Джеймс Туайнинг
Монетата (47)

44.

Хотел „Сен Мари“, Четвърти район, Париж

20:01

Косата на Дженифър беше мокра, раменете й блестяха от бисерни капки. Тя обу бикините си и закопча черния си дантелен сутиен. После седна на ръба на тясното легло и нахлузи черни джинси.

Още й беше горещо от душа, затова отиде до прозореца да подиша чист въздух, но в последния миг се сети да се скрие зад тюлените завеси, които се развяваха от ветреца. Сребристият й телефон започна трескаво да вибрира на тоалетката. Дженифър се поколеба, преди да отговори. Знаеше кой се обажда и искаше да се увери, че е спокойна и е подредила фактите в главата си. Съзнаваше, че разговорът може да е труден.

— Ало?

— Браун? Обажда се Боб Корбет.

Отривистата интонация и бързото, отсечено изговаряне на думите мигновено затвърдиха подозренията й и Дженифър реши да отговаря кратко и по същество. Знаеше, че Корбет харесва това.

— Да, сър?

— Как си? Кажи ми, че имаш добри новини. Нуждая се от тях. — Гласът му бе уморен и тревожен и Дженифър предположи, че Пайпър и другите усложняват живота му след убийството на Ренуик и загубата на монетата.

— Напредвам.

— Хубаво — облекчено каза той. — Какво научи?

— Ходих при Ван Симсон, както се уговорихме. Монетата му е там. Но ние… искам да кажа аз — бързо се поправи тя, съзнаваше, че Корбет разгадава всички недомлъвки в подобна неволна грешка, — усетих, че той знае повече, отколкото казва. Престори се на изненадан, но не беше достатъчно убедителен. Мисля, че знаеше за монетите.

— Нещо друго? — В гласа му не прозвуча интерес, макар Дженифър да знаеше, че е разпалила любопитството му.

— Отидохме в апартамента на Раниери, но се оказа фалшив. Кърк намери истинското му жилище и немски вестник с дата няколко дни след убийството на Раниери. Имаше статия за обир на летище „Шипхол“.

— Виж ти. — Гласът на Корбет прозвуча по-заинтригувано.

— Накарах Макс да провери. Няколко седмици след кражбата на „Шипхол“ в Амстердам е бил убит германец — наръган с нож в гърдите като Раниери.

— Каква е връзката?

— В апартамента му холандските полицаи са намерили някои от откраднатите на летището неща.

— И до какво води това? Изпускаш нещо.

Дженифър долови напрежение в гласа му. Така ставаше винаги, когато търпението му се изчерпваше.

— Германецът се казва Карл Щайнер. Познай кой е платил гаранцията му няколко дни, преди да бъде убит.

— Раниери?

— Точно така.

— Е, каква е теорията ти?

— Онзи, който е откраднал монетите от Форт Нокс, се е опитал да ги пренесе незаконно в Европа, като ги е скрил в товарна пратка. А после Щайнер изважда късмет на летището. Монетите са били в откраднатите от него кашони. Щайнер е познавал Раниери, затова отишъл в Париж да го помоли да ги продаде. След като убиват Раниери, Щайнер се връща в Холандия, като оставя вестника, който намерихме. А след няколко дни убиват и него.

— И какво е заключението?

— Убиецът на Раниери и Щайнер е един и същ човек. Вероятно на него са се опитвали да продадат монетите. И като се има предвид, че малцина биха проявили интерес към монетите, възможно е Раниери и Щайнер да са се опитвали да ги продадат на онзи, който ги е откраднал.

Настъпи тишина и макар че Дженифър бе почти сигурна в хипотезата си, мълчанието беше неловко.

— Има логика — за нейно облекчение най-после каза той. — Пайпър и Грийн ще са доволни, а ти ще спечелиш още няколко дни. Но трябва да отидеш в Амстердам. Колкото е възможно по-скоро.

— Смятам да замина утре.

— Добре. Аз пък ще видя какво ще мога да изровя за грабежа на летището и за убийството и ще ти го съобщя. Между другото, получихме разпечатка на телефонните разговори на Ренуик. Онази вечер се е обадил на мобилните телефони на двама души.

