Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

21.

Сен Жермен ен Лайе, северозападен Париж

23 юли — 19:00

Земята беше превърната в кал от постоянната върволица тежки камиони и земекопна техника. Въздухът ехтеше от рева на дизеловите двигатели, воя на хидравликата и непрекъснатото бръмчене на невидим компресор. От отсрещната страна сглобяваха кран, а в близост до пътя монтираха временни жилища. Трима мъже със светлоотразителни якета наблюдаваха операцията.

Щом видя жълтото бентли, един от тях забърза към него, като придържаше каската си. Изчака шофьорът да слезе и да отвори вратата и после надникна вътре.

— Господин Ван Симсон. Очаквахме ви утре.

— Следващия път ще си уговоря час — отвърна Ван Симсон и слезе от автомобила. Светлокафявият му панталон беше напъхан в черни ботуши, а на раменете на бялата му риза беше завързан светлосин пуловер. Шофьорът му предложи яркожълта каска, но той отказа. — Къде е Льогран?

— Ръководи полагането на основите в трети сектор. — Мъжът посочи зад рамото си. — Мога да ви заведа.

— Не е необходимо. Връщай се на работа.

Ван Симсон кимна на шофьора си да го последва и тръгна нагоре по склона, стъпваше внимателно по коварните бразди, оставени от гумите на превозните средства — на места бяха дълбоки тридесет-четиридесет сантиметра.

Телефонът му иззвъня.

— Чарлс? — троснато каза Ван Симеон. — Надявам се, че имаш добра новина.

— За жалост не. Раниери е мъртъв от една седмица. Убит. Ченгетата се опитват да потулят случая.

Ван Симсон спря. Шофьорът, който вървеше на два метра след него, също спря и зачака.

— Къде е монетата? — изсъска Ван Симеон.

— Не знам — нервно отвърна Чарлс.

— Как така не знаеш? А апартаментът на свещеника?

Тръгна отново и шофьорът го последва.

— Претърсихме го. Нямаше нищо. Сега ченгетата са там.

— Да те вземат дяволите, Чарлс. Ти си виновен. Действа прекалено бавно. Някой друг се е добрал до него преди теб. — Ван Симсон ритна една буца пръст и тя полетя във въздуха.

— Не мислиш ли, че прекаляваш, Дариус? Нещата с монетата станаха неуправляеми.

— Ако искам съвет от теб, ще те попитам — сряза го Ван Симсон.

Прекъсна връзката, ядосано пъхна телефона в джоба на панталоните си и измърмори:

— Да му се не види.

Двама мъже пред него държаха чертеж. Голямата бетонобъркачка зад тях изливаше бетон в дълбок изкоп.

— Льогран? — изкрещя Ван Симсон, за да надвика тракането на въртящия се барабан на бетонобъркачката.

Единият мъж пусна края на плана и той мигновено се нави, сякаш имаше пружина.

— Мосю Ван Симсон? Очаквах ви…

— Знам, знам — прекъсна го Ван Симсон и махна с ръка. — Движите ли се по график?

— Дори сме напред — гордо отвърна Льогран. — До края на месеца ще завършим първия етап, а до Коледа ще сме готови да издигнем стоманената конструкция.

— А онова другото?

— Погрижил съм се. — Льогран кимна към изкопа.

Ван Симсон тръгна натам. Бетонът се изливаше върху кафявата почва. От ненаситната сива маса се подаваха стоманени прътове. Той застана на ръба, после се наведе, гребна шепа пръст и я разпръсна върху влажния бетон.

— Той каза, че иска да бъде погребан тук, при дедите си.