Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Том Кърк (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Double Eagle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Джеймс Туайнинг

Заглавие: Монетата

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 30.10.2006

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 954-585

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795

История

  1. — Добавяне

20.

Проспект, Кентъки

23 юли — 13:33

Местните проектанти бяха придали особено отблъскваща доза анонимност на Либърти стрийт в предградието на Луисвил с оптимистичното име „Проспект“. От двете страни на пътя, отегчително виещ се в далечината, бяха наредени една до друга дъсчени къщи, отделени от съседите си с телени огради, по които само дето не минаваше ток. Ясените се бореха за пространство от неравния тротоар, посадени на уточнени от общината интервали. Виждаха се дупки там, където най-после се бяха отказали от стремежа си да извоюват право на съществуване от песъчливата почва. Кофите за боклук бяха закачени с вериги за стълбовете на вратите. На бетонните алеи пред къщите бяха паркирани коли — в плачевно състояние.

В далечината се извисяваше голяма водонапорна кула — крепеше се на четири невероятно тънки стоманени крака като гигантско насекомо. Червената й боя отдавна се бе напукала и олющила и ръжда разяждаше всяка заварка и болт. Името ЕКЪЛБЕРГ, написано с еднометрови бели букви, опасваше водохранилището — стар рекламен трик, чието предназначение отдавна беше забравено. Няколко деца караха скейтборд на улицата.

Дженифър застана пред къщата и зачака, вееше си със служебната си карта на ФБР. Слънчевите лъчи рикошираха от земята. В досието на Шорт пишеше, че е постъпил на работа в монетния двор след петгодишна служба в нюйоркската полиция. Беше полицай за пример и бе награден с почетен медал, след като бе откликнал на съобщение за влизане с взлом в аптека в Горен Уест Сайд.

Партньорът му бил прострелян и докато се опитвал да го спаси, Шорт отвърнал на огъня, убил един заподозрян и ранил друг. Някои твърдели, че е роден за професията си и че може би един ден ще стане капитан. Но очевидно инцидентът и непредсказуемият работен ден се бяха отразили на госпожа Шорт, която настояла той да си намери друга работа… или друга съпруга.

Брат му вече бил в монетния двор и уредил събеседване. Шорт преминал успешно процеса на подбора, макар да се оплакал на някои от колегите си, че са го накарали да смени пистолета с палка. Предложили му няколко възможности и той избрал Форт Нокс, за да са близо до родителите на съпругата му. Това горе-долу беше историята му.

За да установи защо Шорт е бил убит, Дженифър трябваше да се опита да разбере що за човек е бил и къде е живял. Отвън се виждаше, че семейство Шорт е направило всичко възможно с малкото си средства. Рамките на прозорците бяха боядисани в светлосиньо, за да подхождат на пощенската кутия в края на алеята за коли, макар чу тук-там дървото се бе напукало от годините. Верандата беше пометена. Страничният двор бе осеян с разхвърляни играчки.

Предният двор беше чист и добре поддържан. Нямаше боклуци. На сивия бордюр на тротоара беше написан в жълто номерът на къщата — 1026. Гаражът се намираше вдясно, отделна постройка с покрит със смола покрив и боядисани в бяло дървени стени, за да подхожда на главната сграда. Дженифър с усмивка си спомни, че когато беше дете, играеше в подобен двор на почти същата къща заедно със сестра си Рейчъл. Въпреки грозотията там имаше обич.

До тротоара спря бяла патрулна кола със синя ивица отстрани. От нея се показа нисък униформен мъж с къдрава червеникава коса, кимна на Дженифър и попита:

— Агент Браун?

Без да отговаря, тя размаха картата си пред очите му.

— Закъсняхте.

— Да. Съжалявам. — Полицаят слезе и протегна ръка. На осеяното му с лунички лице беше изписано безпокойство. — Бях в другия край на града, когато ми се обадиха, че…

— Всичко е наред, полицай… — Дженифър погледна значката с името му. — Сийли. Вече сте тук.

— Бил Сийли от градската полиция на Луисвил — представи се той. Големите му сини очи се разшириха още повече, тънките му устни се опънаха над малко кривите зъби, с големите си уши й заприлича на кола с отворени врати. Дженифър се усмихна. Младежката му нетърпеливост изведнъж я накара да се почувства стара. Познаваше този тип хора — усърдни, съвестни и добри, но малко мудни. Идеални за тази част на света. Кимна към къщата и попита:

— Това ли е?

— Да, госпожице.

— Колко време живя тук Шорт?

— Пет години. Приятно семейство. Държаха се приятелски с мен и с другите момчета. Той беше бивш полицай. Непрекъснато говореше за това. Мисля, че големият град му липсваше.

— Разкажете ми отново какво се случи. — Гаражът привлече погледа й, но тя откъсна очи от него и се съсредоточи върху думите на Сийли.

