Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

62.

23:32

Том остави стъклото настрана, отлепи гумените вакууми и ги пусна в раницата. После се изправи и се приближи до тихо бръмчащия отдушник на климатичната инсталация, монтиран зад капандурата. В основата му се бе събрала локва — влагата от помещението се бе кондензирала и бе капала на пода.

Той коленичи, извади от раницата малка лебедка с дистанционно управление и я закрепи неподвижно, като завърза въже около отдушника за двата края на лебедката. Макар че беше направена да се захранва от двигател на кола, Том я беше приспособил да работи с батерии. Нямаше да издържи дълго, но щеше да е повече от достатъчно за онова, което планираше. Той включи моторчето и размота няколко метра въже. Тънкият стоманен кабел блесна като тел.

Том премести раницата на гърдите си и закачи въжето за седалката, която носеше над черните си дрехи. Металните закопчалки, стеги и халки бяха увити в черен скоч, за да се намали до минимум шумът и блясъкът на отраженията. Накрая си сложи черна скиорска маска. Платът прилепна на лицето му с позната интимност. Беше готов.

Приклекна и се вмъкна през дупката, която беше изрязал в стъклото. Лебедката пое тежестта му и краката му увиснаха в помещението. Той пъхна малко парче твърда гума под кабела, за да не стърже по рамката на прозореца, натисна бутона на дистанционното управление и безшумно се спусна в стаята.

Подът на галерията се намираше на шест-седем метра под него. Помещението не беше голямо. Единствената врата водеше към широк коридор с достъп до другите стаи и главното стълбище. Имаше три камери. Статичната беше насочена към входа, а двете проследяващи бяха поставени в срещуположни ъгли и наблюдаваха стаята.

Белите стени блестяха зловещо на лунната светлина. В сумрака ритмично проблясваха малки червени лампи, които показваха, че трите камери работят.

В галерията бяха изложени картини на художници от различни векове. От Ротко до Рембранд. От Модиляни до Моне. На стената вляво видя рисунката на Дюрер, която планираше да открадне преди пет години.

През отворената врата забеляза слабо зеленикаво сияние. От чертежите на Арчи знаеше, че това е контролното табло за решетката от инфрачервени лъчи, които се активираха, ако нещо докосне пода. Том нямаше намерение да прави подобно нещо. Не възнамеряваше и да се приближава до камерата на входа.

Трябваше обаче да се справи с двете проследяващи камери, чиито стъклени очи методично обхождаха помещението на всеки десет секунди. Бяха поставени под ъгъл, наклонени към ниските части на стените и пода. Безмилостният им поглед беше насочен към скъпите картини, скулптури и шкафове, които охраняваха. Това означаваше, че покриват най-много три метра височина. Следователно, увиснал точно под капандурата в средата на залата, Том беше извън обсега им и щеше да остане невидим за тях, ако се движеше високо и свиеше крака.

Бръкна в раницата и извади малък харпун. Използваха го на спасителни лодки и предимството му беше компактният размер — само седемдесет сантиметра дължина. Под водата улучваше мишена на разстояние три метра, но на сушата и с няколко подобрения, Том беше увеличил далекобойността му на шест. Прецени, че разстоянието от него до стената вляво е не повече от пет метра, и внимателно се прицели на няколко сантиметра над камерата. Знаеше, че ако не улучи, стрелата ще падне с трясък на пода и ще задейства алармата.

Усети познатия сух вкус на графит в устата си. В повечето художествени галерии бяха монтирани графитни филтри, за да премахват изпаренията и миризмите и най-вече серния двуокис, излъчвани от дишането на посетителите, които можеха сериозно да увредят експонатите.

Преглътна и натисна спусъка. Стрелата проблесна във въздуха, размота тънкото найлоново въже, удари се в стената и заби никелирания си стоманен връх на дълбочина дванадесет сантиметра. Том презареди харпуна, обърна се и изстреля втора стрела над камерата в срещуположния ъгъл.

Прокара краищата на тънките найлонови въжета, прикрепени за стрелите, през метален обтегач, завъртя малката дръжка, докато въжетата се събраха и опънаха, и си погледна часовника. Оставаха тридесет и пет минути.

Закопча се за найлоновото въже, което сега беше опънато диагонално между ъглите на стаята, и се освободи от стоманения кабел. Кръстоса глезените си над въжето и се плъзна с гръб към пода, докато не се озова над камерата вдясно.

Протегна ръка и закачи за жицата, която пренасяше видеосигнала до контролната зала на партера, малка черна кутия. След като бъдеше активирано, устройството записваше две минути видеометраж на малкия си запаметяващ чип и после превключваше на режим на възпроизвеждане, препокриваше подавания сигнал и предаваше картината отново и отново, докато след час батериите не се изтощяха. А дотогава Том отдавна щеше да е свършил работата си.

Включи уреда, изчака две минути, докато започне повторението на кадрите, и после се прехвърли при камерата в отсрещния ъгъл, където повтори процедурата. Две минути по-късно залата стана невидима за пазачите долу. Оставаха двадесет и пет минути.

Том се издърпа обратно по найлоновото въже, спря по средата на помещението и погледна през рамо към правоъгълната витрина долу. Златният филигран, опасващ зелената повърхност на яйцето на Фаберже, сякаш му намигна и го покани да го вземе. Той се усмихна. Беше му неприятно да го признае, но се забавляваше. Все още изпитваше вълнение.

Отново се закачи за висящия от покрива стоманен кабел, натисна бутона на дистанционното управление и с главата надолу се спусна над витрината. Дъхът му образува леко облаче върху стъклената повърхност и мигновено се изпари. Витрината беше поставена върху изящна лъскава стоманена колона с голяма квадратна основа, която се разширяваше към пода в поредица от тесни стъпала и первази, широки по пет-шест сантиметра.

Том отново задейства дистанционното управление, спусна се под нивото на витрината, огледа металната колона и когато стигна само на няколко сантиметра от пода, сгъна крака, за да не докосне лакираната му дървена повърхност. Най-после видя онова, което търсеше — металната плоскост в долната част на колоната, точно преди основата да се разшири, и пак погледна часовника си. Петнадесет минути.

Извади тънка електрическа отвертка от якето си и внимателно отвинти четирите малки болта на пластинката. Винтовете залепваха за намагнитизирания връх на отвертката. Том ги оставяше на най-горното стъпало на основата на колоната, като държеше плоскостта с лявата си ръка, за да не й позволи да падне.

Но дясната му ръка, изглежда, бе трепнала, защото последният винт падна от отвертката, изтрака в основата на колоната и после бавно започна да се търкаля към пода.