Джеймс Туайнинг
Монетата (55)

52.

Принсенхрахт, Амстердам, Холандия

15:40

Дженифър ахна от изненада, отвори широко очи и се опита да отблъсне Том. След миг обаче премрежи поглед и разтвори устни. От три години не я бяха целували така.

В палатката влезе ядосан полицай. Под мишниците на светлосинята му риза имаше петна пот. Тънката черна козирка на фуражката му се беше нагънала от горещината като асфалт на шосе през пустиня. По лицето му се стичаха струйки пот.

— Stoppen — заповяда той. — Спрете — отново извика полицаят, след като Дженифър и Том не му обърнаха внимание.

Дженифър го погледна и присви очи.

— Тук е забранено — добави той на неуверен английски. — Не е за туристи.

Тя наведе глава. Почувства се страшно неудобно.

— Извинявайте — каза Том. — Ние просто…

Полицаят се намръщи подозрително, после огледа палатката, за да провери дали не са докоснали или разместили нещо.

— Махайте се.

Двамата излязоха и тръгнаха по улицата. Дженифър усещаше как погледът на полицая изгаря гърба й, докато не завиха зад ъгъла.

Вървяха мълчаливо. Най-после Том се прокашля и наруши тишината:

— Извинявай.

— Няма нищо. — Дженифър се помъчи да говори спокойно, опитваше се да овладее вълнението си. В известен смисъл не беше изненадана. След три години всяка целувка би я накарала да се почувства странно. Изненада я онова, което не изпитваше. Вина.

— Това беше единственото, което можах да измисля. Реших, че така ще изглеждаме по-малко подозрителни.

— Не знам дали беше възможно да изглеждаме по-подозрителни — троснато отвърна тя; надяваше се, че престореният гняв ще й помогне да прикрие треперенето на гласа й.

Том учудено повдигна вежди.

— Беше много убедителна.

— Имах ли избор?

Отново настъпи мълчание. Край тях мина велосипед — черен и старомоден, с ракитова кошница отпред и запален фар, захранван от малко динамо, прикрепено до задната гума. Те отстъпиха, за да му направят път, и велосипедистът им благодари, като натисна звънеца.

— Господи, това беше просто една целувка. Какво толкова?

Дженифър предизвикателно се вторачи в далечината. Сърцето й все още блъскаше в гърдите.

— Виж какво. — Тя спря и сложи ръце на кръста си. — Казах ти, че се срещах с един човек, но той умря. Аз го убих. Мисля, че трябва да го знаеш.

Изражението му показа, че за пръв път не знае какво да каже.

— За мен вече няма такова нещо като „просто една целувка“. Затова престани да ми го напомняш.

— Добре.

Дженифър не беше убедена защо му го каза, вероятно за да го предупреди да стои настрана от нея или може би, за да обясни защо бе реагирала така разпалено. Но едно беше сигурно — почувства се много по-добре.