Джеймс Туайнинг
Монетата (82)

79.

12:32

Куршумът повдигна Ван Симсон от стола. В следващия миг холандецът се свлече на пода. Том усети удобната възможност, хвърли се вляво, претърколи се на платформата и хукна по средата на трезора. Ренуик реагира мълниеносно и изстреля три куршума, които рикошираха в бронираните стъкла, окачени над витрините. Плоскостите се напукаха, но не се строшиха.

— Безсмислено е, Томас — с леденостуден глас извика Ренуик, докато ехото от изстрелите все още отекваше в помещението. — Излез и ще те пощадя. Разбира се, вероятно ще те изпратят в затвора за убийството на горкия Дарий, когато намерят отпечатъците ти върху оръжието, с което е извършено престъплението, но поне ще си жив.

В стаята цареше тишина.

— Е, добре, така да бъде — измърмори Ренуик, слезе от платформата, хвана пистолета с две ръце и скочи към витрината, зад която се бе претърколил Том.

Там нямаше никого.

— Престани да си играеш! — изсъска Ренуик.

Отново не се чу никакъв звук.

Гневът му се смени с мрачна решителност. Той методично тръгна из трезора, като държеше пистолета пред себе си и проверяваше зад всяка витрина. Стъпките му бяха внимателно премерени. Подметките му скърцаха по пода. Изведнъж на устните му затрептя усмивка. Беше видял върха на обувка, подаваща се от шкафа пред него.

Наведе се, после отскочи и в бърза последователност изстреля два куршума, преди Том да е успял да направи или да каже нещо. Куршумите обаче се забиха в пода. И там нямаше никого. Само две обувки, сложени една до друга. Ренуик коленичи и ги докосна. Все още бяха топли.

Том изскочи иззад съседния шкаф, хвърли се към Ренуик и го блъсна с рамо. Ударът го запрати върху витрината. Пистолетът му се плъзна по пода и тупна в улея до отсрещната стена. Ренуик падна на колене и се хвана за гърдите. Том допълзя до оръжието.

— Копеле! — изкрещя Ренуик.

Неочаквано над вратата на трезора блесна червена светлина. Очите на Том мигновено се стрелнаха към платформата. Ван Симсон беше успял да стигне до клавиатурата на бюрото. Погледна Том в очите и се усмихна. И Том разбра. Ван Симсон се готвеше да ги затвори вътре.

Ренуик се изправи и хукна към затварящата се врата на трезора. Том осъзна, че няма да може да стигне до нея, преди да се е затворила. И после изведнъж си спомни нещо, което Ван Симсон им беше показал, и се наведе да отвори третото чекмедже на най-близкия шкаф. В мрака блеснаха нацистките кюлчета злато. Том грабна едно, извъртя се и с едно-единствено плавно движение го хвърли към Ренуик. Слитъкът просветна във въздуха като тежко острие, извиси се бавно по траекторията си и после увеличи скоростта си, привлечен от гравитацията.

Кюлчето удари Ренуик между лопатките. Той залитна, но не спря скока си към смаляващата се пролука — вратата се спускаше. Ренуик протегна ръка, за да се подпре, и успя да се провре през тесния отвор. Ръкавът му се закачи в рамката точно когато тежката стоманена преграда се спусна… и отряза ръката му над китката.

Писъците му бяха заглушени, когато заключващите болтове се плъзнаха в гнездата си и херметизацията се активира.

Трезорът се превърна в капан.