— Тони младши, най-големият му син, го намерил в гаража. Умно хлапе. Играе във футболния отбор. Обадил се на полицията и аз пристигнах веднага.

— А госпожа Шорт?

— Деби? Беше на работа. Тони работеше на смени и през лятото се редуваха да гледат децата.

— Други свидетели да са видели нещо?

— Не.

— Какво направихте, когато дойдохте?

— Децата пищяха и плачеха. Една съседка ги заведе в дома си. Отворих вратата на гаража и веднага изключих двигателя, за да излезе пушекът. Тони, искам да кажа господин Шорт, беше прокарал маркуч от ауспуха до стъклото на колата.

— И сте сигурен, че е бил със закопчан предпазен колан?

— Да. Седеше на задната седалка. Измъкнах го от колата и се опитах да му направя изкуствено дишане, но той вече беше издъхнал. Направих, каквото можах.

Сийли явно все още бе разстроен. Вероятно си мислеше, че ако е пристигнал по-бързо, може би е щял да спаси Шорт. Дженифър знаеше, че е по-трудно, когато човек познава жертвата. Това придава на смъртта личен нюанс, сякаш си изменил на някакво негласно споразумение да се грижиш за приятелите си.

— Не се притеснявайте, полицай — успокои го тя. — Постъпили сте правилно. Повярвайте ми, той е бил мъртъв, когато сте дошли. Нямало е какво да направите.

Сийли се усмихна благодарно.

— Ами… след това се обадих и изпратиха съдебен лекар да вземе трупа. Щях да отида лично да съобщя неприятната вест на Деби, но трябваше да се справя с пожара, затова изпратих друг полицай. Чух, че приела вестта много тежко. — Той поклати глава и състрадателно стисна устни.

Дженифър го погледна изпитателно.

— Какъв пожар?

— Знаете какви са децата. — Сийли кимна към пътя: едно хлапе току-що беше паднало и разтриваше китката си. — Имаме много проблеми с тях. Нямат си работа и се мотаят и правят бели. Та значи някой беше запалил боклука на поляната отзад.

— Същия ден? — попита тя и се вторачи в очите му.

— Да. — Сийли се прокашля нервно. — Съседът се беше разтревожил, че огънят ще се разпространи, понеже времето е горещо и всичко е сухо. Защо? Какво има?

Дженифър не отговори. Вече вървеше край къщата. Мина през двора, заобиколи преобърнато розово велосипедче в средата на пътеката и излезе през задната врата. Не вярваше в случайни съвпадения.

Сийли прекалено великодушно беше описал мястото като поляна. Всъщност беше дива пустош, лунен пейзаж с пожълтели плевели и суха кафява пръст, осеян с ръждясали хладилници и изгорели коли, отделящ къщите от грозната ивица на магистралата в далечината.

Вляво от портата, в сянката на един кипарис, имаше трап, дълбок метър и половина и с диаметър три метра. От него като причудлива погребална клада се издигаше огромна купчина пепел, овъглени дървета и изкривен метал.

Сийли я настигна и повтори:

— Защо? Какво има?

Тя сложи ръце на кръста си и се вторачи в него.

— Не мислите ли, че е странно? В деня, в който Тони Шорт се самоубива, някой запалва огън на десет метра от дома му.

Той я погледна недоумяващо.

— Тук непрекъснато палят огньове.

— Не смятате ли, че преди да се самоубие, Шорт е решил да изгори нещо? — Дженифър посочи дупката с пръст.

На лицето му се изписа прозрение.

— Да, разбирам. Тук по принцип се мотаят само хлапета, но може да е станало и както казвате вие.

Тя се приближи до трапа и се вгледа внимателно. Въпреки предположенията си трябваше да признае, че Сийли вероятно има право. От друга страна обаче, щом Шорт беше убит, извършителят може би бе запалил огън, за да унищожи оръдието на престъплението или някакво друго доказателство. И в двата случая трябваше да е сигурна.

— Помогнете ми. — Дженифър скочи в дупката и стъпи в пепелта. Около глезените й се разхвърчаха сиво-бели снежинки, досущ мухи около плод в летен ден.

Сийли слезе при нея и заедно избутаха настрана две големи недогорели дървета.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна полицаят.

От пепелта се подаваше метален предмет — почернял, ръждясал и изкривен там, където се беше огънал от горещината.

— Нямам представа — отвърна Дженифър. — Помогнете ми да го извадим.

Приличаше на метален контейнер и имаше две отделения. Горното представляваше нещо като плитък поднос с капак, а много по-голямото долно имаше капак отстрани. И двете отделения бяха празни.

И в следващия миг Дженифър я забеляза.

От едната страна, където сребристата боя почти се беше олющила, се виждаше символ, който топлината не бе успяла да заличи. Емблемата на министерството на финансите на Съединените американски щати.

Съвсем наскоро бе видяла подобен контейнер. Във Форт Нокс.