— И?

— И двамата са използвали фалшиви имена. Единият е в Обединеното кралство, другият — в Холандия.

— Холандия? Тогава може би има връзка с Щайнер?

— Няма начин да разберем. Номерата вече са сменени. Вероятно се е обаждал просто за да предизвика интерес.

— Едното обаждане очевидно е постигнало целта си. Проблемът е, че не знаем кое и до кого. — Дженифър млъкна за момент. — Какво да правя с Кърк?

Опита се да зададе въпроса небрежно: не искаше Корбет да разбере, че се притеснява за Том.

— Какво имаш предвид?

— Министър Йънг ще спази ли уговорката, или ще го прецака?

— А, ясно. Мисля, че няма да има проблеми. Стига той да изпълни своята част от сделката и да мълчи за историята с „Кентавър“.

— Добре — отвърна Дженифър и веднага съжали, че не си е позволила кратка пауза, преди да отговори, за да покаже безразличието си към Том.

— Не се сближавай с него, Браун.

— Няма.

Тя унило поклати глава. Беше сигурна, че няма да допусне Том да я разсее и да отклони вниманието й от разследването. Но някои неща не се връзваха и тя искаше да си ги изясни.

— Трябва да си много предпазлива с Кърк — добави Корбет.

— Знам. Само че…

— Какво?

— Мисля, че Пайпър не ни разказа цялата история за него.

— Искаш да кажеш, че Кърк не е убил друг агент?

— Не. Той призна, че го е направил. Каза обаче, че са го измамили. ЦРУ се опитали да го убият и действал при самоотбрана.

— И ти му повярва?

— Не, разбира се. Поне не отначало. Въпросът е, че френските тайни служби потвърдиха историята му.

— Какво?! — В гласа на Корбет прозвуча неподправено безпокойство.

Дженифър се ядоса на себе си. Разговорът не вървеше така, както искаше.

— Заловиха ни в апартамента на Раниери. Проследили ни от дома на Ван Симсон, наблюдават го от няколко месеца. Познават Кърк. Казаха ми, че историята му е проверена.

— Истината е, че не можем да сме сигурни какво се е случило тогава, Браун. Но дори аз предпочитам да вярвам на Пайпър, отколкото на твърденията на човек, който през целия си живот е лъгал. Кърк е престъпник.

— Не отричам, че е крадец. Но ако има право? Ако Пайпър го е обучил и после го е прецакал? Това не ни ли прави поне отчасти виновни за онова, в което се е превърнал? Не съм сигурна какъв избор сме му оставили.

— Добре, Браун. Разбрах — отстъпи Корбет. — Може би Пайпър не ни е разказал всичко. Ще разнищим този въпрос, когато случаят приключи. Повярвай ми, аз ще съм първият, който ще му го завре отзад на Пайпър, ако разбера, че ни е излъгал. Но дотогава просто забрави за това. Проблемът ти не е Кърк, а да намериш монетите и крадеца.

— Знам.

— Значи бъди бдителна и нащрек. Съсредоточи се върху задачата. Ако се разсейваш, веднага ще те изтеглим.

От тона му Дженифър разбра, че не се шегува. Осъзна и какво иска да й каже. Ровенето в историята на Том нямаше да й помогне да реши случая. А последното, което искаше, беше да я изтеглят. Беше по-добре да му каже онова, което искаше да чуе, и да запази мислите си за себе си. Засега.

— Ще направя всичко възможно. Интересът ми към Кърк се ограничава само до помощта му в решаването на случая. Инак не ме е грижа какво ще стане с него.

— Справяш се отлично, Браун. Продължавай в същия дух.

Връзката прекъсна.

След секунда на вратата се похлопа. Дженифър грабна черната си памучна блуза от стола и я облече.

— Да. — Том отвори и влезе. — Всичко наред ли е?

— Да.

Може би си въобразяваше, но й се стори, че долови в гласа му лека враждебност.

— Запазих маса в съседното заведение.

— Чудесно. — Дженифър погледна телефона на леглото. — Да тръгваме.