението си, той уредил челюстите да бъдат прегледани от зъболекар. Резултатите разкрили нещо още по-изумително.

Факт е, че възрастните хора имат по четиринадесет зъба на долната си челюст.

Издълженият череп, който беше открила Мария, имал само десет.